Български  |  English

Балкански модернизъм срещу балкански комплекси

 

“Това, което показва “Балкански модернизъм”, е, че културният свят не е изграден и не е съсредоточен само в градове или региони, които се възприемат като “центрове” на културата, а че се простира из цяла Европа, образувайки мрежа на общуване и диалог.”
Ян Фигел, комисар по образованието, обучението, културата и младежта в ЕС[1]
 
Преди две години трябваше да поема лекция на отсъстващ преподавател, който води курс “Културни маршрутина Балканите” в Нов български университет. Влязох в голяма зала, в която имаше около 70 души. Започнах по обичайния начин – представих се и предоставих възможност на студентите да направят същото, като ги попитах: “Какви са асоциациите ви в ключови думи, когато чуете “Балкани”, “Балкански държави”?” Един след друг студентите произнасяха определенията: “диви”, “мръсни”, “мрачни”, “некултурни”, “изостанали”... В съвсем приятелски стил - иронично-закачливо, посочиха своя колежка от Тирана и казаха: “Представяте ли си, там имали електричество?”. След което ме погледнаха любопитно очаквателно, но с видима увереност, че са описали точно и вярно своята, съвпадаща с реалната, картина на Балканите. Последвалата искрена реакция-въпрос от моя страна: “Колеги, наистина ли така мислите за себе си? (в пряк контекст въпросът ми беше: Как бихте се представили чрез ключови думи?”), подейства шокиращо и залата утихна. Тишина, едновременно потискаща и предоставяща възможност за начало на лекцията. Започнахме да навлизаме в света на Балканите - в този свой толкова близък и същевременно толкова непознат свят. Балканите, където започва европейската цивилизация. Балканите с креативната кръстопътна култура, където мистичното, виталното и екзотичното съжителстват с модерното, динамичното и диалогичното общоевропейско и световно естетическо пространство.
Почти по същото време Гергана Дончева, докторантка на самостоятелна подготовка към Института по Балканистика – БАН, ме помоли да прочета и консултирам вариант на дисертацията й на тема “Образът на Балканите в Балканското посттоталитарно кино и в някои западни филмови творби в периода 1990-2006”, която тя наскоро успешно защити в Специализирания научен съвет по литературознание при ВАК. Текстът, представящ и интерпретиращ знакови филми на различните балкански киностудии, подсили чувството на тъга и преутвърди убеждението ми за потребността от промяна, която не може автоматично да се очаква младите творци да направят. В стремежа си да се харесат на международните фестивални журита и западната публика, те преутвърждават трайно създадените представи за “балканеца” като екзотичен, затворен, ъндърграунд, неевропейски човек. Очевидна е липсата на кураж у новите киноекипи да излязат от дълго налаганите стереотипи, художествено да интерпретират и чрез своето изкуство да представят модерната визия на Балканите.
Тези епизоди ме извадиха решително от типичната, но и доста удобна позиция на обективно наблюдаващ изследовател и преподавател, който изписва върху хартия анализите си и ги преподава на студентите. При всеки подходящ случай ги разказвах на колеги преподаватели, но реакцията приключваше с репликата: “Ужас, какво правим?”. Това продължи до момента, в който с доц. Ирина Генова коментирахме изложбата на Салвадор Дали в Истанбул и обсъждахме възможността да направим пътуващ семинар със студентите от департамент “История на културата” в НБУ. Тогава говоренето стана конкретно и тя предложи да разработим проект “Съвременна култура и изкуство в Югоизточна Европа” (Истанбул, Солун, Букурещ, Белград, Загреб и Любляна), на който стана ръководител. Основни мотиви решително да пристъпим към реализацията му бяха непознаването на съвременната култура и изкуство в региона и съзнанието за важността това да се случи именно в университетска среда - и то чрез конкретен досег на студентите с музеите за модерно и съвременно изкуство в големите балкански културни центрове. По-стратегическата цел беше да се започне работа по преодоляване на