Български  |  English

Безпрецедентни колизии за книгите

 

В периода след акцията на ГДБОП по блокиране на уеб базираната колекция от книги Chitanka.info за пръв път се оголиха проблемите в цялата система на книгата в България. За да се стигне дотам, че частни предприемачи да употребят силите на реда в разправа с клиентите си, значи родният бизнес с книги чака своята диагноза. Търсенето на възмездие винаги е бил самоубийствен модел на бизнес поведение.
Какво следва? Спасяване на имиджа на българския книгоиздател и стоката му „книга” с промени в бизнес моделите и законодателството за книгата – това е спешната поръчка на четяща България.
Време е за дебат. Но без легитимни понятия, никакъв дебат в полето на книгата не би бил възможен.
 
Липса на законови дефиниции
Нямаме законова дефиниция за „книга”. А такава е нужна дори само, за да бъде заличена циничната представа за книгата само като „вещ” и „стока”, което позволи операциите спрямо нея да се редуцират до калкулиране и осчетоводяване. Книгата вече не е само отпечатано произведение между две корици. Самото свиване на понятието „книга” до Гутенберговия период от биографията й е сериозна обида към хилядолетната й история. А книгата не е хартия. Колко от хвърлените в огъня книги са изгорели? Нито една. Гори хартията, а не книгата.
Нямаме също и законови дефиниции за „книгоиздател” и „книжарница”. Нямаме легална дефиниция нито за "библиотека" и „общодостъпна библиотека”, нито за „читалня”. Не са законово дефинирани и понятията „електронна библиотека”, „електронна читалня”, „електронна книжарница”, „портал”, „търсачка”, „уикипедия”, „социална мрежа” и т.н. Неадекватни на времето ни са и термините в закона „възпроизвеждане” и „учебна цел”. Излиза, че до днес всеки от нас е вършил престъпление, ако е преписал на ръка стихотворение в библиотека или си е копирал нещо за домашно четене просто така, за удоволствие или от скука. А в контекста на дигиталната ера правните казуси ще се множат.
 
Нужда от промени в авторското право
По тази част очакваме да вземат думата юристите. Но няма интелигентен човек, който да не е достатъчно наясно с колизиите, в които е навлязла авторскоправната закрила с библиотеките. Библиотеките по презумпция са непазарни субекти и са в правото си да настояват да се съхранят като оазис на безплатността. Безплатно за всички (Free for All) е надписът над вратата на Бостънската публична библиотека. Безплатно за хората (Free to the People) е надписът над входа и на библиотеката Carnegy в Питсбърг. А Карнеги беше най-големият капиталист за времето си.
Колизията с физическите библиотеки: Международната библиотечна общност и в този момент не се отказва да изисква спешни изменения в изключенията и ограниченията в националните закони за авторско право. Библиотеките не само у нас са изпаднали в позиция да молят за законово позволение за основните си дейности: доставяне на документи директно до потребителя или чрез библиотека посредник, независимо от форматите и средствата за комуникация; за копиране на произведения от своите колекции с цел съхранение, възстановяване, замяна, за прехвърлянето на съдържание в различни формати, най-вече в дигитални, и за обслужване с копия на индивидуалния потребител. Безапелационна е позицията на библиотечната гилдия, че за да не се блокира свободният обмен на информация в ХХІ век, копирането на материали за и от индивидуални потребители за некомерсиалните цели на изследванията, обучението и личното ползване трябва да бъде разрешено. Войната между правоносители и потребители на произведения библиотечната общност предлага да бъде прекратена по джентълменски – дори само с узаконяването на „честната употреба” (fair use) и „честното отношение” при изключенията от авторското право.
Колизията с интернет библиотеките: Най-обречени се чувстват желаещите да поддържат некомерсиални библиотеки в интернет поради невъзможността да се легализират по остарялото законодателство. Осъзнавайки рисковете на преходното за онлайн библиотеките време, в някои сайтове като lib.rus.ec, където с пълненето на фонда се занимават самите посетители, организаторите предупреждават: Библиотеката е разположена в Еквадор и функционира по законите на Еквадор. Ако използването на предоставената литература противоречи на законодателството във вашата страна, въздържайте се от такова. Рационално е и едно входно съобщение като при руската интернет библиотека iLikeBooks: Всички книги в нашата електронна библиотека се предоставят единствено за запознаване и не забравяйте, че сваляйки ги безплатно, се задължавате после да ги заличите от компютъра си.
В по-толерантни страни се е наложил неписан закон, според който автор или издател, забелязал, че негова книга е качена без негово знание в даден сайт, се обажда на собственика и без много шум той я сваля. С други думи, практиката показва, че ефективен е огледалният подход. Електронната читалня или библиотека отправя покана за контакт чрез канал за обратна връзка (имейл) към всеки правопритежател на заглавия от качената колекция. И джентълменството оказва своя ефект.
Един дебат за изключенията от авторскоправните ограничения в полза на физическите и електронните библиотеки не би пострадал и от намесата на духовно лице. Самият Папа Бенедикт XVI преди една година осъди войните за авторски права и неистовия стремеж всеки и всичко да се кичи със значка „copyright”. В своята трета енциклика Caritas in veritate (Милосърдие в истината), публикувана през юли 2009 г. и наречена антикризисна, Папата нарече борбата за авторски права в сферата на знанието явление, противоречащо на понятията взаимопомощ и християнска любов към ближния и инструмент за блокиране на растежа на слабите икономики.
 
