Български  |  English

Есенни изложби – Пловдив 2010

 

„Тялото”, куратори Краси и Сим Алексиеви, 1 -30 септември 2010, Старинен Пловдив
 
Бродейки из есенните изложби в Пловдив тази година, някак спонтанно ме връхлетяха спомени от ученическите ми години, прекарани там. Пет години с голяма папка под мишница, безвъзвратно загубени сред калдъръма и сред неясния буржоазно украсителски идеал и вкус за изкуство, който сякаш се възпитава по традиция.
Наистина, тук изкуството пропива някак дори на битово ниво. Това, разбира се, е част от неповторимия чар и атмосфера на града и от самочувствието му на развита културна столица. Спомних си също и времето, когато Есенните изложби се утвърдиха като един от показните празници на тази артистична локална самобитност, въпреки националния си статут...
Сега нещата не стоят по-различно. Още повече, след като няколко поредни години отчитахме последователно спада на качеството и разочарованието си от тази инициатива, едва ли някой ще се изненада от тазгодишното ниво. Пък и какво значение има, в крайна сметка, че Есенните изложби в Пловдив вече са се потопили напълно в ниските пластове на отчайващия ни арт пазар и като подбор, и като принцип на представяне, и като цел.
По-сериозният проблем, поне според мен, е, че Есенните изложби са откровен симптом на един все по-инатлив отказ да се приеме за изкуство друго, освен този чудно патетичен битовизъм. Има и още нещо. Носталгия. Но едва ли някой от организаторите или участниците може да даде смислен отговор на това по какво тъгува тази носталгия - по лошия вкус или по еснафското кретане “ден за ден” на художници и галерии.
И никак не ми се иска да звуча, сякаш съм се изправила на старата оръфана кула на, както го наричат тук, “авангардизма”, защото той всъщност няма нищо общо. Става дума за наистина ниско ниво по стандартите на благия и красив модернизъм. Става дума за толкова ниско ниво, подходящо само за официален подарък, за провинциален общински кабинет или хол. А то е обидно дори за някои от участниците тази година.
Мисля, че детайлният коментар е излишен. Може би е добре да спомена само, че кураторският конкурсен принцип на организация, който беше въведен преди няколко години, се използва все повече само като претекст за легализиране на монополи и частни интереси. Общата тема (в случая “Тялото”) е по-скоро недостатък, отколкото предимство, а за кураторски заслуги изобщо не може да се говори. И тук трябва да е ясно, че съвсем не става дума за успешна защита на някаква “извечна традиционност”, а за обратна прогресия... Спадането на нивото води със себе си най-закономерно и липсата на интерес или желание за участие.
Така че, сега Есенните изложби вече не са повод за пътуване до Пловдив, както бяха. Дори кръчмите в града предлагат доста по-вълнуващо културно преживяване. А при все ценната си история и минала слава, за най-голямо съжаление, това артистично събитие се развива само на арената на местни амбиции и дребнаво комерсиални боричкания. В този случай жертви са не само художниците, но и, за жалост, потъналата в омаята на романтична фолк заблуда пловдивска публика.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”