митовете за Балканите като изостанал, затворен и традиционен регион в Европейския континент. И най-важното – да се променят преобладаващо негативистичните представи за себе си и “другите” – съседите, които преутвърждават националните и регионалните нихилизъм и комплекси и поддържат исторически сложилото се напрежение и пренебрежение в отношенията между народите от Югоизточна Европа. Крайната цел на проекта е да се създаде адекватна преценка на младите хора, когато разглеждат и осмислят модерната и съвременната българска/балканска култура и в съпоставителен план със западноевропейската, която те по-добре познават и сравнителният аспект с която постоянно създава нови комплекси. Планираната заключителна част, естествено, е организиране на международна конференция по проблемите на балканските модернизми.
Първият етап от проекта “Съвременна култура и изкуство в Истанбул” (27-30 ноември 2008 г.) не беше финансиран от НБУ, но резултатите от него (студентите още първия ден не просто се респектираха, а смутиха и объркаха от тоталното разминаване между очакваното и видяното: вместо схлупен ориенталски пейзаж – мегаполис, вместо бедни и агресивни турци – достойни и добронамерени хора, които с топлина те наричат “комшу”, вместо несъществуваща модерна култура – внушителни музеи: Музей за изящни изкуства “Sakip Sabanci” с експозицията на Салвадор Дали; Музей за модерно изкуство - Istanbul Modern Art Museum, основан през 2004 г., впечатляващ със своята постоянна колекция и зали за временни експозиции; презентациите на студенти и преподаватели, направени по време на пост-семинара, публикациите в бюлетина на НБУ “Университетски дневник” и сп. “Сезони”) убедиха членовете на Настоятелството на НБУ в смисъла и перспективността на проекта и те подкрепиха и финансираха следващите етапи.
Вторият етап – “Съвременна култура и изкуство в Солун”, бе проведен по време на второто издание на Биеналето за съвременно изкуство, назовано “Изкуството във времена на несигурност”(4-6 юни 2009 г.). Посещението на експозициите, разположени в бившите пристанищни складове, съпроводено с лекция на Мария Цанцаноглу - Директорка на музея за съвременно изкуство в Солун, разглеждането на Музея на фотографията, Музея за съвременно изкуство на областта Македония, Френския културен институт, помогнаха за запознаването със съвременните тенденции в изкуството, предизвикаха размисъл върху цивилизационните кризи, но и върху културните перспективи.
Третият - “Съвременна култура и изкуство в Букурещ”, приключи в края на ноември 2009 г. В продължение на три непълни дни бяха до голяма степен преодолени новите негативистични и снизходителни мнения за Румъния през модерната и съвременната епохи, създадени от медийните “говорения” по време на общия ни път към Европейския съюз. Впечатляващите сгради в стилове “art nouveau” и “art deco” от края на ХІХ и началото на ХХ в., колекцията на Националния музей на изкуството на Румъния, Музеят за съвременно изкуство, обособен в част от пространството на “Двореца на народа” – една от смислените постсоциалистически адаптации на мегаломанския проект на Николае Чаушеску, художествените колекции във възрожденската къща-музей на Теодор Палади и колекцията “Самбаджи” неутрализираха до голяма степен скептичните наслоявания.
Само за година двадесет студенти извървяха пътя от абсолютното непознаване на балканските модернизми до добра информираност и провокирано желание за повече знание и осмисляне на съвременната българска и тази на съседите култури, от комплексираната самооценка и митологични представи за Балканите, респективно за себе си, до реалното себевъзприятие и уважение към “другия/те”. Едва ли има по-убедително доказателство за верността на казаното от интереса, който проявиха същите млади хора чрез присъствието си на пресконференцията (16 декември) и откриването (17 декември т. г.) на изложбата “Лица на модернизма. Живопис от България, Гърция и Румъния 1910-1940.”, представена в Националната художествена галерия в София, с български екип: мениджър на проекта Борис Данаилов, куратор Ирина Генова и координатор Надежда Джакова. Интерес, подсилен от видяната експозиция на същата тема в Националния музей на изкуството в Румъния – Букурещ, и желанието да съпоставят акцентите, които кураторите-изкуствоведи са поставили в различните пространства на двете галерии.
