Български  |  English

В търсене на алтернативни енергии

 
На седемнайсет още имаш кошмари. Едно момиче преминава през криза, търси лудите, опасни преживявания и смисъла на живота, експериментира с дрога и е съвсем близо до пропастта. После пише книга за „ужасно вълнуващото си преживяване близо до смъртта” и разказва прехласнато за обичащите очи на Бога, заобиколена от почитателите си като Христос, нахранващ пет хилядите души с петте хляба. Когато вече мислехме, че след спукване на големия „Axolotl”[1] балон, Лайпцигският панаир на книгата не може да предложи истинска връхна точка, дойде Нина Хаген[2] и внесе своя весел и лъчезарен Свети Дух.
Новата си книга е нарекла „Изповеди”; нали Августин и Русо не могат вече да претендират за копирайт. А който в живота си е изпробвал толкова много роли и все още астралното му тяло излъчва толкова много енергия, може да говори несломимо за христовата истина, за победата на доброто и живота след смъртта. Ние се намираме на една паднала планета, оповести „пастор Нина” и изпя заедно с Дитер Мор[3], който явно беше онемял пред толкова душевна жар, госпъли с китара.
На един панаир на книгата, на който се говори постоянно за бъдещето, никак не е неприятно да чуеш толкова изпълнени с надежда и заразителна вяра в отвъдното слова. При откриването на панаира Готфрид Хонефелдер, председателят на Немския съюз на книготърговците и книгоразпространителите, съвсем без заобикалки зададе въпроса за какво са му притрябвали всъщност на дигиталното бъдеще книготърговците. iPad[4] и подобните нововъведения в мобилните технологии означавали края на класическия модел на бранша. Скицираният от него изход – че в бъдеще книготърговците ще се превърнат във филтри и съветници за търсещия ориентация в дигиталната джунгла читател (това не беше ли работа на критиката), звучеше по-скоро като вярване в чудеса.
Писателят Бенямин Щайн, ортодоксален юдаист, чийто роман „Leinwand” („Екранът”) може да се чете по избор, като се започва отзад или отпред, представи при дискусията на Синия диван най-сериозно този си продукт като съпротива на дигитализацията. Модераторът беше впечатлен: „Може да се каже, че така, между една корица, сте побрали две истории.” Невероятно! Електронната книга ряпа да яде.
Зад кулисите издателствата отдавна работят по техническите и икономическите детайли на електронната книга. Остава открит въпросът кой и колко ще печели от нея. Класическият книжен пазар най-вероятно - нищо.
Копнежът по отвъдното можеше да се усети на най-неочаквани места. Носителят на Наградата на Лайпцигския панаир Георг Клайн включи в благодарствените си думи и имената на умрелите протагонисти на фигурите в романа си: „На романа е потребна и благосклонността на мъртвите”. Непосредствено преди лаическата проповед на Нина Хаген, Мартин Валзер се възторгваше от красотата на религиозното. „На мен ми е по-близко Сътворението”, каза Валзер за новата си книга „Моето отвъдно”, като малко преди това съвсем не по християнски се разправи с критиците си.
В непосредствена близост до него Гюнтер Грас изискваше, при силно ръкопляскане, да разкрият истинското си лице не само ЩАЗИ, но и Бундеснахрихтендиенст (BND) и Централата за защита на конституцията (Verfassungsschutz)[5]. Писателите в Германия били шпионирани още от времето на Метерних; дори при четенията, организирани от Гьоте-институтите, по едно културно аташе стояло отстрани и „записвало”, та сега му се искало да направи сравнения между източния и западния стил. Колкото по-стар става Грас, толкова по-тоталитарно става обкръжението му; накрая ще остане последният демократ в страната.
А кризата? „Коя криза?”, пита една поредица от срещи на Литературния колоквиум Берлин. В брилянтната си лекция българският автор Георги Господинов си представи как един икономически форум би поканил учени-финансисти, за да дискутират как литературата влияе на световното стопанство. Там съвсем скоро биха постигнали единодушие, че измеримо въздействие няма, и биха преустановили тази продукция. В отговор на това, обратното - да се закрие икономиката - за съжаление, не е възможно.
За литературата Господинов предсказа великолепно бъдеще: като „източник на алтернативни енергии”, като траеща във времето медия. Според него, литературата е толкова бавна, за да могат душите да си починат: „Ние не сме направени от политика и икономика. Направени сме от тъги и съмнения, от такива крехки и необясними неща.” Това беше казано напълно в духа на един Георг Клайн. Трябва ли да идваш от страна в перманентна криза, за да можеш да рисуваш в такива светли тонове бъдещето? Говоренето за кризата отдавна се обособи и е вече в инфлация. Кой ли не се счита за пропадащ! „Петъкът” определи дори унищожителната критика като деградирала (не че е намалял броят на авторите, които се чувстват неразбрани и зле третирани). Дори партитата на панаира преди били по-добри, казват същите хора, които иначе си лягат рано. Май положението е доста по-добро от настроението.
Не било ли направо страхотно, сподели съвсем по детски Нина Хаген, че „всички ние просто съществуваме?”, на което модераторът сухо отговори, че и той мислел така. Но смисъл има и извън това: „Всичко на света съществува, за да се влее в книга”, заключи Георги Господинов заедно с Маларме. А следователно и всяка криза. Така че, не трябва да се тревожим за книгата. Тя е тук, защото е нужна.
 
Франкфуртер алгемайне цайтунг, 22 март 2010
Превод от немски Бети Файон


[1] 1 „Axolotl Roadkill” – тук авторът има предвид дебата във връзка с обвинения в плагиатство, който малко преди Лайпцигския панаир се водеше в немската преса около тази дебютна книга на младата авторка Хелене Хегеман, б. пр.
[2] Нина Хаген – една от култовите фигури на немската поп музика от 80-те и 90-те, б. пр
[3] Дитер Мор – известен немски телевизионен водещ и певец, б. пр
[4] Новият таблет iPad на Apple, включващ като допълнение iBooks, служещо за четене на книги, обслужващо iBook Store на Apple, б. пр.
[5] BND,, Verfassungsschutz - федералните служби за сигурност, б.пр
още от автора


Невидимите кризи
Невидимите кризи
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”