Български  |  English

Отговор по същество

 

Госпожо Маркова, във връзка с поканата ви за отговор, предлагам да не изместваме темата на дебата и да не влизаме в непристойна личностна война. Темата, както правилно посочвате, е chitanka, по-точно - нейното спиране и последващо преместване в Пиратския залив. Радвам се, че не толерирате графоманията, че признавате институцията издателство “като гарант за качествения краен продукт”. Следователно, по тези въпроси сме на едно мнение и стоим от тази страна на барикадата, където се отстояват професионализмът и законността в полето на книгоиздаването. Тях именно защитавам в моя текст, без да говоря от името на институцията, в която работя.
Както вие, така и аз настояваме за комфорт за абсолютно всички, замесени в рисковото начинание, наречено “издаване на добра книга”. Питате ме как предлагам да се съвмести съществуващата в момента непрозрачност в книгоиздаването с нуждата от такъв комфорт. Мисля, че ако такава непрозрачност съществува не изолирано, а повсеместно у нас, тя ще носи не само дискомфорт, но и по-лоши вреди – както за отделния автор, така и за литературата, науката, образованието и пр. Но тъй като и въпросът, и отговорът са твърде общи, смятам, че всеки конкретен случай се нуждае от разглеждане. Тук на помощ ни идват законите и правилата, по които работи книгоиздаването като бранш. В България Законът за авторското право и сродните му права дава възможност на автора да се защити от неправомерно използване на неговото произведение и да получи полагащото му се възнаграждение за вложения творчески труд. Издателството е длъжно да сключва договори със своите автори, чиито точно регламентирани клаузи задължават и двете страни. Важно е авторът да знае правата си. Договарянето на заплащането е свободно и ако не е съгласен с някое от предлаганите му условия, в това число и финансови, авторът има право да изисква промяната им, а при непостигане на съгласие – да си изтегли ръкописа.
И у нас, и по света книгоиздаването е подчинено на пазарни правила. Ако реши да издаде произведението за своя сметка, издателят трябва да вложи в него средства: за редактор, художник, страньор, печатар и пр. До излизането на книгата издателят все плаща, без да печели. И чак след продажбата на известно количество книги, започва да припечелва, като заделя и за търговеца. Рискът си е за негова сметка, защото може да продаде малко, а може и нищо. Авторът с право недоволства, когато получава възнаграждението си едва когато има продажби, но нали от качеството на неговото произведение зависи дали издателят няма да изгуби инвестициите си. Паричният измерител на това качество, г-н Сухиванов, за съжаление, са продажбите, за духовния съществуват други... Но ако описаните правила се определят като “пазарна цензура”, то новите технологии позволяват на автора да не се обвързва с “традиционен” издател и по законов път да намери своята реализация в уеб пространството.
Тук опираме до chitanka и още сайтове, които пиратски публикуват и разпространяват вече договорирани и издадени произведения на чужди и български автори. Те крадат от и без друго минималната печалба на авторите и издателите, заработена честно. (Не ми е известен добър български автор и добър български издател, които да живеят в разкош.) В случая авторите и издателите трябва да са в един отбор – така е във всяка правова държава. С цялата ми млада наивност бих искала и у нас да е така.
 
Бел. ред. Текстът е “право на отговор” на публикуваните в миналия брой реплики от Райна Маркова, Иван Сухиванов и Николай Бойков във връзка със “случая chitanka”. Темата за “електронната книга” и литературата в интернет Култура ще продължи през септември – с други автори и, надяваме се, всестранно и задълбочено.
още от автора


На дебат като на дебат
Война на световете
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”