Ходене по буквите , брой 25 (2598), 02 юли 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Александър Секулов. “Карти и географии”. Стихотворения и поеми. Оформление Димитър Келбечев. ИК “Сиела”. С., 2010, цена 15 лева
 
Събрано? Избрано? Или ранното лирическо лято на Александър Секулов? Сашо продължава да връща нашия любим Пловдив на брега на средиземноморския поетически изказ, да създава палави елегии, да ги заселва с фигури от мъжествена светлина и от женствена сладост... В най-добрите си творби той, влюбен войн, прониква бавно в тялото на Естеството. И наистина, рядкост са родените като него поети, които продължават да обичат и почитат поезията. Затова и стиховете му споделят топлата нега на следобеден сън в Пловдив, разтревожени от появяването и изчезването на имената - и родините. Антологията диша, трепти и сияе между “няма кой да наследи/ името, в което си затворен”, “потопена в миражи/ е вече земята/ на скъпите мъртви бащи” и “Твоят син и морето/ спят в дълбокия мрак. Ти си техният/ бряг”... И така до “Татко. Сине. Приятелю. Александре.” – четири финални обръщения, посредством които поетът постига съгласие между себе си и себе си. Защото в “Карти и географии” има много еротични, елинистични и свободолюбиви строфи, но за мен сега най-красиви са синовните и бащинските стихове (разбира се, става дума и за едно метафизично родство); най-силни са поемите и най-кратките стихотворения. Не мога да пропусна и множеството междутекстови връзки, които лирическият рапорт на Александър Секулов провокира в паметта ми, връзки отвъд модите и амбициите. Тази ранила антология заразява с щастие.
 
Димитър Кенаров. “Апокрифни животни”. Стихотворения. ИК “Жанет 45”. Пд, 2010, цена 8 лева
 Втората стихосбирка на Димитър Кенаров, публикувана почти десетилетие след дебюта му “Пътуване към кухнята”, е посветена на всички животни, а приходите на автора от тази книга се предоставят на софийската зоологическа градина. “Апокрифни животни” е удивително обмислена в целостта си книга, като същевременно Кенаров показва на публиката изключителна езикова вещина и техническо разнообразие, нетипични за повечето негови връстници. Реални или алегорични, неговите животни печелят съчувствието ни, а телата им са опасно напращели от културни алюзии. Забавен, остроумен, космополитен, съвременен, Митко отваря дума, примерно, за коня на Свети Димитър, за който никой не отваря дума – животното, което стои между убиеца и жертвата. Птицечовка, додо, елефант, магаре и магарица, бобър – кой ли не броди в тази поетическа книга... Има и две непринудени стихотворения, които биха украсили всяка антология на българската лирика от 1989 г. насам – “Невидимото животно” и “Изкуството да препарираш”, които наистина ме одраскаха. Последните страници на книгата – “Влакът на животните”, са носталгичен реверанс към редактора и приятеля Георги Господинов. Дали тези “Апокрифни животни” няма да се окажат най-амбициозният и подготвен кандидат за лирическа книга на годината?..
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”