Спасяването на Гърция, Inc.
“Най-големите банки на Германия обмислят спасителен план за Гърция, според който биха купили гръцки облигации, подкрепени от немски държавни гаранции”, пише Файненшъл Таймс. След седмици неяснота, тази новина най-сетне загатва по-конкретен опит за подпомагане на изпадналата ни във финансова немилост южна съседка.
Има доста признаци, че стратегията за спасяване на Гърция и еврозоната силно ще наподобява американския план за излизане от ипотечната криза. В международните блогове и анализи зачестиха сравненията между проблемните икономики от еврозоната днес и закъсалите американски финансови корпорации преди две години. “Трябва да си зададем въпроса, ами ако Гърция е Фани Мей, Португалия е Фреди Мак, Испания е Ей Ай Джи... а Ирландия е Лемън Брадърс”, пише американският финансов анализатор Джон Молдин. Немският план, оповестен от Файненшъл Таймс, подхранва тези сравнения - да си припомним март 2008-а, когато при срива на първата голяма инвестиционна банка на Уол Стрийт (Беър Стърнс) американското правителство се намеси именно с държавни гаранции, които подпомогнаха изкупуването на дълга на компанията (както и самата нея) от частни капитали. Впоследствие този подход бе приложен многократно в САЩ и за други компании като допълнение към драстичното снижаване на основния лихвен процент от страна на американския Федерален резерв (ФЕД). За сравнение, след известно колебание, Европейската централна банка (ЕЦБ) свали основния лихвен процент от 4.25% през юли 2008-ма до 1% през май миналата година (и до сега).
Въпреки тези проблясъци, остават много въпроси.
От една страна, американската стратегия, от която Европа изглежда заимства, все още не е доказано ефективна. Въпреки че досега не се сбъднаха най-черногледите прогнози отпреди две-три години, американската икономика далеч не е в цветущо състояние. Голяма част от парите, които ФЕД изля в банките, останаха там и не допринесоха за желаното кредитиране. Икономическият срив доведе до рязък спад на данъчните приходи, който се почувства особено остро на местно (щатско и общинско) ниво. Кризата в Гърция всъщност наскоро освети този проблем. “Нови изследвания показват, че [отделните] щати са изправени пред дупка от поне един трилион долара [общо в бюджетите си]”, пише в четвъртък Файненшъл Таймс. Това е далеч по-голям дефицит от гръцкия и въпреки относителния оптимизъм на анализаторите, Калифорния, например, от месеци е на ръба на фалита. Сигналите за състоянието на цялостната американска икономика са противоречиви и песимистичните прогнози далеч не са заглъхнали.
От друга страна, основните параметри на европейския план все още са забулени в неяснота. Колко точно помощ ще предостави Германия, какви условия ще постави и дали Гърция ще ги изпълни? Предвид риска от социални безредици, не е ясно доколко Гърция може да си позволи да затегне разходите и да изпълни изискванията на Берлин и Брюксел. При безусловна немска помощ за южната ни съседка, обаче, съществуват т. нар. “морални рискове”: ако Гърция не понесе сериозни последствия за неразумната си финансова политика, други държави, а и тя самата в бъдеще, ще бъдат окуражени да трупат непосилни дългове. Испания, Португалия, Италия и Ирландия са следващите в еврозоната сред списъка на потенциалните неизправни длъжници. Германия нито може, нито иска да спаси всички.
Освен това, Берлин има собствени амбиции и проблеми. “Ако Германия направи това [спаси Гърция]”, пише в анализ преди седмици престижният американски геостратегически институт СТРАТФОР, “няма вече да има нищо завоалирано или ‘предполагаемо’ в немския контрол над Европейската централна банка и над еврозоната. Този контрол ще бъде реалност и ще има последствия.” Подобен път крие политически капани и потенциал да разпали старите вътрешноевропейски вражди. Гърците, които вече изпитват последствията върху себе си, са и първите европейци, сред които се надигат антигермански сантименти. Напоследък в Атина дори е на мода да се сочи с пръст към немската нацистка окупация отпреди 65 години като причина за финансовите проблеми. “Те [нацистите] взеха всичкото гръцко злато, което беше в Банката на Гърция, те взеха гръцките пари и никога не ги върнаха”, заяви миналата седмица гръцкият вицепремиер Теодорос Пангалос, цитиран от Би Би Си. В случай, че Германия наложи строги условия, за да спаси финансово Гърция - нещо, което в момента изглежда неизбежно - антигерманските настроения в южната ни съседка може да излязат от контрол и да причинят криза между двете държави. Ако пък се стигне до поемане от Германия на контрола над ЕЦБ и еврозоната, малко е вероятно и останалите европейски народи да останат безразлични. Ситуацията е изключително деликатна и създаденото напрежение поражда неяснота.
