Ходене по буквите , брой 11 (2583), 26 март 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите



Ангел Валентинов Ангелов. "Историчност на визуалния образ". Първо издание. Самиздат.

Проф. Ангел Ангелов щателно осмисля и доказва своя възглед относно понятието "визуален образ" в един безспорно приносен за хуманитаристиката, социалните и природните науки у нас труд. Критичният коментар на изключителен библиографски масив, внимателният тон и (само)взискателен изказ на изследователя са впрегнати в утвърждаването на връзката между понятието визуален образ и разбирането за визуална култура, както и в съотнасянето на понятията историчност и визуален образ, в историзирането на самата идея за край на изкуството върху конкретни текстове и визии, в изследването на връзката между предмета на книгата и религиозността. Прочее, религиозността тук е видяна като "трансцендиращо възвисяване на човешкото", което може да въздейства и да се преживее като етически регулатив. Текстът на Ангелов е пределно изпипан (и на места дори поетичен), но това ни най-малко не го прави спокоен – смел в точността, ученият спори с редица важни твърдения на Боян Манчев и, преди всичко, на Чавдар Попов. Моето лично пристрастие са две глави от книгата - третата (посветена на граничността на визуалния образ; граничност, зависима от неговата (не)материалност) и петата (посветена на копнежа и безпокойството на голото тяло). Вдъхновяваща творба, чиито възгледи и образи тепърва ще се утаяват в хубавите ни разговори.

Кирил Василев. "Липсващи страници". ИК "Стигмати", С., 2010, цена 5 лева

Този поет "изважда ребрата на катедралата/ и стъклописите висят/ като ножове на гилотини/ славещи неразчленимото// въплътена в синьо и червено светлина/ мрак узрял/ способен да обича"... Всъщност точно такива страници ми липсваха - и ще рискувам да заявя, че втората книга на Кирил Василев току-виж стане една от паметните книги на 2010. Вероятно защото метафизичната тематика би изкушила други автори към самолюбуване - при Кирил Василев обаче няма никаква блазираност на преживяването, никакви компромиси с читателя, които да му носят красиво удобство при четенето на едни стряскащи и същевременно умиротворени стихотворения. Пак при други автори, майстори на точно такава центростремителна поетика, изразяването на въпросното преживяване по същество би се изродило в писане на манифести, защитаващи логиката на самото високомерно писане; един вид ars poetica... Но тук не става и това. "Липсващи страници" е дълбока, на места съвсем сурова - и същевременно много сдържана книга - и в почти всички лирически текстове виждаш, че не става дума за фантасмагорично преживяване, а за скрепено о реалността събитие, от което започва поетическото чудо. "Когато казваш Красиво е/  Всъщност казваш Трябва да умра", казва Кирил Василев. А на мен, след неговите "Липсващи страници", задълго няма да ми липсва, ако не съм писал или публикувал поезия.

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”