Проектът “Балкански модернизъм”, който ме подтикна към публично споделяне на размисли по темата “Балкани”, представя актуални кореспонденции не само между модерната и авангардната живопис на художниците от трите държави, а и с водещи западноевропейски културни центрове. Мениджъри[2], куратори[3] и координатори от българска, румънска и гръцка страна, както и наблюдаващите проекта от Европейската комисия, се изявяват като еманципирани специалисти със съвременна визия.
Експозицията “Лица на модернизма” е представена в три раздела: Нова модерна визия: пространство, пейзаж, натюрморт, Модерна визия за историята: социален критицизъм, национална идентичност, божествено вдъхновение, спомени за класическа Гърция, и Човешкото присъствие в модерното изкуство: портретът, човешкото тяло. Тя включва по 40 живописни платна от трите балкански страни, създадени в периода 1910-1940 г., сред които, както е отбелязано и в поканата за пресконференцията, са картини на Иван Милев, Вера Недкова и Жорж Папазов от България, Виктор Браунер, Марчел Янко, Олга Гречяну от Румъния, Константинос Партенис, Спирос Папалукас, Никос Енгулопулос от Гърция. Каталогът на изложбата (графичен дизайн на корицата - Надежда Олег Ляхова) е издаден на румънски, български, гръцки и английски езици. На откриването, освен авторите на изложбата, присъстваха и д-р Елен Шраудолф – представител на Европейския съюз, отговарящ за проекта “Балкански модернизми”, ръководители на дипломатически мисии, художници, изкуствоведи, просветена и изкушена публика.
Отсъстваха само представители на българското Министерство на културата.
Изложбата “Лица на модернизма”, планирана и реализирана, според графика на общия проект, в средата на декември, естествено се превърна в своеобразен контрапункт на доминиращия публичен политически дебат от последния месец на 2009 г. “За” или “Против” провеждането на Референдум за излъчването на новинарска емисия на турски език по БНТ”, който създаде напрежения и подсили тревогата от междуетническо противопоставяне в познатата като толерантна българска среда.
Без съмнение, тази експозиция, както и целият проект “Балкански модернизъм”, създават оптимистична перспектива пред регионалното и общоевропейското сътрудничество и диалог. Перспектива, реално осъществима, ако държавните институции, особено Министерството на културата, осъзнаят значимото си място в представянето на българската и балканската култури в европейска кореспонденция като път за едновременно утвърждаване на националната и общоевропейската културни идентичности. Като подкрепят и насърчават подобни инициативи, вместо да уволняват дисциплинарно директори, работещи амбициозно и енергично за осъществяване на културната програма на Европейския съюз.
Опитите с учебниците по история, които трябваше да представят по-малко конфронтационно миналото в региона на Югоизточна Европа, не дадоха очаквания резултат. Като че ли най-успешните дипломатически мисии за толерантност между народите са в полето на културния – междукултурния диалог.
 


[1] В каталога на експозицията “Лица на модернизма. Живопис от България, Гърция и Румъния 1910-1940”, Национална художествена галерия (17 декември 2009 -16 февруари 2010), с. 7.
[2] Христос Карас, главен мениджър на проекта, Фондация за изящни изкуства и музика “В & М Теохарис”, Роксана Теодореску – директор, Национален музей на изкуството на Румъния, Борис Данаилов – директор (в деня на откриването на изложбата станал изненадващо бивш), Национален музей на българското изобразително изкуство (Национална художествена галерия)
[3] Такис Мавротос – на гръцката колекция, и Мариана Вида – на румънската колекция.
още от автора


Балкански модернизми
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”