Реплика от ложата (театър), брой 12 (2584), 31 март 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Хайнер Мюлер в България
Български  |  English

Хайнер Мюлер в България

 

През 1983 г. е последното идване на Хайнер Мюлер в България. През 1968 г. е първото. Последното е заради знаменитата постановка на Димитър Гочев на неговия „Филоктет” в Театър „София”. Първото е заради Гинка Чолакова, изгонена от ГДР и върната в България под наблюдението на Щази и българските служби след участието й в източноберлинските студентски движения след Чешката пролет през 1968.
Между тези две събития в живота на Хайнер Мюлер са затворени множество приятелства с български интелектуалци, созополски преживявания с археолози и моряци, трупане на различен от ГДР- реалността опит в българската разновидност на антиутопията и най-важното – написаните от Хайнер Мюлер текстове в този период. Най-известният от тях е „Хамлетмашината” (1977). На този дълъг период от неговия живот, на дълбоките следи, оставени от него в живота (на текстовете) му, изобщо на България и Мюлер беше посветена тридневната среща, организирана от Гьоте Институт от 23 до 25 март.
Константин Илиев и Гинка Чолакова откриха към този период от присъствието на Мюлер в България нови факти за изследователите му, но заедно с това и нещо много повече от фактите. Те зададоха различни перспективи на тези факти – биографична, исторична, лична, идеологическа, театрална, литературна и пр. Но една от най-важните за изследователите, според мен, е перспективата на опита. Който, както пише Мюлер, се трупа слепешката. Защото тази перспектива преобръща отношенията автор-артефакт-контекст в една сложна мрежа от вътрешни връзки при възникването на театралните („Филоктет” в Театър „София”) и литературните събития („Хамлетмашината”, „Грундлинг”, „Хорациите” и пр.), в която стават много трудно различими границите. Всъщност, подобна перспектива на мислене на периода е възможно да бъде зададена само от автори, рефлектирали собствения си живот в собствените си произведения.
Константин Илиев, тогава един от драматурзите на Театър „София”, представи необичайността и „странността” на Мюлер и Гочевия „Филоктет” в линията на идеологически затрудняваната рецепция на Брехт – трудностите за Бургаската група през 1956 г., гастролът на Бено Бесон и „Фолксбюне” през 1975/76 с „Както ви се харесва” и „Опера за три гроша”, постановката на Димитър Гочев „Малкият Махагони” в Русе, която той определи като „автентичен Брехт”, следващият гастрол на Бено Бесон с „Битката” на Мюлер и „Добрият човек от Сечуан” на Брехт през 80-те и усилията на Светлана Цветкова (сценограф на „Филоктет”) и на Димитър Гочев да убедят ръководството на театъра да поставят „Филоктет”.
Гинка Чолакова отвори множество ракурси към отношенията на Мюлер с България, започвайки от първата им среща по време на пълната изолация на Мюлер в периода от 1961 до 1966 г., когато Бено Бесон работи върху „Едип Тиран” и съвместно с Мюлер - върху либретото на „Ланселот” по покана на композитора Паул Десау. Тя описа срещите им в България, разказвайки за разбитите съдби на българи, близки на нейни приятели, които Мюлер вписва в текстовете си. За пръв път в България се говори за тези връзки. Става дума за „Маузер”, за „Животът на Грундлинг”, за „Описание на една картина”, за „Поръчението” и др. В срещата с нея през последния ден най-силно се открои гъстата мрежа от множество съдби, в която са вписани Мюлер и неговите текстове. Стана ясна невъзможността тя да бъде извадена от присъствието на службите, идеологията, личните убеждения и утопии, насилието и усилието да бъдеш свободен. Казано иначе, Чолакова показа обратната страна на оневиняващото клише „такова беше времето”, като „отвори” и пусна свободно „времето” в разговора.
Една от най-важните за Мюлер идеи за литературата и театъра, идеята за „нахлуването на времето в играта” видяхме в основата на един от филмите на Кристиян Рьотер, показан в Гьоте институт: „Времето излезе от релси” (DieZeitistausdenFugen). Великолепен образец на документално кино, филмът представя работата на Мюлер през 1989/90 върху осемчасовото представление на „Хамлет и Хамлетмашината” в Дойчес театър и „нахлуването” в него на революцията, довела до падането на Стената, появата на новите партии и изборите през 1990. Рьотер показва „нахлуването в играта”, влизането на времето в представлението и в живота на актьорите. Другият филм на Рьотер - „Не искам да знам кой съм”, сниман през 2008, показва и българите, и малко от България в живота на Мюлер. Една от сътрудничките на режисьора по време на снимките на този филм, Таня Георгиева, бе модератор на срещите, участва и с доклад в деня, посветен на литературата, заедно с Ян Рьонерт.
Без съмнение, от значение е за съвременната рецепция в България на Хайнер Мюлер тази поредица от срещи в Гьоте институт. Защото тази рецепция е еднакво важна и за изследването на миналото, и за осмислянето на настоящето. Както чухме отново да казва Мюлер, цитиращ Ернст Юнгер, във филма на Рьотер: „Има една степен на потисничество, която се възприема като свобода”.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”