Клеймото пирaтство
От 22 юни до момента стана ясно: издателите сгрешиха, прибягвайки до репресии, полицейски мерки и словесни схватки, защото забравиха, че да изискваш от читателя да се грижи за копирайта, без да му даваш алтернатива, е идеална форма на пропаганда на пиратството като културна съпротива.
Само съд може да каже дали участниците във файлов колектор като Chitanka.info са „пирати”. Но много трябва да се внимава с това понятие, щом се намираме на терена на „интелектуалните права” (тук е и правото на четене). Поне заради две обстоятелства. На първо място, пиратството е социален отговор на някакво изкуствено ограничение, поради което гражданите не могат да вършат нещо естествено. На второ място, доколкото това понятие не е припознато в правния мир, разумът не би допуснал „интелектуалните пирати” да се приравнят с крадци. След кражба собственикът бива лишен от нещо. Но, след „отразяването” му в друг свят, оригиналът е там, където си е бил. Запаметяването на съдържанието на авторско произведение и в предписмената, и в предпечатната ера е ставало също върху носител и пак по дигитален път – в черепната кутия. И какво се оказва? Пирати ли са хората-книги на Рей Бредбъри, укриващи се във високопланинска „библиотека”, всеки от които с наизустено произведение и презаписващ го в главата на следващ, по-млад „хард диск”? Пират ли е героят от филма „Книгата на Илай”, запаметил единственото оцеляло след Апокалипсиса издание на Библията и прехвърлил файла от главата си в последната фабрика за печатно слово? Пират ли е младият Моцарт, когато след двукратно прослушване копира в паметта си "най-охраняваното" за времето си музикално произведение "Мизерере" на Грегорио Алегри и го пренася по-късно върху нотните листи по памет?
Само пишещият на ръка автор може да свидетелства, че преформатираните чрез софтуер печатни носители са тип удължение, разширение или, ако щем, следа, сянка, ехо на произведението. Дори тиражираният с полиграфски методи продукт не е оригинал. Пипнат е от достатъчно чужди ръце, за да бъде идентифициран като изначален творчески продукт на автора.
Всеки технически грамотен ще признае, че цифровизираните версии на отпечатани произведения не са копия на оригинала. Копието е тиражиран масов заместител на оригинала, умножаващ пространствено-времевите му възможности за комуникация с публиката. В нашия случай именно тиражираната печатна книга е копието (неслучайна много англоговорещи превеждат думата copy не като „екземпляр”, а като „копие”).
Всяка дигитална библиотека осигурява достъп до съдържания, а не до книги. Съдържанието е само тип мостра. Стоката е цялото количество по ценоразписа – съдържанието плюс издателския продукт. Само специализирана експертиза може да отдели себестойността на съдържание от печатно тяло, за да излезе издателят пред автора и пред клиентите с цена на безхартиената и хартиената си книга. Едва тогава играта ще е честна – ще видим кому трябва да плащаме, като четем само файлове.
С интелектуалното „пиратство” мъдрите по света не се борят, а го управляват. А най-добрите на пазара го обезсмислят. Правят копирането и дилетантското качване на книги в мрежата ненужно и безинтересно. Просто създават или сътрудничат с легални интернет-библиотеки, подбират високоскоростни канали и обграждат с безплатно или евтино дигитално съдържание всеки читател всяка секунда на всяка точка по света.
 