Общо взето, ако планът за немски държавни гаранции на гръцкия дълг сработи, е малко вероятно да станем свидетели на гръцки суверенен фалит - поне засега. Това показва и американският опит. Бъдещето е неясно. Както всъщност, ако се абстрахираме от макроикономическия анализ, и настоящето. Защото, при все че държавният фалит на Гърция може да бъде избегнат, финансовата и икономическата парализа там вече е факт. Недостигът на кредит води до намалено производство и потребление, безработицата се покачва, а събираемостта на данъците и на отпуснатите кредити спада. Това е студената логика на финансовата дисциплина на едно по-близко до обикновения човек ниво, както и порочен кръг за макроикономическите показатели в малко по-дългосрочна перспектива.
Миналата седмица агенция Фич понижи отново кредитния рейтинг на четири от най-големите гръцки банки, включително на Националната банка на Гърция, Алфа Банк и Пиреус Банк—този път до BBB-. Сега те са опасно близо до високорисков статус, който ще затвори за тях ключови източници на ликвидност (много банки, застрахователни компании и други големи инвеститори са задължени от вътрешните си правила да не търгуват с високорискови облигации). Цената, която плащат, за да рефинансират дълговете си, се покачва, което увеличава финансовия натиск върху тях - порочен кръг, добре познат от колапса на американските инвестиционни банки през 2008-а. Фалитът на гръцки банки не е неизбежен, но определено се откроява като възможност. Прецедент за това съществува и в американския пример - не всяка компания бива спасена, за да се намали моралният риск. Ключов индикатор остава и доверието на гърците в собствените им банки. “Ако започнем да наблюдаваме паническо теглене [на спестявания] от гръцки банки, инвеститорите ще трябва да приемат, че кризата е излязла от контрол”, пише Джон Молдин.
Кризата в Гърция по всяка вероятност ще засегне и нас. Преди две седмици анализ на Морган Стенли предизвика кратък дебат в българското публично пространство с предсказания за изтегляне на гръцките банкови капитали от България и Румъния и тежки икономически последствия за нас. Реакциите тук бяха по-скоро на учудване и отричане. "Честно казано, ако бях гръцка банка... по-скоро бих предпочел да изтегля авоари от Гърция и да ги насоча към България”, сподели за 24 Часа бившият подуправител на БНБ Емил Хърсев. “Защото тук значително по-добре се обслужват кредити, отколкото в Гърция в момента."
Подобна логика прилича обезпокоително на замазване на проблема, сходно с аргументите на предишното правителство, че “криза няма”. Тя важи за пазара в нормалното му състояние, когато доходността обуславя финансовите решения на дадена банка или корпорация. В моменти на финансова паника, обаче, когато една компания се бори за оцеляването си, тя изтегля дори най-ценните си инвестиции с цел да си осигури достъп до жизненоважна ликвидност. Ние вече веднъж изпитахме това на свой гръб през тази криза, когато между ноември 2007-ма и ноември 2008-а SOFIX загуби 75% от стойността си благодарение на паническото изтегляне на чужди капитали. Тогава същият аргумент бе лансиран от родните икономисти под формата на извинение: доходността у нас е добра, но бягството на чуждите капитали срива пазара.
В случай на гръцки банкови фалити, ние със сигурност ще усетим сътресения - много гръцки банки имат клонове у нас, както и солидни инвестиции в български банки. По данни на Ситигруп, общо около 28% от българския банков пазар е собственост на гръцки капитали: една цифра, която, макар и да не изглежда катастрофална, буди респект. Дори да се избегнат апокалиптични сценарии, кредитният недостиг, споменат от Морган Стенли, е реална заплаха - още повече, че по неофициална информация от провинцията, някои гръцки банки вече са започнали да свиват персонала и дейностите си там.
Като цяло, изглежда малко вероятно да се сбъднат на този етап най-апокалиптичните прогнози за кризата в Гърция (крах на еврото, държавен фалит на южната ни съседка и т.н.). По-вероятно е немска намеса, повече или по-малко по модел на американските мерки, да спре или поне да забави развитието на проблема. При все това, бъдещето е неясно и е добре ние, като съседи на Гърция, да не се залъгваме с илюзии за недосегаемост - камо ли с надежди за печалба. Каквото и да вещае камбаната, тя бие и за нас.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
