Дом за големи души
Среща с Андра Консте, ръководител на Международния дом за писатели и преводачи във Вентспилс, Латвия
Начинът, по който Андра говори, е доказателство, че добротата и иронията са съвместими, при това в ударни дози, и всяко по-тържествено заявление придружава с почти опровержителна усмивка, всеки анекдот – с умисляне. Международният дом за писатели и преводачи във Вентспилс[1], който тя ръководи от създаването му преди четири години, е едно от най-привлекателните места за творци на словото в Европа до голяма степен благодарение на нейната работа. Андра се шегува, че при толкова автори на художествена литература наоколо, тя за първи път е станала главна героиня в текст едва съвсем наскоро – в ролята на отклонение от нормата в докторската дисертация на приятелка психоложка, изследвала жени, които са решили драстично да променят живота си след 50-годишна възраст. Моля я да започне от преди това.
"Само в книгите / животът е така прекрасен, / че можеш да намериш сили / даже да умреш." "Мечти", Аустра Скуиня (1909-1932)[2]
Четвърто поколение рижанка съм. Учих в училище с немски от първи клас... и ни викаха "фашистите". Играех баскетбол на възможно най-професионалното за дете равнище и исках да бъда спортистка, но обичах и литературата. Надали някога съм чела толкова, колкото през първите си 15 години... Като завърших гимназия, обаче, видях, че спортът и книгите стават несъвместими. Избрах латвийска филология и досега не съжалявам. Докато учех в университета, се омъжих... а после заработих в Музея на литературата (посветен на латвийските писатели и открит през 30-те години на ХХ век). Започнах от хранилището, минах през отдела на гидовете и продължих нататък.
Бях на 35, когато дойде преломният момент. Заех се да направя изложба на Имантс Зиедуонис, нашия принц на поезията – ярко перо... и голям скептик по отношение на музеите. Сработихме се неочаквано добре и осъзнахме – написал е толкова нещо, че непременно трябва да го подредим в събрани съчинения. Така и направихме: 12 тома, публикувани в течение на 9 години. След независимостта на Латвия, това бяха първите събрани съчинения, а тъй като Зиедуонис лично писа уводите и бележките към тях, и досега остават уникално дело. За мен работата с него беше повратна – след д?сега с такава фигура от висша класа е недопустимо да слизаш по-ниско...
"Аз съм в друго измерение. А веднага зад прага – диханието на океана. И кораб. Бял кораб с летяща линия на носа точно към мен. Между нас е тясна бездна. Водата е широка един скок. Напрягам всички сили." Монта Крома (1919-1994)
В живота ми преходите винаги са се получавали естествено: в един момент се оказва, че там, където си, нещата са се изчерпали, но имаш възможност за скок към нещо ново и избора да го направиш или не. Ако с нещо мога да се похваля, то е, че аз винаги съм скачала...
През 1996 вече завеждах литературния отдел на Музея – работехме с пълна пара, имахме изложби, вечеринки, неща, които и досега много обичам, – когато Музеят се сдоби с нов директор и мненията ни за развитието му се разминаха. Точно тогава квартирата на един от най-любимите и уважавани латвийски поети, Александър Чакс, опустя – наемателят му се видя в невъзможност да продължава да живее там и апартаментът остана ничий. Събрахме се хора, съпричастни с личността и творчеството на Чакс, обсъдихме положението и след срещата на мен ми хрумна, че най-хубаво е да му направим музей. Луда работа – вече съществуващите музеи едвам се справяха, а аз тръгнах да правя нов... Чакс – в съветско време са го забранявали, защото на властта той се е струвал прекалено ярък, еротичен, национален, макар и да не е политически автор – е нашият първи и главен градски поет, та си казах: ето, държавен музей имаме, а градски – не. Успях с наивност. Всички после питаха какво ми било лобито, как съм се изхитрила... А аз просто седнах, написах концепция, занесох я в Рижката Дума и я дадох на Комисията по култура. Всички гласуваха "за" – кой би посмял да вдигне ръка "против" Чакс?
"Веднъж през лятото, / когато сърцето ми нещо не беше наред, / заминах на село. / По цели дни / бродех из гори и ливади. / Пиех вода от локвите, / ядях боровинки / и стъпалата ми загрубяха като дъбова кора." "Природа", Александър Чакс (1901-1950)
Процесът по структурирането на музей от нулата е страшно интересен, а аз разполагах с цели две стаи, пълни с оригинални вещи. Работата започна през 1997 г.: оправихме инфраструктурата, издадохме мултимедиен диск, отпечатахме рекламни материали... Отворихме го през 2000 г., а през 2001 г. се навършваше столетие от рождението на Чакс, така че пуснахме и няколко книги.