Е-книгите и 3D-книгите
Един от въпросите, който задавам на студентите, е: "Защо в България не се издават електронни книги?", споделя доц. Тодор Тодоров от СВУБИТ. И продължава: Проблемът е, че книгата в електронен формат, ако се предостави за купуване, трябва да бъде много добре защитена най-малкото от възможност за копиране. Е, такива програми вече има, но струват пари.
Да, към момента и в Европа опитите да се издават електронни книги са семпли и боязливи. Всички издатели чакат, ослушват се. Може би ги е страх, че и е-книгите ще последват краткия живот на mp3-ойките в резултат на бързия триумф на плейърите. Може би са предпазливи, защото все пак работят, за да печелят, а книгите не са като музиката - свалянето на "нелегални" mp3-ойки популяризира изпълнителите и ги радва с повече печалби от концерти. Докато качената в интернет версия на писмено произведение издателите усещат като заплаха за печатния му оригинал.
Но нима не е ясно, че ако при филмите и песните "тегленото" произведение е идентично и при копието, и при оригинала, при книгите не е така. Съдържанието можем да го попием с очи по един начин от хартиен носител и по друг начин от трепкащ дисплей. И всеки си прави сметката кой начин да избере. Нима не е ясно, че е-книгата и mp3 форматите при музиката имат сходна добавена стойност? Че отиваме на концерт не само за ушите си, а и за очите, и за комплексното въздействие върху сетивата ни? Че хващаме печатната книга поради много по-дълбоки причини от рутината и навика? Че няма по-любимо нещо за четящата ни физика от твърдото тяло на книгата? Двубоят между палеца и мишката беше измислен и недалновиден.
3D книгите. Само трезвата преценка на миналото и настоящето на книгата, паралелно с познания върху еволюцията на информационните технологии, може да даде логични хипотези за бъдещето й и да освободи книгоиздателя от страховете му.
Много вероятно е бъдещето да принадлежи на книгите-холограми (holobook, показвани във филмите „Звездни войни”, „Ултравиолет”), на холографските 3D книги с живи илюстрации (като в „Хари Потър”), със звуци и неограничени мултимедийни възможности. Книгите ще са по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал” – подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер (с което отпада от бита ни един аксесоар – очилата за четене). И отново въпросите ще опират само до възприемането на писмен текст. След това, чрез второто поколение „кристали”, на подобен носител хората ще могат да зареждат желаните или всички книги от Световната библиотека, преведени на всички езици на света и напълно безплатно. Проблемът пак ще бъде в установяването на нова форма на възприемане на книги в 3D пространството (историята на четенето е търпяла нееднократно такива пренагласи). Процесът на технологичното развитие ще става все по-неудържим. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат авангардните книги. Но, дори технологията да позволи директно вкарване на информация в мозъка или свързването му с информационен носител за пряк достъп към бази данни, което практически ще промени структурата и формата на образованието, четенето на книги не би могло да отпадне. Двуизмерната хартиена страница в ръце, огъвана и робуваща на четящото тяло във всякакви пространствени перспективи, е и ще остане единствено ергономичното устройство за четене при Homo Sapiens.
 
Нови модели на книгоиздаване
Дори и частичното преминаване към електронно издаване е огромна стъпка, която почти изцяло променя образа на книгоиздаването. Причината е една-единствена: в тази област е постигната мечтата на човечеството за неограничено предлагане. Не одобрявам опитите да се забранят плодовете на тази нова технология само и само да се вмести в текущите ни представи и да не се налага да променяме мисленето си (Борислав Манолов). За да намали риска, електронното книгоиздаване може да се извършва от алианс или от продуцент, обединяващ няколко издателства. Както е в Швеция, където eLib, собственост на четирите най-големи издателства, в момента месечно разпространява над 50,000 електронни и аудио книги на търговците и на стотици библиотеки в Швеция, Дания, Норвегия и Финландия.
Отлагането на електронното книгоиздаване не е интелигентно. Ето какво казва Рас Грандинети от Amazon по този повод: Това няма да проработи. Хората винаги ще четат каквото си поискат. Когато една книга излезе, авторите имат нужда от всичката публичност, която могат да получат. Да се сложи някаква произволна бариера и да се държи книгата далеч от ръцете на хора, които могат да я препоръчват и на други, е лоша услуга за автора. Да не говорим за фрустрацията на клиента.[1]
 
