Български  |  English

Горчивината, пръв приятел на човека

 
Ани Илков, „Несъвършеният гений”. Книга за Константин Павлов. Издателство „Полис”, С., 2009
 
Тази книга не може да се чете, ако на човек всичко му е наред. Не може да се чете, докато набираш новите си текстове за публикация в излъскан сайт или подготвяш книгата си за издаване в „Сиела”. Цяло щастие е, че едно кабелче, захранващо монитора ми, се прекъсна, аз тутакси присегнах с длан да го оправя, то окончателно се скъса, образът на нещата трепна на екрана ми, олюля се тъжно-неумело и завинаги потъна в непрогледен мрак!..
„В светъл мрак!”, казах на ума си. „Няма проблеми, ще си легна в леглото, ще се завия през глава, като в детинството, и в топлината на уюта пак ще открия времето и тишината си, две неминуеми условия за по-спокоен прочит на една такава книга!..”
Върху корицата, решена в жълто, като билет за специфични болници, се забелязва един човек, който е – едновременно – дълбоко морален и луд! „Възторжен и див?”, би ме запитал някой почитател Даверов. „Не, бе, казах ти вече! Морален и луд!”
Все едно над главата му е прелетял огромният Титаник на Системата, дернал го е яко по главата, онзи е паднал, полежал за миг, свестил се е - и после е прошепнал две-три думи само, от които тежкият Титаник на Системата с гръм се е взривил на много малки части. Частиците, във вид на мутри, премиери, политици и поети, двадесет години падат над главите ни, но поетът вече няма грижата за това. Той воюва с нещо много по- принципно и дълбоко!..
Чрез този принцип - на взаимното си обговаряне, книгата и корицата се озвучават по един действително неописуем начин! Книгата зазвучава с двойно по-дълбоки вътрешни обеми, изпитвайки и дълбочините на човешкото, на крайните му екзистенциални и психологически граници, там, откъдето почва нищото, но и светът на другите: там, откъдето почва моралът. Освен вкоренена дълбоко в човека, книгата пуска и един много рязък, парадоксален корен в небето. В „моралния императив” на Кант, в рефлексиите спрямо естетическото и етическото на Шелинг, Огюст Конт и Шилер, чийто романтически и просвещенски опит Константин Павлов активно оборва, но и апофатически доразвива. „Последният просветител!”, ще каже Ани Илков по адрес на героя си, лишавайки ни и от сетното основание да не му вярваме -защото тази книга е и един критически роман за трудно извоюваното, но за сметка на това - завинаги спечелено доверие!..
Аз, разбира се, няма да анализирам къс по къс книгата, няма да късам живи форми и обеми от плътта й, защото има модуси на словото, които тъй говорят на сърцето ти, че рано или късно техният автор става твой задочен приятел. Макар и все по-рядко, казвам, има книги, които се стремят да кажат „едничката дума”, без която сърцето на човек не може. В този смисъл, книгата е точно обратното на онова, което е на почит днес в някои от „плоскостите” и средите на съвременната ни литература. Тя е точно обратното на това, да пишеш главно заради пиара си, да се изтъпанчиш като папагал с велосипед на сцената на медийната популярност и от високата й плоскост да въртиш едни и същи пируети, като че няма и друг начин за забава и забрава; като че снобството не знае и по релевантни граници.
Интересно е, че тя успява да бъде „обратното” на много от днешната литература, воювайки с манталитета и моралната невменяемост на една предишна Епоха. „Нулева степен на морала”, ще каже Ани Илков, коментирайки онзи знаменит стих на героя си, в който поетът споменава, че, все пак, има любовта на трима (Дух, Жена и Куче ), „а към тази цифра / враговете ми / някога сами ще се прибавят / като дълъг низ / от осъзнати нули”!
Цяло щастие е, че докато уреждах (с връзки) книгата си за издаване в „Сиела”, попаднах на тази книга; черно щастие е, че токът в компютъра ми спря. Има книги, които дерзаят да кажат едничката дума, без която сърцето на човек не може; има автори, творби и проблеми, достопочтено трудни по характер, които – като кучето Орон от някои орнаментални стихотворения – тъкмо за това са и родени: Да бъдат открити, погалени с длан и обикнати. Да им се даде някакъв шанс да станат приятели на човека.
Тази книга и двамината герои в нея са такива едни автори. За останалите, пребогато експонирани, ще поживеем, ще умрем – и ще видим!..
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”