Пишат ни , брой 27 (2600), 16 юли 2010" /> Култура :: Пишат ни :: Да погубим COPY-RIGHT, да живее PIRATE-RIGHT?
Български  |  English

Да погубим COPY-RIGHT, да живее PIRATE-RIGHT?

 

Една лятна дестинация се оказа особено предпочитана напоследък. Става дума за Пиратския залив, но не в географски смисъл. Завишените посещения са заради наскоро преместения архив на сайта chitanka.info, съдържащ книги, най-различни и безплатни. Там се приюти тя – „набедена” и „безпризорна”. Затова пък във форуми и социални мрежи се появяваха групи от рода „да спасим chitanka” с манипулаторски призиви и уж морални изказвания. Появи се и публикация в „Култура” (Райна Маркова – „Не така, господа | copyright”, бр. 25, 2 юли 2010 г.).
Някак странно ми се видя уж хора на перото да не почитат свещенодействието да създаваш/превеждаш текст. После, ако не си съвсем самозабравил се автор/преводач, не е зле „съдържанието” да мине поне през още едни очи – на редактора (ако може и на коректора), за да поднесеш на многоуважаемия читател едно наистина добро четиво. „Труденето” върху един текст понякога може да изглежда ето така: „... разбити изречения, които спешно трябваше да закърпвам, думи с обезцветени коси, които трябваше да боядисвам с мастило, липсващи запетайки, които танцуваха пред очите ми като оскубани гарги. Колко нощи изгубих в търсене на дъх, за да разпаля отново въглени, угасени от някое ледено прилагателно, някой тъжен глагол, някоя празна мисъл!” („Писател под наем”. С., Библиоскоп, 2009). Няма да пропусна и ролята на издателя, който на собствен риск публикува талантливия, но никому непознат още автор. Да не говорим и за изнудването на издателя да отпечата и понякога не дотам талантлив автор, който обаче има нарцистичната цел да види името си върху корица. Ако може и предварително да му се плати за издадения бъдещ бестселър – най-добре. Ако трябва пък да чака продажбите, се сърди, че те не покриват очакванията му. Тогава рекламата от страна на издателството била лоша или недостатъчна. Разбира се, не казвам, че всичко в книгоиздателската практика е идеално и безпроблемно. Но взаимоотношенията и работата с автори, преводачи, редактори, коректори, страньори, дизайнери и т.н. са един дълъг и нелек процес, който трябва да се уважава.
Цялото това „правене на книгата” (а не просто боравене със „съдържание”) chitanka пропуска и използва крайния продукт, като обявява дейността си за просветителска. Да, в сайта със сигурност има произведения на автори, които са предоставили доброволно текстовете си, преводи, които не са публикувани на хартия. Но с още по-голяма сигурност преобладават в него преводи и творби, чиито права никой не е преотстъпвал на chitanka. Да не говорим пък за случаите, в които създателите на т.нар. електронна библиотека са молени да свалят текст и това не е било извършено. Изобщо нужно ли е да се стига до такава молба?! Обикновено, когато искаш да използваш нещо, питаш за разрешение притежателя му. И нима публикуването на „съдържания” (нарочно не употребявам думата „книги”) със съгласие оневинява публикуването на такива без съгласие? Явно днешният автор трябва да отделя време щателно да преравя интернет пространството в търсене дали някоя такава „библиотека” не е качила без разрешението му негов текст. Колкото до самоиздръжката на сайта – как да сме сигурни, че поддържащите го нямат облаги? И Facebook се ползва безплатно, но създателят му е един от най-богатите хора днес... Най-нахално звучи появилият се „Черен списък на издателите” на възстановения сайт chitanka.info с изричната декларация, че „виновните” щели да бъдат изваждани от него само след публично извинение, че са имали претенции към chitanka. Крадецът призовава да хванем крадеца.
И ако вие, г-жо Маркова, сте толкова доволна от присъствието на книгите ви в мрежата, не разбирам защо все пак работите с издатели и искате сътвореното от вас съдържание да се превърне в традиционна хартиена книга и да се продава в книжарниците? Защо, вместо да търсите издател, просто не препращате уърдовските файлове на произведенията си по пощата на приятелите си? Може би защото все пак публикуването на „съдържанието” в блог или мнима е-библиотека не е истинска книга и не носи същия престиж. Ако не понасяте „увълчените занаятчии в полето на книгата” (Милена Цветкова), защо тогава не изкупувате тиражите на книгите си и не ги раздавате безплатно, нали така е в chitanka.info, а чакате хонорар от издателите си? Колкото до вечните времена – не се притеснявайте, текстът си е ваш (на наследниците ви) само още 70 години след края на дните ви. После chitanka може да го публикува в сайта си и никой няма да я обвини, че е нарушила закона. Цитатът на доц. Милена Цветкова, който използвате, няма да коментирам. Не мога да го приема за меродавен. Да четеш книги и „съдържания” не означава, че разбираш и знаеш как се правят книги, както и че познаваш закона. И за да се произнесеш, трябва да си „врял и кипял” в професията поне малко.
Така и не се осъзнаха разликите между физическа публична библиотека и електронна. Премълчаха се тези между chitanka и електронните библиотеки по света - например, че при всяко четене/теглене те отчитат в специален фонд определена сума на притежаващия авторски права. Но понеже българинът винаги търси начин „да надхитри системата” и да не плати, защо пък да не се присъедини към незачитането на copyright-a и съвсем морално да поиска приемане на pirate-right, понеже му е изгодно.
Лято е, отпускарско е. Хайде сега към Пиратски залив. По-близо е от книжарницата и публичната библиотека...
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”