Български  |  English

Под София цял един град е закопан

Истината за старините на столицата

 
Колизеум от некласически тип, датиран към ІІ-ІV в., се откри при строеж на ул. „Будапеща” близо до бул. „Дондуков”. Находката е предизвестена от отдавна запилян на пл. „Св. Неделя” каменен релеф с изображения на циркови игри с животни и театрални представления, провеждани в триетажна постройка с арена, седалки, ниши. Уникалният за страната ни исторически паметник е твърде различен от величавия си събрат в Рим и защото, вместо национално богатство, се оказа частна собственост, заедно с антични монети и глинени съдове.
Около две години по-късно част от Колизеума се появи в новия хотел „Арена ди Сердика”, по-точно в тамошния лоби бар, който предлага гледка към антична арена. Случката е с щастлив край и за пореден път допълва думите на проф. Константин Иречек: „Под София цял един град е закопан, отдолу е Сердика!”. Още повече, че през изминалите 130 години бяха разкрити множество паметници в сърцето на София. Създавано векове съгласно крепостната му стена, то най-общо се намира между отсечки на улиците „Лавеле”, „Екзарх Йосиф”, „Алабин”, „Сердика”, където са скрити археологически артефакти, носители на послания за миналото на столицата. Отколе на това място е градският търговски център. Пострадал най-тежко от бомбардировките през Втората световна война, неговото възстановяване беше неотложно. Затова още в края на 1945 г. се изработва устройствен план и държавата инвестира средства за мащабното строителство, включително и за задължителните археологически проучвания на натоварените с история строителни терени. През 1949 г. в изкопа на строежа на Партийния дом (сега Народно събрание) двама работници и изследователски екип от Музея за история на София (МИС) се натъкват на развалини от малка църква и възстановената върху нея трикорабна християнска базилика. Както тук, така и при останалите строежи, се изровиха глинени съдове от различни епохи… В изкопа на ЦУМ пък следи от тракийско селище си правеха компания с малкото руини от римска баня.
Според налични писмени свидетелства, парцелът, предназначен за издигането на хотел Балкан (Шератон), се оказва археологическо съкровище. Така, ако сред южната страна на този обект израстват стени на постройки на тракийско селище от VІ-ІV в. пр. Хр., то в централната му част оскъдни руини напомнят за най-голямата сердикийска сграда (Преториум), а в североизточната му страна под кафе-сладкарницата на хотела запазен амфитеатър със седалки и две помещения демонстрират присъствие на Народно събрание (Булевтерион). Необичайните находки подтикват главният проектант арх. Д. Цолов да се застъпи пред арх. Георги Стоилов за промени в плана на приземието. Напразно! Старините се разрушават.
Същевременно наблизо възкръсват редица археологически паметници. Те оцеляват и бързо са оформени в археологически комплекси, където на открито се срещат представители на римската, българската и ислямската цивилизация с един средновековен бунар, някога прочуто аязмо. Тази самобитна столична забележителност е рожба на наложилото се снишаване на градското равнище в задния двор на хотел „Шератон-Балкан”, Президентството и строящо се зданиe (Детмаг) на ул. „Съборна”№1, което ляга върху антична сграда с две ротонди, едната вероятно баня. А колкото до археологическия ансамбъл, той става съсед на най-старата сграда в София, запазената до покрив кръгла черква „Св. Георги” (ротонда). Строена за друга цел при управлението на император Константин Велики (306-317), тя е преустроена в църква през VІ в. и през не безметежното си битие е четирикратно изографисвана. След преобразяването й в Гюл джамия през XV век, прочутите стенописи са замазани. И ако след Освобождението започва реставрацията на античната църква, тя едва при възстановяването на градския център се отървава от културните пластове, в които е затънала до гуша. По същото време възстановява гиздавия си лик старинната черквичка „Св. Петка Самарджийска”. Загърбила предишния си адрес на бул. „Мария Луиза”№2, тя се озовава сред зачатието на Ларгото.
Това нововъведение се заимства от съветската архитектура. На наша почва Ларгото разшири и преобрази срутеното начало на бул. „Дондуков” и „Мария Луиза”. При създаването и оформянето му от пл. „Св. Неделя” до Партийния дом се ширна изумителна гледка на разкрит археологически остров, наблъскан с развалини. Нещо повече! Главната сердикийска улица – Виа Принципалис, ескортирана от артефакти, надничаше тук-таме от 6 метра дълбочина. Няма потвърждение дали това е същата улица от ІV век, която започва от изнамерената край ул. „Сердика” и бул. „Дондуков” източна главна порта на Сердикийската крепостна стена, флангирана с две петоъгълни кули и съпътствана от други археологически артефакти. По-късно това историческо кътче оживя в подлеза между Министерския съвет и Президентството и впечатли с уникалността си американския президент Клинтън.
