Ходене по буквите , брой 15 (2587), 21 април 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Томас Бернхард. "Моите награди". Превод от немски Александър Андреев. ИК "Атлантис КЛ", С., 2010, цена 7,90 лева
 
Превъзходната малка книга съдържа непубликувани приживе текстове на един от любимите ми писатели. По-голямата част са разкази за получените от него литературни награди ("Грилпарцер" на Федералния съюз на германската промишленост, на свободния и ханзейски град Бремен, "Юлиус Кампе", "малката" Австрийска държавна награда, "Антон Вилдганс", "Франц Теодор Чокор", на Федералната стопанска камара, "Бюхнер" – толкова много за един толкова ненавиждан в родината си творец...). Втората част съдържа словата при получаването на някои от премиите - тя е и далеч по-загадъчната, защото пряко кореспондира с извънредната стилистика на Бернхард. Много "неблагодарна" книга, тъй като писателят разказва трагикомични анекдоти около получаване на въпросните отличия, през които лъсва "безвкусицата" и "дилетантщината" на награждаващите (две любими думи на автора). Веднъж при тържествена церемония той е наречен г-н Борхерс, а самата Елизабет Борхерс - г-жа Бернхард; друг път са му приписани творби, които никога не е писал; трети път той е само повод за галантна сбирка на светското общество; четвърти път след речта му възмутен напуска културният министър, мигом последван от антуража си... Но паричните изражения на наградите са важни - и прочутият критик на австрийските нрави продължава да приема наградите, връчвани от парвенюта, за да продължи да пише - и да се забавлява. Книгата на Томас Бернхард е задължителен образец по литературна социология. Тя обаче заявява и много отвъд това: "Населяваме една травма, боим се, имаме право да се боим, вече виждаме, макар и все още смътно, някъде в дъното: великаните на страха. Всичко, което мислим, е премислено, всичко, което чувстваме, е хаос, всичко, което сме, е неясно. Няма защо да се срамуваме, ала ние самите сме едно нищо и не заслужаваме нищо повече, освен хаос." На крака за хер Бернхард.
 
Антонио Скармета. "Пощальонът на Неруда". Превод от испански Боряна Дукова. ИК "Колибри", С., 2010, цена 10 лева
 
Оригиналното заглавие на романа, впоследствие сменено от чилийския писател, е "Едно пламтящо твърдение" - цитат от Рембо, вложен в социалистическата Нобелова реч на Неруда. Превръщането на филма по книгата в световен хит принуждава автора да го смени с по-понятното "Пощальонът на Неруда". Разбира се, кинотворбата с Филип Ноаре и Масимо Троизи, колкото и прекрасна да е в паметта ми, въобще не може да замени гъвкавия еротичен слог на романа, сплитането на любовните и политическите нишки в сюжетното му развитие... Докосването на един 17-годишен младеж до личността и поезията на Пабло Неруда надраства техните отношения на пощальон и адресат, превръщайки покоряващото му лирическо слово в сватовник на младият Марио с най-гиздавата и опърничава селска девойка. Самият пощальон прописва поезия - и фатално заживява в нейна прослава. В романа на Скармета има наистина просветляващи мигове.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”