Загубени в прехода
Най-новият филм на Красимир Крумов „Светото семейство. Нина и Мариян” е тъжен разказ за цената, която плащат децата на прехода. Драматургията е по чеховски деликатна и безпощадна. Извършена е престъпна приватизация на завод в някакъв град. Уволнени са всички и това преобръща живота на две семейства. Това на Нина (Стефани Дойчинова) е на ръба на социалното оцеляване. Бащата е на гурбет, обажда се от време навреме, за да каже, че работи и ще донесе пари. Някой ден. Неговата съпруга Наска (в прекрасното изпълнение на Йорданка Стефанова) е жена без образование, изхвърлена от приватизаторите. Тя е без надежда за сносен живот, за бъдеще на дъщеря си. Няма житейски избор и не мисли за това. Следва инстинктите си за оцеляване, а те я водят надолу, към дъното. Лъже дъщеря си, че ще я настани в училище, за да я склони да заминат за селска мандра, където е намерила работа. Лъже работодателя си и се опитва да го краде. Той я експлоатира като животно, не й плаща, обещанията му се оказват празни приказки. Нина е самотно дете. Бащата го няма, майка й все едно - има ли я или я няма, от роднините си изпитва страх и не иска да отиде временно при тях. На 12 години е наникъде. Не го осъзнава, просто го чувства. Дете на пропаднало в прехода семейство. В сравнение с нея съученикът й Мариян (Богдан Плъков) е в по-добра житейска позиция. На пръв поглед. Той е нервно дете, харесва Нина и я ухажва по типичния за възрастта си начин. Дразни, обижда, но гледа все да е край нея. Майка му (великолепна роля на Светлана Янчева) е свръхамбициозна репортерка в провинциална кабеларка. Непрекъснато повтаря, че е професионалист. Разговаря агресивно, вторачена в репортажите си. В общуването с колеги е рязка, груба, безцеремонна. На детето и съпруга си главно крещи. Хоризонтът й е работа в столична медия, без значение каква. Мъжът й е добър оператор в същата телевизия, но е конформист, който трепери за насъщния. Прави рисков запис при разследване на приватизацията на завода със скрита камера, но после го изтрива в името на спокойствието. Светлана Янчева изгражда сложен, нееднозначен образ. Героинята й е раздирана между желанието си да блесне професионално и необходимостта да се съобразява с тегобите на битието. Напуска кабеларката, защото е принудена от директора да лъже аудиторията, предадена е от съпруга си, който изтрива записа. Тя кипи от желание да оправи световната несправедливост, но не забелязва хората до себе си. Съдбата на другите е само казус, по който работи. Емоциите й не са за хората, а за аудиторията. Контакт със сина си няма и не прави опит да осъществи. Мариян прави това, което му забраняват, за да му обърнат внимание. Получава крясъци от нея и безразличие от баща си. Като Нина е самотен, въпреки че има храна, дрехи, стая, дори джобни пари. Формално има семейство, реално няма. Неговото убежище е интернет-клубът. Дори спи там. Чувства Нина като сродна душа и иска да й помогне. Не знае как, но чувства, че в този труден момент трябва да е до нея. Само той проявява съчувствие, състрадание и любов към малкото момиче. Единственият мъж в града, макар на 12 години, защото възрастните са оцеляващи мухльовци, мутри или криминални приватизатори. Мъже обаче не са. Това не е констатация, а диагноза. Наска едва не убива някакъв тип, което я довършва като личност и слага край на всички шансове на Нина да учи. За майката на Мариян това е пореден сюжет за статия без грам съчувствие - към нея, към Нина, към сина си. Те са пропаднали хора, крещи му тя. Безогледно описва в жълт вестник историята на искрената, емоционална привързаност между Мариян и Нина. Това е нейната реализирана амбиция, която води към професионалното дъно. Никой не може да помогне на момичето, дори да се приюти в дом за сираци. Накрая режисьорът я оставя сам самичка на пътя между мандрата, селото и града. Върху малките й рамена е стоварена цялата несправедливост на прехода. Какъв шанс има това дете?
Красимир Крумов е изградил изящен, чувствен, пастелен филм за причинно-следствени връзки, с който бие тревога. Убивайки най-висшата ценност - децата си, се самоубиваме като хора, личности, народ. Семействата са разбити, обществото е болно, училището - безпомощно, институциите – некадърни; и деца на 12 години плащат алчността, глупостта, нерешителността, конформизма, безскрупулните амбиции на днешните възрастни. Защо?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
