Шведска им работа!
Преди четири години Ален Малик изкарва курс към шведските служби по заетостта с цел да си намери работа. През май 2006 г. той се явява на интервю във фирма за стажант заварчик. По време на интервюто отказва да се ръкува с изпълнителния директор на фирмата, който бил... жена. Като практикуващ мюсюлмани, Малик заявява, че не е позволено да се докосват жени извън собственото семейство. Избягва и визуален контакт с изпълнителния директор. Продължението на историята и коментара са в текста на шведската романистка Лена Андерсон, публикуван в Dagens Nyheter.
К
Наскоро един мъж получи 6 000 евро обезщетение на първа съдебна инстанция за своето сексистко поведение. Този индивид, лишен от помощта си за безработни, следствие на своето, сметнато за обидно, поведение по време на интервю за работа, беше поискал от правосъдието да му осигури работата, за която е кандидатствал, или да продължи да получава своите помощи. Първото нещо, което той направил, пристигайки за интервюто, било да обиди посрещналата го жена, като отказал да й стисне ръката – нещо, което всеки би възприел като отявлена обида – и като избягвал да я гледа в очите. И тъкмо на този човек шведският медиатор по въпросите на дискриминацията и първоинстанционният съд дадоха право. Всеки гражданин би сметнал за нормално да бъде отказана работа на човек, който не желае да подаде ръка на цветнокож или на мюсюлманин. За сметка на това, щом Господ е провъзгласил, че е забранено да се докосват същества от противоположния пол, можем да разчитаме на подкрепата на шведските власти.
Върху началната страница на сайта на медиатора може да се прочете: „Медиаторът се бори срещу дискриминация, отнасяща се до пола, до сексуалната идентичност, рода, религиозната принадлежност, религиозни или други лични убеждения, заболяване, сексуална ориентация и възраст.” В този случай защо забраните на религиозната свобода се полагат преди борбата със сексизма? Това може да се дължи на две неща: първо, на факта, че религията се асоциира със смирението и крехкост и че нейният неуловим характер вдъхва страх и респект; и второ, на факта, че религиозните текстове и практики потискат обикновено жените и почти винаги са основани на дълбокото разграничаване на двата пола. Събирането на двата фактора е повлякло безразсъдното възприемане на някои поведения спрямо жената, които не биха били приети никога, ако засягаха някоя друга група в обществото. Обаче задачата, поверена на медиатора от правителството, не може да бъде защитата на религиозни практики, без да се обръща внимание на дискриминационните ценности, които въпросната религия утвърждава. Равенството задължително трябва да тежи повече от религиозната свобода, когато и двете се поставят на везните. Желателно е да се противопоставяме, а не да подкрепяме разделенията и сексуалната дискриминация.
Естествено, дори въпросният човек има правото да се опитва да промени нормите и ценностите на днешното общество, така че да съответстват повече на неговия идеал. Но всеки индивид, който иска да печели хляба си, трябва да покаже малко прагматизъм. Дори ако идеологическата жажда да превърне Швеция в Саудитска Арабия е неугасима у някого, ще му се наложи да се преструва, когато търси работа, при която ще трябва да се сблъсква с жени. Или пък да приеме, че ще е трудно да си намери работа, докато не спечели битката си.
Разбира се, човек избира вярванията и идеологията си – въпреки че едва ли е точно да говорим за избор от известна степен на заслепление нататък. В такъв случай влизаме в друга област. Може би в случая медиаторът има да се справя с проблем, който засяга не религия, а заболяване Въпросният мъж би се ползвал от смекчаващи вината обстоятелства, ако фактът, че не може да подаде ръка на индивид от противоположен пол, бе възприет като натрапчива невроза. Хората, засегнати от неврози или фобии, имат нужда от помощ, за да се справят с тях. Властите не трябва да окуражават тези патологии, нито да ги издигат в ранг на защитени идеологии. Каквато и да е диагнозата в този случай, изглежда нормално този, който търси работна ръка, да се насочи другаде, а не към мъж, афиширащ женомразката си идеология. Още повече, че ако го наеме, твърде е вероятно мъжът да не приеме да остава сам с жена в една стая, смятайки я за нечиста по една седмица месечно – според своя Господ. Подобна дискриминация не би била приятна за една жена, както не би била приятна и за един цветнокож. А именно това шведският медиатор, госпожа Катри Лина, иска да пази и защитава. В нейните очи сексуалният апартейд, практикуван в името на религията, не може да се подчинява на влиянието на равенството и лаицизма. Въпросният мъж е дискриминиран, защото няма право да дискриминира жените. Абсолютно изкривено съждение.
Бел. ред. Разделението на църквата от държавата в Швеция става през 2000 година. Смята се, че 87% от шведите са лутеранци. Втората по численост религия в страната е ислямът – 300 000 души.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
