Български  |  English

Подигравка и обида за българското кино

 

На 3 септември, в рамките на 67-та Мостра на киното във Венеция, се случи нещо, което вместо да ме зарадва като българка, дълбоко ме засегна. По случай 60-годишнина на европейската конвенция за съхраняване на основните човешки права и свободи беше връчена наградата “Action for women” на италианско-българската копродукция “Goodbye mamma” на сценаристката-режисьорка-продуцентка-изпълнителка на една от ролите Мишел Бонев. Формулировката на отличието, дадено от италианското Министерство на културата, гласи:”Goodbye mamma” поднася по неочакван начин новата реалност на една държава като България, показвайки как променената икономическа ситуация повлиява на човешките отношения”. Необичайно беше и самото шоу в зала “Пазинети”, открито от президента на Биеналето Паоло Барата в присъствието на директора на Мострата Марко Мюлер, двама италиански министри- Джанкарло Галан (на аграрната политика) и Мара Карфаня (на равноправните начала) и мастита българска делегация, водена от министъра на културата Вежди Рашидов. В същото време на официалното откриване на този най-стар кинофестивал в света и най-престижния за Италия не се видя член на правителството. Градусът на недоумението се повиши, когато министър Галан каза:”Вчера Силвио Берлускони ме извика, за да ми даде специална поръчка да поздравя с топлота и обич Мишел Бонев, което и правя в момента с цялата страст, на която съм способен.
Коя е въпросната режисьорка- дебютант, обградена с такова невиждано досега внимание? 39-годишната бургазлийка Драгомира Бонева (или по италиански Мишел Бонев) пристига в Италия в далечната 1990 г. без специално образование, изключително бедна “само с чифт жълти обувки и 20 долара”, както разказа самата тя, получавайки наградата. Това не й попречва да направи чудновата и стремителна кариера. Най-напред се появява в епизодична роля в “Страстите Христови” на Мел Гибсън. После през 2003 г. е натрапена на фестивала в Сан Ремо като съводеща на едно от предаванията там, въпреки несъгласието на основния водещ и критиките в пресата. В същата година публикува и първата си книга “Дървета без корени” (случайно да ви напомня това заглавие на Хайтов?) в издателството “Мондадори” - собственост на… Силвио Берлускони. Рецензентът на автобиографията й, който я определя в частен разговор като “нечувана свинщина”, след срещата си с Бонев я характеризира като”едно желязно момиче от източните страни, което би се преборило и с танк, ако го срещне”. Следват роли в телевизионни филми все на държавната РАИ.
За ”Goodbye mamma”Бонев още през 2008 г. иска финансиране от италианското министерство на културата за дебют, което й е отказано с мотивировката:”Облогът е рискован-излиза като публично признание, автопортрет на един живот и на едно семейство с много сантименталност. Има други проекти, по-заслужаващи от него”. И въпреки това филмът, който не е нито в конкурса, нито в която и да е друга програма, стига до Венеция. Освен копродукция с РАИ и поддръжката на българския Филмов център, той е подкрепен и от същото Министерство на културата, което преди две години съсипва сценария. И това ако не е подигравка!
Обидно е, че италианската преса, и лява и дясна, не се занима със самия филм, а единодушно припомни, че името на Мишел Бонев се среща в подслушаните (и публикувани) разговори между бившия директор на РАИ и Силвио Берлускони, където премиерът му препоръчва да вземе на работа някои актриси, които са му близки.
За какво става дума в “Goodbye mamma”? Семейна и женска драма, снимана в България и Италия, в която се преплитат съдбите на четири жени от три поколения: баба, майка и двете й дъщери. Техните непреодолими конфликти, насилието-физическо и морално, на една жена над друга, отмъщението и омразата се преплитат с проблема за старческите домове в България. Всичко е до болка познато, заснето старомодно и монтирано объркано. Мишел Бонев наистина играе себе си- каквато е напориста и безскрупулна във филма, такава е и в живота. С подходящо за случая отворено деколте тя пое наградата и благодари на Италия, дала й свободата, и на България, откъдето са нейните корени. Сама се нарече Алиса в страната на чудесата и всекидневникът “Република” я иронизира, че “наистина е намерила страната на чудесата”. Но такова ли трябваше да бъде първото представяне на България след влизането й в Европейския съюз на Венецианския фестивал?

Соня Александрова

Венеция
  
Бел. ред. След кореспонденцията на нашата специална пратеничка на Венецианския фестивал искаме да добавим няколко реда.
Изкачването по червения килим на Мишел Бонев и делегация, нейните награди и награждаващи, речите и отговорите на министър Вежди Рашидов, вечерите и обедите, дадени по случая, сълзите на радост... и как министърът подарява албум с творчеството си на Катрин Деньов, седнала на съседната маса – всички тези събития бяха широко и щедро отразени от флагманите на българската преса още на 5 септември т.г. По всичко изглежда, че техни журналисти са пътували с (като членове на) делегацията.
Неясен остана само въпросът кой плаща пътуването на тази 40(!)членна българска делегация във Венеция по време на най-скъпия фестивал в света.
Отговорите изглежда са само два:
- или плаща Берлускони и неговото правителство, за да пропагандират протежето си в България (?) и да укрепват българо-италианската дружба;
- или плаща българското правителство.
Във втория случай това явно се прави, за да изразим някаква благодарност. За какво, обаче? Разбираме от думите на самия Рашидов. Той, обръщайки се към италианските си домакини, в явно недогледан от пиарите на МК репортаж по една телевизия, заявява буквално следното:
Ние сме тук не за друго, а за да ви благодарим, че ни забелязахте, че ни има...
Не звучи ли трогателно? Особено от устата на министъра на културата...
К
още от автора


1 - 20.07.2011 23:28

...
От: ivan nikolov
Da, naistina zhalko, che vse sas skandali se 'prochuvame' po sveta. Az byah v Italia, kogato predi godini Boneva predizvika skandala v S. Remo - tya beshe 'konsultant po imidzha', a beshe nay-bezvkusno oblechenata tam. Posle shefat of RAI, koyto ya beshe lansiral, si podade ostavkata. (Samo Berlusconi ne pomradva ot posta si)
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”