От БАН ще се качват... на стълбичка
Искат да ни противопоставят едни на други – млади на стари, хуманитаристи на нехуманитаристи. Този дебат не би имал резултат, ако всички в залата са дошли с огромното си его. Това бе едно от най-емоционалните мнения, споделени от наблюдаващи дискусията “Промяна или отмяна на науката?”, която се проведе в Червената къща на 1 март с подкрепата на фондация “Америка за България”. Водещата на телевизионното предаване “Референдум” по БНТ Добрина Чешмеджиева бе модератор на срещата в препълнената зала, където най-вероятно повечето хора бяха дошли с надеждата министърът на образованието Сергей Игнатов да е приел поканата и да участва в дискусията. Но... от страна на управляващите в дебата участва само Огнян Стоичков (от „Атака”) - председател на Комисията по образование, който подчерта, че се изказва от позициите на външен човек за БАН, тъй като за принципни политики „не трябва да се говори от позициите на засегнати лица. Човек се къпе под душа прав и се изчиства от главата надолу – тоест, ако правим реформа в БАН, трябва да започнем от централното управление и то дори с оглед на ефекта на популизма. Защото, действително, няма кой знае колко милиони да спестим, ако съкратим две-три секретарки и трима-четирима юристи. Но това има възпитателен ефект и е важен примерът, който се дава. БАН понякога се държи, като че ли е извън държавата, а по Конституция само на една институция й е позволено да бъде извън държавата и това е Църквата. Така че втори Свети синод в науката в лицето на БАН не ни трябва”, каза Стоичков. След това той отбеляза, че не вижда в залата представители на едрия бизнес, който, по думите му, е една от страните в триъгълника (другите две са държавата и науката), без която е невъзможно да се води какъвто и да е дебат за бъдещето на БАН. Накрая той информира присъстващите, че в средата на март ще инициира изслушване на ръководството на БАН, което да запознае Народното събрание с принципите на кадровото реформиране и персоналното съкращение. „Важно е за работещите в БАН да знаят какви критерии трябва да изпълнят и върху каква стълбичка трябва да се качат, за да останат в редиците на академията”, заключи народният представител.
Преди него говори Димитър Цаков, докторант по антична философия, който не скри възмущението си, че в БАН голяма част от работещите са на възраст около 70 години. Той веднага бе репликиран от присъстващи в залата, че след като е избрал докторантура в чужбина, трудно може да има претенции към възрастта на учените в академията. Представител на института по електроника също сподели, че последният му докторант бил приет през 1996 г. и само 16 дни, след като защитил дисертацията си, заминал за чужбина.
На фона на тези реплики Емил Хорозов - директорът на Фонд за научни изследвания, сравни БАН с германския институт Макс Планк, вероятно с надеждата да вдъхнови присъстващите да последват неговия модел. „Обществото на Макс Планк има 21 000 члена, бюджет от близо 1.5 млрд., но по-малко от 5 000 учени, които са на заплата. Над 50% от тях са млади хора с трудов договор, сключен за пет години. На талантливите млади учени се предлагат работни групи с ръководители, назначени след международен конкурс. Тези групи са свободни сами да структурират своите научни изследвания и да формират свой бюджет.”
Ректорът на софийския Технически университет Камен Веселинов също даде чужд пример, от който БАН да се поучи, посочвайки, че във Франция 90% от лабораториите на CNRS (Националният център за научни изследвания) се намират в университетите, където също се правят изследвания, а и има условия за откриване на млади учени.
Главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров отрезви размечталите се, цитирайки данни от последните месеци, че на местата на близо 400 души, пенсионирани от БАН, са били назначени само 81 докторанти.
Хаджитодоров обясни, че реформата в БАН е започнала в края на 2007 г., когато се е взело решение за осъвременяване на направленията, по които работят институциите в рамките на академията. Като база за осъвременяване са използвани приоритетите от конкурсите на Фонд за научни изследвания и приоритетите на Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания (2007-2013). (Тъй като няма стратегия за научните изследвания в България и няма държавни приоритети).
„Съгласно тези приоритети решихме, че е по-логично първо да определим кои институти трябва да съществуват, да дефинираме тяхната мисия и след това да видим кои учени ще изпълняват тази мисия. Следващата ни стъпка ще е атестацията, след която за първи път ще се опитаме да се освободим от тези хора, които не вършат добре своята научно-изследователска дейност. На тяхно място ще се опитаме или да назначим млади хора, или да използваме освободения финансов ресурс за нови схеми за диференцирано заплащане”, разясни Хаджитодоров. Думите му бяха приети с несъгласие от присъстващите в залата, които негодуваха, че приоритетите не са константна величина – днес са едни, а утре – други.
Сякаш в тон с техните настроения, Хаджитодоров завърши изказването си, гарантирайки, че: „След като направим тези нови институти, ще има нови избори за всяка една ръководна длъжност в БАН - директори, представители в Общото събрание, нов председател, нов управителен съвет”. Дали обаче тази гаранция прозвуча само като самоуспокоение на Хаджитодоров, че след като приключи реформата, ще може да си отдъхне... или просто бе обещание за постове, дадено на онези, които кротко се реформират?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