През 60-те, 70-те години на ХХ век в Латвия поезията измести религията. Хората много вярваха на поетите, а поетите много мислеха за народа, такава беше съпротивата на властта... Нашата независимост започна с поетите, едно от огнищата й беше Съюзът на писателите. (И по време на Първата световна война е било същото – латвийските писатели са били в първите редове и са помогнали неимоверно за първата независимост...) Като ходехме на Дните на поезията или на четения – с Оярс Вациетис, Имантс Зиедуонис, Мара Залите, Марис Чаклаис, Визма Белшевица – си тръгвахме укрепнали. Беше невероятно – стихосбирки се издаваха в тираж до 100 хиляди бройки. Хората се редяха на опашка за поезия!
След като направихме музея на Чакс и всичко, свързано с него (последното беше уебстраницата www.cakamuzejs.lv), начинанието полека доби завършеност, събраните съчинения на Зиедуонис – също, децата ми бяха поотраснали... И тъкмо реших да си поспя на лаврите, писателката Нуора Икстена се обади по телефона и завика: "Само не казвай "не", преди да си чула какво ще ти предложа!". Беше си намислила да основе център за писатели и преводачи – нещо невиждано и небивало у нас дотогава – а аз да работя в него. Убедила министърката на културата Хелена Демакова, харесали си Вентспилс[3] като хармоничен, заможен град, който да не ни е срам да показваме. Поумувах, попитах семейството си и хоп, отново скочих.
"Виж рисунката на нашето дете: / човекът е по-голям от къщата..." "На моя любим", Визма Белшевица (1931-2005)
Кметът на Вентспилс, Лембергс, даде дом на най-престижното място в центъра, срещу лутеранската църква "Св. Николай". Той е на над 150 години, бил е кметство, библиотека, музей, пожарна (от нея ни е останала кулата), фризьорски салон, хотел, информационен център. Местните власти и Министерството отпуснаха средства за ремонт, първият гвоздей забихме през лятото на 2005 г., архитектът Ерикс Церпинш свърши чудесна работа, за която взе ежегодната награда на Съюза на латвийските архитекти за реставрация...
Айварс Лембергс... Той от двайсетина години е кмет на Вентспилс. Изключително колоритна личност в нашата политика, хитър тактик – съдят го едно след друго, лежа в затвора, но народът си го избира и градът процъфтява. Преди да се върна тук като директор на Дома за писатели и преводачи, бях ходила във Вентспилс през 70-те и нищо хубаво не помнех, няма сравнение с това сега. Да, Вентспилс е в блестящо състояние заради него – човекът си постави за цел от нищо да направи град. И го направи. Наричат го и "мошеник", и какво ли още не, но той е прекрасен стопанин. Обича града и хората, които го познават, твърдят, че единственото, което може да го съсипе, е гражданите да престанат да го избират за кмет...
Във Вентспилс за култура и спорт се отделят внушителни средства. За последната година имаме нов театър и олимпийски комплекс. От август заработи и нова библиотека, "Парвента" – не някое ремонтирано схлупено здание, а прекрасна нова кръгла сграда, замислена от а и б за библиотека. На откриването й Сергей Морено, поет и преводач, каза: "Не знам дали Лембергс чак толкова обича културата, главното е, че е достатъчно умен да осъзнава колко е необходима..." Страшно много се прави за децата – навсякъде има място за малките, всичко за тях е на достъпни цени, а разликите ги поема Вентспилската Дума.
"Походката й е такава, че човек би могъл да види в нея, / в тази самотна жена, / цяло едно шествие, цял един парад..." "Шествие от една жена, Линардс Таунс (1922-1963)
Къщата беше отворена за гости през 2006 година. "Въртим" я четири жени. Иева поддържа чуждестранните ни контакти – много е умна, но не парадира с това, логична е и невероятно трудоспособна, отзивчива, с хубаво чувство за хумор (всички умеем да се смеем, другояче тук не може да се живее). З?лтите е икономката, най-тихата от нас, но когато каже нещо, всички се вслушваме – честна, добродушна, дискретна; ако си в затруднение, няма да се вайка, ще дойде да помогне. Ивета ни е счетоводителката, а иначе, по образование – ветеринар и психолог (работила е и в полицията), та понякога се шегуваме, че само тя има идеалния профил за работа с писатели. Всяка от нас си изпълнява преките задължения, но и всичко странично, което се наложи – варим супа, влачим дърва... Не мога да си представя по-добра команда от тази.
