Задочен репортаж за Лена Пеева
„Седми септември”, радиопиеса от Георги Тенев, музика Калин Николов, редактор Ина Вълчанова, звукорежисьор Димитър Василев. В ролите: Пенко Господинов, Елена Димитрова, Борис Луканов, Христо Живков, Десислава Томова, Антония Анакиева, Искра Атанасова, Васил Николов, Анастасия Рашева, Стефан Куцаров, Камен Георгиев, Димка Гочева, Ани Васева. Радиопремиера: 28 февруари, 16.00 ч., програма "Христо Ботев" на БНР
Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем – млада репортерка нарежда от листче – бихте ли се представили... Какво си помислихте, като разбрахте, че сте героиня в пиеса на Георги Марков... И вашето име е Лена Пеева; „Драги господин Марков, разбрах, че сте писали за мен. Не знам какво да ви кажа, сигурно е случайност. Подпис: Лена Пеева Пеева от град София”.
Това е най-дразнещият момент от пиесата на Георги Тенев, секунди преди финалното Жив съм. Звучи като свидетелство за нормализация след травмите от фашизма (нахлули заради пиесата „Комунисти”, подготвяна от Марков) и комунизма (естетическият и идеологическият огледален кошмар в живота на писателя). Писмото на фикционалната Лена Пеева Пеева от град София е и единствената премерена реплика към рецепцията на творчеството и биографията на Георги Марков във времето на „не знам какво да ви кажа”. Едновременно е възмутително, но и логично: махалото вече е от другата страна (постоянното проблематизиране на отминали идеологии е почти неразбираемо за поколенията, родени след 89-а), а и без това персонажите в останалите моменти от пиесата имат какво да изприказват, често са и отчайващо логорейни.
„Седми септември” не е пиеса за чадъра, „Свободна Европа” и емигранта Марков. Тя е съсредоточена в друго, не по-малко критично време за писателя – кризите преди съдбоносното решение за напускането на България, 1968-69 г. Търсен е „ефектът от успоредното четене на художествените текстове на Георги Марков, публицистиката и архивните материали за живота му”. Същевременно наблюдаваме умишлен отказ от автентична звукова среда – дори информационните бюлетини на държавното радио от края на 60-те са четени от млади актьори и донякъде редуцират противното (но и комично) усещане от школуваните гласове пред микрофона. Свидетелствата на битовизма и лицемерието, пропили служебните и личните отношения по това време, присъстват по-скоро на текстуално ниво. По този начин радиопиесата вероятно става и по-разбираема за връстниците на Лена Пеева Пеева от град София.
През близо 60-те минути „Седми септември” звучи интригуващо и не натежава с патетизъм или стриктна документалност. Пиесата е завладяваща и заради младите актьори, фрагментарността, богатството от звукови ефекти. За разлика от 20-годишното ни медийно съсредоточаване в публициста Марков и физическата му смърт, „Седми септември” е благороден жест на внимание към писателя. А дори и колебанията, кризите, импулсивните решения в живота му провокират симпатия в слушателя. Като „Задочните репортажи” навремето.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