Голямото строителство в градското ядро завърши към 1955-1956 г. и остави на спокойствие историческото наследство на Столицата. То е една приятна тайна, съхранена срещу кабината на премиера Борисов - сводове, колони, керамични плочи. Нещо повече, на втория етаж под земята в сградата на Министерския съвет, повече от 100 хиляди фанелки и шапки са складирани между антични арки, колони, специална ниша с разположение изток – запад, според каноните на църквата. Така ще е, докато археолозите мълчат. Навремето, поради нецелесъобразност, това културно наследство не се проучи археологически, но се описа подробно и се фотодокументира.
Заличаването на раните от бомбардировките продължи и по западната страна на старинната ул. „Цар Калоян”, където на номер осем започна строеж на обществена сграда, а в непосредствена близост и на хотел „Рила”. На строителната площадка се появиха значими руини от великолепна антична постройка. Монументалността и архитектурните форми на сградата, разгъната на 400 кв. м., дават основания на археолози и историци от МИС да допускат, че находката е резиденцията на император Константин Велики в Сердика. Палатът през средновековието се ремонтира и предоставя за градски дом на средечкия управител севастократор Калоян и ктитор със съпругата си Десислава на Боянската църква (1259). Част от този легендарен дворец беше запазена в сутерена на приватизираното здание-майка на ул. „Цар Калоян” №8, но понастоящем неговото състояние и статут са неизвестни. Подобно е положението на частичка от главна сердикийска улица и дял от крепостната стена с триъгълната кула в сграда на бул. „Витоша” №1 и в магазина Роси на бул. „Мария Луиза” и ул. „Екзарх Йосиф” №18. Изброените старини са прашинки от загадъчното минало на столицата.
За сърцето на София началото на 70-те години от ХХ в. се оказа проблемно предвид започналия строеж на Българска външнотърговска банка, понастоящем Уникредит Булбанк на пл. „Св. Неделя”. Тогава управляващите вземат езоповското решение – преди унищожаването на прогнозираните археологически артефакти, съгласно наличните разпоредби, те да се проучат, изследват и документират от МИС. И, накрая, старинната черквичка „Св. Спас” да се вгради в банката. Речено, сторено! На първо време обектът напомня голям археологически ансамбъл, пълен с паметници, разположени едни в други и едни над други. Тези неми свидетели на сложната историческа съдба на древна София са носители на ценна информация. Така, разкритата по протежение 50 м. западна отбранителна система показа, че тя е била подкопана цели 15 метра и е имала неподозиран ходник. Тези факти водят към последните дни и мигове на обсадената от турските орди крепост. Като бонус се явява Западната порта на Сердика, която стои забравена между улиците „Г. Вашингтон”, „Княз Борис І”, „Трапезица”. Разкритите множество паметници се датират към ІІ в., а най-късните - към Възраждането.
В тази мимолетна историческа изложба витае духът на един изчезнал град, предвестникът на българската столица. Останки от антични улици, сгради, богат дом от VІ в., казармени помещения или две полуземлянки, традиционни славянски жилища, се редуват със струпани около сборище, преди храм на Херакъл, фрагменти от около 40 статуи, статуирани групи, релефи, които доказват трошенето на езически богове – идоли след утвърждаването на християнската религия в Римската империя. И това не е всичко. Изровените много монети от различни епохи, керамични турски съдове от ХVІІ в., лули, стотина ибрици, а и няколкото скъпи, вносни съдове от италианска майолика, потвърждават данни за жилища на дубровнишки търговци през ХVІ в. в западната част на стара София. И още надгробни паметници, скромни бижута, кръстове, кости пък сочат гробището при робската черквичка „Св. Спас”. Заровена след Освобождението от предците ни в основите на нейната едноименна трикорабна наследница, нейното изравяне, цяла непокътната до покрив и със запазени стенописи, предизвика сензация, победила високите сгради на обекта БВТБ. След архитектурното й заснемане, установило рождения й век като четвърти, старинната църква „Св. Спас” бе вградена в „новата” банка. Нейният по-нисък културен пласт пък остана в специално открито помещение с решетки в северната фасада на сградата. Разкритите преди 40 години паметници не изчезнаха безследно, най-малкото защото те са увековечени в документи, книги и предмети с антикварна стойност. Не случайно на 1 юни 1976 г. министерският съвет на НРБ обявява с постановление площите на антична Сердика и средновековен Средец за архитектурен исторически резерват. Доколкото ни е известно, разпореждането се спазваше, още повече, че съществуваше и съществува почти 100 годишна наредба за археологически проучвания на терени, натоварени с история. По същото време