Български  |  English

Законността е основа на държавата?

Legalitas regnorum fundamentum. Важи ли този принцип в сърцето на нашата столица?

 

Опитвайки се да извлека колкото се може повече данни за бъдещето на старините на столицата, което отдавна е преплетено с изграждането на софийския метрополитен, се натъкнах на една вълнуваща информация. Заради петиция на граждани до общината и Народното събрание за наличието на свлачищни процеси в участъка между две метростанции в кв. „Лозенец”, „са направени необходимите сондажи, методът на строителство в участъка е изменен, срокът за затварянето на части от бул. „Черни връх” е намален на шест месеца, а броят на дърветата, които е трябвало да се изсекат заради строителството, е намален от 135 на 66 броя.
Уважението на ръководството на Метрополитена към апелите на обществото би трябвало да ни кара да вярваме, че готовността за намирането на най-добрите решения за разкриваното в сърцето на българската столица на археологическо богатство, което не може да бъде отново засадено (за разлика от 66 дръвчета), ще бъде още по-голяма.
«Сърцето на града» е името на проекта, който, на базата на досегашни археологически открития и проекти, предвижда превръщането на историческия център на българската столица в уникален музей, интегриращ древни и най-съвременни структури. Върху тази територия са се наслоили античната тракийска, римска и византийска; средновековната - българска и османска; следосвобожденската и на новото време цивилизации. Със своите многопластови урбанистични традиции историческият център на българската столица покрива условията и критериите за включване в Националната индикативна листа на Световното наследство. Идеята за номинирането е заложена в Общия устройствен план на София, приет от Народното събрание. Амбицията е историческият център на София да влезе в Списъка на ЮНЕСКО. Това може да стане, обаче, само ако амбицията е съпътствувана от последователна стратегия за опазване на урбанистичната автентичност; от нови и ефективни механизми на управление, от строга градоустройствена дисциплина, от задължително елиминиране на комерсиалната заплаха, както и от политическа и обществена воля.
Общественото мнение по въпроса е безапелационно. Резултатите от анкетата „Трябва ли историческият център на София да влезе в Списъка на ЮНЕСКО” показват, че с “да” са отговорили 87,9%, с “не”- 10.83%. Очевидно е, че столичани размишляват като всеки един гражданин на цивилизования свят. За разлика от гражданите, някои от най-отговорните институции в опазването, като НИПК, компетентно заявяват на задалия им същия въпрос (тогавашен) кмет Бойко Борисов, че усилието не си струва.
Може включването на центъра на София в Листата на ЮНЕСКО да остане мечта, но това би било цел, която да ни накара да действаме много по-отговорно, професионално и с чувство за себеуважение и национално достойнство.
*
Проблемите на археологическото наследство в центъра на София, което се проучва във връзка с изграждането на метрополитена и налаганите решения за неговото бъдеще, в момента са най-ярката илюстрация за царящия десетилетия и все още необуздан хаос в националната система за опазване, за нейната абсурдност и безпомощност, както и за създадените неограничени възможности да се прокарват проекти за милиони, но не в полза, а в ущърб на изключителното ни културно наследство. Поради тази чисто наша традиция почти никой не смята, че основни, утвърдени в световната практика принципи (заложени в иначе почти неработещия, приет при миналото правителство, Закон за културното наследство) трябва да бъдат спазвани така, както и заповедите на самия министър на културата. Адекватни механизми за професионален и обществен дебат няма, опитите за започване на такъв винаги се тушират още в самото начало.
Ето основни моменти от закони и наредби. Според чл. Чл. 161. (1) от Закона за културното наследство „Осъществяването на инвестиционни проекти ... в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологическите обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.” Защо това трябва да е така, пояснява и Наредба № 2 на Министерството на културата, засягаща резервата „Сердика-Средец София”. В Чл. 5 (1) се казва, че „Археологическото проучване на резервата ... започва преди началото на строителството, така че една година преди започването му да се даде подложка за проектиране в работна фаза, ако има разкрити паметници на културата.Европейската конвенция за археологическото наследство, ратифицирана и от България, пък набляга на задължителното запазване на паметниците на място, на уважение към оригинала и неговата среда.
Спазен ли е законът, какво откриват археолозите и къде са проектите, когато става дума за сърцето на града, за археологията, която се вижда от кабинетите на Министерски съвет, Президентството и Парламента?
Всеки гражданин днес може да види през пролуките на огражденията, че в центъра на града се изливат бетони в съседство - и едновременно! - с осъществяваните археологически проучвания. Очевидно законът не е спазен. Очакваше се и без това закъснелите и съвсем не предшествуващи проектирането разкопки да започнат поне през есента. Колегията бе готова да работи в сняг, студ и дъжд. Затова и първото условие, поставено от учените в договора (подписан не преди, а след започването на изкопните работи за метрото!), бе да се направят покрития над проучваните терени. Така и изследователите, и разкритите паметници щяха да са винаги защитени. Разкопките започнаха едва преди месец, покрития няма. За Метрополитена е много трудно да намери решение за покриването на такива „големи площи”, но затова пък не е трудно да постави срок за завършване на разкопките от 80 работни дни - нереален и тревожещ изследователите, които работят иначе в плодотворно сътрудничество с персонала на Метрополитена. Дъждовете продължават.
