Ходене по буквите , брой 4 (2576), 05 февруари 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Николай Бойков. "Книгата на живота". Novel in progress. Февруари 2007 - 13 юни 2008. Художник Яна Левиева. ИК "Сиела", С., 2010, цена 10 лева
На срещата с него по повод току-що отпечатаната книга Бойков пя на унгарски, а ние гадаехме - ведро и безпомощно - техния смисъл. Гадаехме, както студентите се питат на упражнение в кой точно жанр са написани неговите особени прози - и едни ги редактират, притегляйки ги към литературата, а други - към журналистиката. Към интимния репортаж, бих уточнил аз. Защото "Книгата на живота" на Николай Бойков се пише от само себе си, а авторът е прилежен очевидец на собствените си дни. И пише гладко, равнопоставяйки нещата така, щото възвишеното да се появи без никаква принуда. От само себе си. Сигурно и тайните любовници на писателя ще признаят, че Бойков пише и живее с чувство за свобода, с каквато малцина съвременни творци могат да се похвалят. Луда и същевременно внимателна свобода; хем разсмива, хем разплаква. В книгата на Бойков непредубеденият читател се чувства като в широк и размъкнат пуловер, пуловерът на всекидневието, който охолно топли в мътилката на софийските улици, но и боде, защото е с грапава плетка - и се носи на голо.
 
Мюриел Барбери. "Елегантността на таралежа". Превод от френски Галина Меламед. ИК "Факел Експрес", С., 2009, цена 15 лева
Преди две години Мюриел Барбери (1969) заема пето място в авторитетна класация на най-популярните писатели в света. Успехът й във Франция също е феноменален. Колкото висок, толкова и увлекателен, романът "Елегантността на таралежа" оглавява списъка на бестселърите в Париж цели 30 седмици. Може би причината за всичко това е в очарователното опровержение на Бурдийо, направено без претенции от Барбери: нейната героиня е бедна портиерка, чиято изключителна - иронична и самоиронична - начетеност, е поставена под прикритие. Просто за да не бъде наранена като нейната сестра някога при прехода между социалните страти. И затова обитателите на едробуржоазната жилищна кооперация я подритват. (С две нарастващи стремглаво изключения, ала за тях после.) В "Да се научим да живеем" от големия философ Люк Фери, скорошно издание на "Колибри", се обсъжда това как "индивидите, които се смятат за самостоятелни и свободни, са всъщност изцяло зависими в изборите си - етически, политически, културни, естетически, дори в начина си на обличане - от своя "класов хабитус", тоест, ако се абстрахираме от жаргона, от семейната и социалната среда, в която са родени". Е, чрез разказаната ерудитски-шеговито история, Мюриел Барбери оборва всичко това: в неугледната портиерка, в бедното и грозно патенце една депресивна тийнейджърка, протестираща срещу богатото си семейство, и един съзерцателен японец откриват великолепния лебед. Мюриел Барбери удря по ценностите на постмодернизма, ползвайки тъкмо неговите литературни похвати, за да подскаже хуманизма и рационалността като изходи от кашата, в която сме се забъркали.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”