като бърза помощ половин век единствено МИС во главе с Магдалина Станчева се занимава с тези задължителни изследвания, включително и при откриване на паметници при изкопни работи. Не е забравен случаят, когато в средата на 90-те години при ремонтни работи на ул. „Гурко” се показа откритата в миналото гробница с изображения на архангелите Михаил, Габриел, Урил, Рафаел. Приблизително по същото време по ул. „Московска” се откриха още две сводести гробници със стенописи, които могат да се причислят към римския некропол, разпрострян под пл. „Св. Ал. Невски” и околните улици. Само до 1925 г са открити 125 гробници, гробове и още надгробни паметници саркофази. Този град на мъртвите не е като изчерпана въгледобивна мина и продължава да напомня за себе си. По пътя си през вековете той е обгрижван от поне 6 гробищни църкви. Три от тях са, както следва, от източната, от западна страна на храма „Св. София” и срещу него. Църквата, дала името на българската столица, в превод „Божия премъдрост”, наследява две други на същото място. Първата разрушили вестготите (367-382), а следващата - хуните (443). През управлението на император Юстиниян (527-565) построяват църквата „Св. София”. След възход и падения, бури и земетресения (1616, 1818, 1858), трикорабната кръстовидна базилика, превърната и в джамия, е загубила първичния си образ, стенописите, но запазва непокътнати гробовете на болярите Худър и Витомир (ХІІ-ХІV в.) и масивните им пръстени-печати.
Като зона на мрака, огромният град на мъртвите и църквата-джамия са извор на страховити легенди. Най-популярната е за някоя си принцеса София, дарила средства за храма, но убита от брат си и там заровена, която нощем огласява с песнопения църквата и танцува на лобното си място. Тези предания правят „джамията” непопулярна и слабо посещавана от мюсюлманското население, но не повлияват на многото чужденци, пътешественици, дипломатически делегации да разгледат църквата като най-известната градска забележителност.
Преди известно време се заговори за изграждането на подземен гараж под пл. „Св. Ал. Невски”. Слухът засега е без отговор, но това не попречи трасето на новото метро от комплекс „Младост”, след като яко е изровило бул. „Цар Освободител” от Орловия мост до СУ Св. Кл. Охридски”, да издълбае Некропола, да понапука Военния клуб, а после… да унищожи археологическия остров под Ларгото. Де да беше само това. Оказа се, че пред очите ни се поруга историческата памет на столицата заради един законспириран гараж за 600 коли, превърнал се за журналистическото войнство в димка-невидимка. Прогресът изисква жертви разумни, премерени, а не намирисващи на корупция. Защото ако в нашата държава се спазваха задължителни и утвърдени наредби, преди започване на строежа и по негово време трябваше да се извършат археологически проучвания. Нищо подобно не се случи и от паметниците нищо не остана. Кой разреши тази гавра с миналото на София? Визите за строеж на метрото се подписваха от екс-директора на НИПКИ арх. Георги Угринов и от Главния архитект на столичната община арх. Петър Диков. Както те, така и директорът на изпълнителя ЕООД „Метрополитен” инж. Ст. Братоев забравиха тези изисквания. Строежите на метро 2 и гаражи започнаха без първа копка, зад високи огради при пълно информационно затъмнение, което не позволи маршрутът на трасето и автопарка да излязат на светло. Скандал за унищожаването на паметниците не се състоя. Но бъдещето на старините в София е застрашено и от новия Градоустройствен план на София, който, според отговорни лица, арх. Диков и др., не гарантира неприкосновеността на столичното историческо наследство, още повече, че то не е само в сърцето на София, а навсякъде из града. Скрити са римски вили в кварталите Ст. Караджа, Обеля, Филиповци, Орландовци. Още през 1924 г. при строеж в Александровска болница се показа голяма елегантна баня с мозайки и скулптури. Да припомним ли за храма на Сарапис на ул. „Денкоглу” и „Граф Игнатиев” или за безценните обредни женски фигурки от 7000 г. пр. Хр. в кв. „Гео Милев”. Няма да пропуснем и наскоро разрушеният ранно християнски комплекс в кв. „Лозенец” с вероятната църква, където е заседавал в 345 г. Сердакийският Вселенски събор. Не е ли крайно време министърът на културата и премиерът Борисов да разгледат оцелелите археологически паметници в Министерския съвет и да погледнат отвисоко към Общината. И към Ларгото, студения крематориум за безброй археологически паметници. Кой и как унищожи историческото сърце на София? Отговор няма!
 
 
Бел ред.Публикуваме текста на нашата читателка без редакторска намеса - като свидетелство за паметта на софиянци, които живеят върху историята и все не могат да я видят включена пълноцeнно в съвременния град. 
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”