Щом се работи, следва да има и проект, по който вече се леят бетоните. „Проектиране и строителство на конструкциите на метростанция 8-ІІ и прилежащия към нея подземен паркинг от ІІ диаметър на метрото в София” е направен от ДЗЗД „Обединение Метро Алианс” и вероятно утвърден от Столична община или Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.Разбира се, че проектът не се базира на резултатите от археологическите проучвания, тъй като те все още са в ход.В този проект е предвидено едно археологическо ниво, без значение колко културни нива ще бъдат открити от археолозите, но затова пък четири нива за голям паркинг над метростанцията (пред ЦУМ) на бул. Мария Луиза. Да натикаш в самото сърце на града 700 коли, когато смисълът на метрото е да се облекчи движението и да освободи пространство за човешко общуване, едва ли е свидетелство за дори средна интелигентност, да не говорим за професионализъм.
Какво разкриват археолозите от ОП „Стара София” и от Националния археологически институт с музей при БАН? Най- представителният античен пласт на Сердика е обогатен с нови отрития на колегата Константин Шалганов на Ларгото. Част от засводено помещение с „клетъчен” градеж от ХVІІ – ХVІІІ в., част от градско жилище (domus) с вътрешен перистилен двор с плочеста каменна настилка и колонада, портици, фрагменти от подови мозайки от ІV – VІ в. Разкопките по „Мария Луиза” разкриват за пръв път ярко изразени урбанистични структури от три последователни епохи – на трако-римска Сердика, на средновековния Средец и на късното средновековие. Между Баня баши джамия и ЦУМ, в естествена близост до минералния извор, през 2009 Шалганов откривачаст от голям архитектурен комплекс с помещения и басейни с облицовка от мраморни плочки от ІV–VІ в., най-вероятно термите на Сердика. Те вече са засипани.
Точно пред ЦУМ екипът на Марио Иванов разкри в достигнатия на места най-древен пласт части от сгради от ІV–VІ в. покрай античната улица с канал. Следващото, средновековното ниво, е маркирано от откритата църква с изключителни, според специалистите, стенописи. За двата по-ранни пласта стенописи ще чуем от реставраторите след свалянето им. Открити са части от оградата, както и средновековен некропол. Интересна сграда, вероятно хан, и кладенци, някои пълни с керамични съдове, принадлежат на също малко познатия османски период.
Какво е бъдещето на археологията в сърцето на града?
Както е известно, проект въз основа на разкритата археология няма. Бъдещето й е предопределено от предварителния проект. Като цяло подходът е: документиране, демонтиране, опаковане, складиране извън София на цялата разкрита археология, т.е. изтръгване на паметниците от тяхната естествена среда и истинската стратиграфска позиция в мощните многометрови хилядолетни културни напластявания. Само този акт ни приземява и навежда погледа надолу, а не към ЮНЕСКО. Ханът вече е премахнат, за да продължи археологическото проучване, но без какъвто и да е помисъл да бъде възстановен. Премахната май е и късно средновековната сграда на Ларгото. Църквата ще бъде демонтирана и върната, но вече на друго ниво и извън средата си. А цялата монументална античност щедро ще бъде „върната обратно”!
Защо бързаме? Безцеремонното прокарване на кабели и колектори през паметниците, недопустимото леене на бетонни шлиц стени по Мария Луиза, които унищожават все още неоткритото археологическо богатство и предопределят в движение крайните решения, съвсем не са заради станцията на метрото и доброто намерение да се спазят сроковете за завършването му. Няма начин да няма и други решения. Всъщност, бързането е, за да се запази странният паркинг, вероятно обещан на някого, след като бъде построен със средствата на Метрополитена. Археологията със своята многопластовост, защитена и от българското, и от европейското законодателство, „пречи” именно на многоетажността на паркинга, а не на сроковете за завършване на метрото, както най-вероятно се докладва на премиера Борисов.
Личните усилия, разговори, консултации и дискусии на специалисти в областта на опазването и минното дело показват, че конфликт между сроковете за изграждането на метрото и времето, необходимо за вземането на най-добрите решения за археологическото наследство, дори и сега няма. Двете дейности могат да се осъществяват успоредно на две различни дълбочини. Мощната къртица „София” може да прокарва тунела на метрото на необходимата дълбочина, която е много под археологическото ниво. Разбира се, ще са необходими малко усилия и нови инженерни решения за прилагане на други способи за разширяване на изкопите за пероните. Няма да е лошо да се направят и съответните изчисления – колко ще струва прилагането на променена методика за изграждане на метрото в зона „археология” за запазването на място и предотвратяването на фактическото унищожаване на археологическо наследство; и колко - за неговото унищожаване чрез демонтиране и изнасяне, и „спасяването” на абсурдния паркинг. Мисля, че вече има много точно направени сметки за някои дейности.
