Български  |  English

Юлия и Смъртта

 
Софийски музикални седмици
17 юни, камерна зала “България”
Вечер в памет на Юлия Ценова
 
 
Ние цял живот съшиваме белите ризи, които обличаме...”
Николай Майсторов
 
Не присъствах на концерт. Бях свидетел на пореден разговор на Юлия Ценова (1948-2010) със Смъртта. И в четирите нейни творби, които прозвучаха една след друга, и в откъсите от заснетата, говореща Юлия в къщата-музей “Панчо Владигеров”, Юлия разказва смъртта в себе си, в нас и около нас. И чрез спомените за учителя й Панчо Владигеров, разбира се. Странно, въпреки категоричното поемане в света на езотериката, след като се разболя през 90-те, но пребори решително рака (бях сигурна, че завинаги), едва на този концерт проумях, убедих се, че Юлия в музиката си разговаря все с тази, Другата. Светът на чистата музикална абстракция отстъпи в творчеството й на насочващото, на конкретно асоциативното. Юлия настояваше да насочи мисленето на своя слушател към кратковремието на нашето земепребиваване, към вселенската Божествена воля. Ето заглавия: “... Призовавайки боговете”, “Безкрайният кръг”, “Седмата врата”, “Бумеранг”... TheTrueMeaning… Към тях мога да добавя и заглавията на пиесите от концерта: Четири молитви за пиано (1999) с Александър Василенко, Послание (2009) с Мила Павлова, Росен Идеалов, Валентин Тошев и Цветелина Димчева, Триптих за клавиатура (1996) с Борислава Танева и ... that is the question (2005) по стихове на Николай Майсторов с Андрей Аврамов (четец), със Стела Димитрова и Димо Димов, с Добри Палиев и Пламен Тодоров, със Симо Лазаров под диригентството на Веселин Байчев. Концертът бе покъртителен – най-вече с видното преклонно, някак ритуално изпълнителско действо, което всеки от много известните, големи наши музиканти извърши.
И все пак, музиката на Юлия не ни води към храма, към затворения свят на ритуалното, към онази иреалност, която всеки от нас в някакъв момент копнее... Не! Тя е дълбоко витална, бликаща, изненадваща с идеите си, дори когато не са първооткритие; търсиш какво е избрала за по-нататък... Тя самата те води към това търсене. Води те по нейния специфичен начин на роден импровизатор. Защото почеркът на композитора Юлия Ценова, особено в късните й творби от последните петнайсетина години, съдържа в себе си волността на импровизацията, на свободния избор... В Четири молитви изборът й на темброва промяна – с “обработката” на струните (и не само там) - прелъстява слуха. В най-късната й творба “Послание” са подредени простички мелодии, които се комбинират и допълват повече чрез тембрите на флейтата, кларинета, виолата и пианото, отколкото чрез логиката на мелодично съпровождане... Финалът е направо майсторски – с кратък текст-заклинание, който отпраща, прогонва. Кого?
Никак не съм учудена от факта, че Юлия е изчела открай докрай и отгоре до долу стихосбирката на художника Николай Майсторов “Не ставай градинар на любовта си”. И е претворила в музика може би много повече от света на тези стихове, отколкото е заявила. В стихосбирката преброих думата “смърт” до 15 пъти... А състояния, описващи смърт, и метафори за смъртта, колкото щеш. В този свят, в размислите и представите за него Юлия също се чувства добре (И само тя ли?) Това е съвсем нормално, когато става дума за чувствителен и интелигентен човек. Още повече – творец! В насоченото към аз-а, към обратния ход на времето, към спомена, ако щете, ансамблово творение …thatisthequestionс подбрано от композитора слово на поета-художник (“Часовник без време – ето въпросът” – Н.М.), съчетанието между литературната и музикалната словесност прораства в нова, въздействаща поетика, в която структурата отново се подчинява на импровизационността; на “внезапните” идеи... Музиката на Юлия говори, тече към слушателя без никакво усилие. Тръгва от молитвата, преминава през изначално езичество (Триптих за клавиатура), води те към метафизическото... Метафоричните странствания на Юлия продължават – все така озарени от светлината Тук и Отвъд.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”