Балкански модернизми
“Лица на модернизма. Живопис от България, Гърция и Румъния 1910 – 1940”, куратори: Ирина Генова, Мариана Вида, Такис Мавротас, НХГ, 17 декември 2009 – 17 февруари 2010
В изложбата са представени 120 картини. Тя е реализирана в рамките на международния проект “Балкански модернизми” в сътрудничество между Националната художествена галерия в София, Националния музей за изкуство в Букурещ и Фондация „В & M Теохаракис” в Атина. Проектът е осъществен с подкрепата на Европейския Съюз (Програма „Култура 2007-2013”). Мениджъри на проекта са Христос Карас (Гърция) – главен мениджър, Борис Данаилов (България), Роксана Теодореску (Румъния), а наблюдаващ проекта по европейската програма „Култура 2007-2013” е д-р Елен Шродолф.
Няма как да не се съглася с Мария Тодорова за това, че Балканите са едно хомогенно цяло само за външния наблюдател. Че взаимоотношенията на зависимост и влияния и процесите вътре в това пространство са точно толкова богати и разнообразни, колкото и тези на целия район по отношение на останалата част от света.
В тази връзка изложбата “Лица на модернизма” надхвърля обичайните очаквания към една добре измислена музейна експозиция. Тримата куратори са направили внимателно изследване върху сходствата в различията на “балканския модернизъм” спрямо модернизма изобщо. Самото определение “балкански” тук поставя модернизма в необичайна за неговата наднационална идентичност форма. Но изложбата дава десетки доказателства, че това присвояване и регионализиране на термина е все пак допустимо. Освен това, представя далеч по-нюансиран похват от това просто да прегърнем тезата за модернистичните влияния като неразривна част от общия процес на европеизиране в началото на миналия век и да търсим паралелите само от гледна точка на максималното доближаване до Европа.
В следващото ниво на интереса вече се появяват приликите, различията, трудно доловимите вариации и разнообразието вътре в този “балкански модернизъм” и в натрупванията на няколко сходни като генезис национални традиции при неговото формиране.
Какво е лицето на “балканския модернизъм”? Авторите на тази изложба са избрали красивото, изящното, „официалното” му лице, като са съсредоточили своя интерес в живописта. По-конкретно, става дума за най-изтъкнати представители на живописта в България, Гърция и Румъния от периода на първи сблъсък с модерността в самото начало на века и развитието в годините между двете световни войни. Но не хронологическата последователност тук е важна. Изложбата е структурирана в три глави според най-характерните прояви на модернистично съзнание в живописта. На пръв поглед те са формални, но всъщност разгръщат цялата симптоматика, която позволява това изкуство да се определи като модернизъм, при това „балкански”. Още по-ценното е, че всички тези признаци са изброени не според влиянията и сравненията, а според индивидуалността им. В първата част на изложбата попадат новите принципи за изграждане на пространството и актуализираната проява на традиционни жанрове, като пейзаж, натюрморт, интериор. Втората част е посветена на модерното разбиране за историята и събира именно преобразяването с нови средства на “родното”, на християнската принадлежност и византийското наследство, на националната гордост от елинистическата класика и подновеното преосмисляне на понятията за традиция и корени. Третата част се концентрира в образа на модерния човек или по-точно - върху модерните принципи в разбирането и изобразяването на човека.
В рамките на тези тематични раздели картините са съвсем преднамерено смесени по държави и периоди. Така от общото изплуват удивителни аналози в индивидуалния избор на художниците; влиянията на европейските школи, в които мнозина от тях се обучават, привнесени и модифицирани с намеси на локалната традиция; стремежът за доказване на собствена уникалност в употребата на модерните технически похвати и стил; осъзнаването на условността по отношение на обекта и превръщането й в основна ценност на художествената изява; погледът навън - в прекия смисъл на пленер и ново отношение към пространството в картината и в преносния смисъл на много по-широк обхват в интереса на художника; осмислянето на изкуството като пълноценен проводник на социалното и културно напрежение на времето, в което възниква; провокативните му възможности и т.н. Но най-важно е самочувствието. При всички тези съпоставки в аналитичния разрез потъва съизмерването на периферията с центъра. Изчезва провинциалният синдром. Появява се дори умиротворяващото преживяване на приобщаване и синхрон... с другите.
В изложбата липсват останалите елементи, които доизграждат културния климат на периода - авангардните прояви в приложната графика, луди акции, крайностите и изключенията. Но тя обобщава в почти лабораторно чист вид тенденции и процеси в цялостното развитие на художественото съзнание в плодовития период преди тоталитаризма. По отношение на българското изкуство, тя е изключително приносна, защото ни поставя за първи път в толкова адекватен контекст. Така осмисля и обяснява редица явления, за които тук обикновено се търсят твърде едностранчиви съпоставки и влияния.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