В началото всичко се случваше лудешки и едновременно – още нямахме стол, където да седнем, а вече трябваше да придвижваме посрещането на първите гости, да оформяме документи, да мислим рекламата, броя на възглавниците и одеялата, мястото на рафтовете...
Сега Домът е един от най-любимите в Европа – заявки за престой се подават почти година предварително, всичко е пълно, годишно приемаме стотина човека... Около 2/3 от творческите престои са на писатели. Освен латвийците, идват много съседи – литовци и естонци, също и доста немци, скандинавци. Досега сме имали гости от около 35 страни, Колумбия и Нигерия сред най-далечните. Писатели или преводачи – от гледна точка на "средния" човек, те всички са особняци. Ние обаче ги виждаме другояче: най-спокойни са преводачите, най-чудати – поетите...
"Чай направи от чайна роза, / когато нощите са тъжни / и по земята скитат мразове..." "Чай от рози", Арвидс Григулис (1906-1989)
На други места ти дават ключа от стаята и те забравят, а ние живеем с всички – това, което става с гостите ни, става и с нас. Още не сме загубили интерес към вникването в човека и отношението ни намира отзвук – всички се влюбват в този дом. И се връщат. Инициаторката на Дома, Нуора Икстена, и нейният партньор, грузинският писател, с когото се запознаха тук, ни подариха онова катерливото растение отвън, нарича се "сладка любов"... Освен любови, във Вентспилс често се случват сътрудничества – най-добрият пример са поетите Джилберто Изела (Швейцария) и Янис Руокпелнис (Латвия), които се преведоха взаимно и написаха книга заедно – "Лугано среща Рига". Нещо повече, някои писатели дори дойдоха да живеят във Вентспилс след неколкократни посещения при нас – Майра Асаре, Кристине Улберга. В сравнение с близкия град Лиепая, където и музиката, и поезията са отдавнашни традиции, Вентспилс доскоро беше просто търговско място. Затова много се радвам, че властите държат културен курс.
Имаме много планове: награди за писател и преводач веднъж на две години в Дните на поезията; семинар за преводачи; конкурс за млади вентспилски автори (за първи път го организирахме през пролетта, а през есента го допълнихме със седмица майсторски класове с най-добрите латвийски поети и прозаици); от другата година – издание за културна информация, на първо време веднъж седмично. Скоро местата ще почнат да не ни достигат, искаме да се разширим към централата на Бърза помощ отсреща и да я превърнем в конферентен център, да направим от пожарникарската кула библиотека, а по средата да посадим "културна градина" за събития под открито небе. Културата завзема града откъм нашия Дом.
Кое е най-трудното ли? Че не можеш да обемеш всичко – идват прекрасни личности, през месец съставът на къщата е различен и все ти е жал, че не си успял да поговориш достатъчно, да разбереш големите души... Понякога се прибираш вкъщи и чувстваш, че ти е дошло нагорно, че е прекалено наситено... Никога не ми беше хрумвало, че може да съществува нещо подобно и то да се нарича "работа".
Нева Мичева
1 На www.ventspilshouse.lv могат да се видят детайли.
2Цитатите от стихотворения са от "Антология на съвременната латвийска поезия", съставител и преводач Аксиния Михайлова, Фондация за българска литература, София, 2008. През 2009 г. Аксиния Михайлова получи в Рига наградата на Рижката Дума и Обществото "Александър Чакс" за публикуваната на български стихосбирка на Чакс "Огледала на въображението".
3 Град с 43000 жители и излаз на Балтийско море и плавателната река Вента, който лятно време е един от предпочитаните курорти в Латвия, но е най-известен с незамръзващото си пристанище, в което кораби от различни страни товарят нефт и въглища.
[1]На www.ventspilshouse.lv могат да се видят детайли.
[2]Цитатите от стихотворения са от "Антология на съвременната латвийска поезия", съставител и преводач Аксиния Михайлова, Фондация за българска литература, София, 2008. През 2009 г. Аксиния Михайлова получи в Рига наградата на Рижката Дума и Обществото "Александър Чакс" за публикуваната на български стихосбирка на Чакс "Огледала на въображението".
[3]Град с 43000 жители и излаз на Балтийско море и плавателната река Вента, който лятно време е един от предпочитаните курорти в Латвия, но е най-известен с незамръзващото си пристанище, в което кораби от различни страни товарят нефт и въглища.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