Дори и ако запазим старините си на място, пак не бихме учудили света. Защото така е нормално. Когато някой пита защо в Гърция и от един паметник правят туризъм, сега е мястото да отговорим – защото дори и един, той е оставен на своето място. Оттук нататък трябва да се търсят най-блестящите, оригинални и съвременни решения за експонирането на археологическото богатство на резервата „Сердика-Средец София”.
Можем да помечтаем, че се разхождаме по една значително разширена пешеходна зона, характерна за европейските исторически центрове, която от Ларгото завива по Мария Луиза и достига чак до руините на античните терми. Едно над друго са двете главни кръстовища – на антична Сердика и съвременна София, а в мощния културен пласт между тях се открояват фрагменти от средновековни и османски старини. След многовариантни проекти, професионални и обществени дискусии и реализиран проект, със сигурност наистина ще можем да се гордеем, че на себе си и на света показваме единствената и неповторима трилика Сердика-Средец София.
Днешната тревога за съдбата на археологията в сърцето на града е съвсем основателна. Не само Метрополитенът, но и столичани вече имат опит в крайния резултат от същия подход, приложен при изграждането на метрокоридор „Изток-Запад”, който също предвиждаше демонтирането, изнасянето, съхранението в Обеля и връщането обратно на монументалните руини на Декуманус Наисус пред сградата на Булбанк. Когато след дълго отсъствие се завърнах в София в края на 2000 г., първата ми посока бе метрото - за да видя как е осъществена интегрираната консервация на тази част от руините на античния ни град. Те не бяха там. Няма ги и сега. 10 години по-късно продължават да отлежават в Обеля, само че вече не в хале, а на открито, с откраднати метални стягове и, както казват, вече за нищо не ставащи. Т. е. проектът за тази част трудно може да бъде довършен. Защото има още една подробност. Независимо че е имало акт и за тази част за публична държавна собственост, след като Софийска община се е отървала с помощта на Метрополитена от археологията, през 2001 г. тя продава терена, вече като свой, на „МСН 2001” АД. Предназначението на терена с площ от 3921 м е „паркинг и автомивка!”
Отговорността за опазването на някога нарязаните монументални късове е на същия Метрополитен, който вече с натрупания опит се кани да демонтира и запрати в Обеля и новите открития. Основание, че намеренията са такива, макар и още несанкционирани, е фактът, че вече наполовина е изградена една бетонна стена, която разсича и на практика унищожава още непроучени археологически пластове по Мария Луиза, въпреки че в Протокола от 23.03.2010 г. на назначената със заповед РД 09-042/25.01.2010 г. на министър Рашидов Работна група, която следва да подобри проектите с оглед запазването на археологията insitu, има две особени мнения, които мотивирано казват защо са против. Бих цитирала част от едно от тези становища: „Като реставратор, професия, чиято мисия и функции са запазване и съхранение на културно- историческото наследство, а не неговото разрушаване, не бих могла да подпиша без възражения Протокол с решения, предвиждащи разрушаване на непроучени структури”.
Тревогата на професионалните кръгове от архитекти, археолози, реставратори и хора с гражданска позиция е заради опита да се повтори старият модел, заради възможността в движение да се предрешават струващи милиони операции, за това, че липсва многовариантност на проектите, че няма реални професионални и обществени дискусии, прозрачност и публичност, че съзнателното неосведомяване може да доведе до грешни политически решения, че археологическото богатство на България може да бъде изтъргувано срещу лични облагодетелствания. Дългогодишната практика на съгласуване „на коляно” на проекти за милиони, свързани с археологическото наследство на България, не е от вчера. Борбата с корупцията няма да е пълна, ако не бъде изкоренена тази практика сега.
Центърът на София е може би най-голямото изпитание за новото правителство, колкото и странно да изглежда това. С какво иска то да остане в представите на поколенията и кой пример ще следва, какво от положителното досега ще доразвие? Ще се възползва ли от своя двоен шанс – не само навреме да бъде открито метрото, но на софиянци, на България и на света да направи един вечен подарък - изваждането за нов живот на древното наследство на единна Европа - античната Сердика. Да пропилееш един огромен шанс на сегашното и бъдещите поколения - да минават по стъпките на личности, утвърдили в този град основите на днешна християнска Европа, да унищожаваш късчета от миналото - съвременници на бляскави и трагични моменти в историята на България - е недопустимо. Именно примерът от досегашните действия в „Сърцето на града” би могъл да създаде у нашите съвременници, а и у следващите поколения, представата за българите като варвари, които не са били в състояние да разберат и интегрират в своя съвременен живот красотата и мъдростта на хилядолетията преди тях.
Затова нека започнем дискусията още утре - открито и отговорно.
още от автора
Ст.н.с. Диана Гергова е научен секретар на Националния Археологически Институт и Музей - БАН, член на УС на Националния комитет на ИКОМОС, координатор за Югоизточна Европа и Азия на Световния археологически конгрес.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”