Нови модели на книготърговия
Свидетели сме на края на книжарниците, каквито ги познаваме. В развитите страни вече тръгват по пътя на музикалните магазини заради понижаващите се цени на електронните четци и разрастването на покупките на дигитални книги. Нещо повече. С технологията „печат при поискване” една книжарница би могла да поеме функциите и на библиотека, и на печатница, и на издател. И тук имаме пресни новини. Dorchester Publishing, най-старото независимо издателство за масова литература в САЩ, в началото на август обяви, че преминава изцяло на електронни книги, но си запазва опцията хартиени именно чрез минииздателската система печат при поискване (print-on-demand). Също през август независимата книжарница Oscar's Art Books във Ванкувър стана притежател на една от 6-те минипечатници Espresso Book Machine в Канада, с което не само съкрати площта на складовете си и въведе печат по поискване, а и започна издаване на нови книги в предпечатна фаза (до PDF-тяло) само срещу 99 долара.
Ползата за автора от вече традиционните за света продажби на е-книга отскоро не е търговска тайна – хонорарът му многократно се увеличава. При печатните книги отчислението за него е между 10-15%. Но при е-книгата растежът е изключителен. 40% е хонорарът за автора при издателя-гигант Randome House, 50% е при Rosetta Books, 70% е при Kindle изданията на Amazon и при новосъздаденото Odyssey на скандалния литературен агент Андрю Уайли, на чиято провокация се дължи и завишаването на авторския хонорар при е-книгите и в Randome House.
Към днешна дата най-реалистично изглежда регламентирането на електронни магазини за цифрови книги, които да работят на два противоположни принципа. Едните да продават чрез отсрочено заплащане — първо получаваш и после плащаш. Другите да предлагат заключените с DRM електронни книги и да работят на обратния, т.е. магазинния принцип – първо плащаш, след това получаваш. Времето ще покаже кой от двата модела е по-жизнен. Но е-книгите могат да се продават и по още по-атрактивни правила:
1. Разсрочено и отсрочено плащане с възможност за частично възстановяване на парите на добросъвестни читатели за некачествен продукт.
2. Доброволно или отблагодарително заплащане – цената за сваляне от сайта се определя от купувача. Ако той реши да купи книгата и даде за това повече от 0,00 лв., ще трябва да използва кредитната си карта и да осъществи свалянето на файла. Предлагането на книги за даунлоуд от типа “pay what you will” (плати колкото и ако искаш) имитира модела на уличните музиканти. Подобна норма се формира стихийно, но пък лесно се свиква с нея.
3.Комплиментна система – цифрова версия на печатната или мултимедийни приложения към е-книгата се подаряват лично от автора като „complimentary copy” (гратисен екземпляр).
4. Безплатна покупка (купуваш за 0,00 лв.) – принципът е работещ от години в музикалния бизнес; за безплатна покупка не се изисква кредитна карта и няма допълнителни такси. Безплатната е-книга е апетитна и за автора си поради неимоверния си комерсиален потенциал. На начинаещия неизвестен автор доставя популярност на хартиеният оригинал на книгата му. На известния автор завишава продажбите на печатния му оригинал.
Във всички случаи на електронно книгопредлагане, ефектите ще са ниска цена, неограничени тиражи, висок оборот, повече приходи за автори и преводачи, безкраен творчески терен за рекламистите и PR-ите на издателствата и т.н. И нека сме подготвени – пак ще има кой да наруши по някакъв начин новите правила. Пак – нови регламенти и усъвършенствани бизнес модели. Това е, кръговрат.
 
Нови модели на библиотеката
И тук в корена на колизиите е липсата на законово определение за „библиотека”. Както и финансовите претенции за библиотечен хонорар на носители на права спрямо електронните библиотеки. Само че не е открит още механизъм, по който една общодостъпна интернет библиотека без приходи да се свърже с изплащането на авторски хонорар.
Но нека не се говори само за хипотетичните имуществени щети, а и за хипотетичните имуществени ползи за авторите от онлайн разпространението на творбите им.
В очакваните правни дебати за обновено регулиране в системата на книгата е задължително да се изнесат на светло ползите от една некомерсиална интернет библиотека за безплатно четене:
- Целият backlist (вече публикуваните творби) на автора е винаги в наличност и готов за печат.
- Дава линк към издателството, към печатния оригинал на книгата в книжарници, към читални и каталози на национални и световни библиотеки.
- Дава линк към биография на автора, към библиография на автора и преводача, към техни фен общности.
- Дава линк към екранизации.
- Измерва рейтинг чрез посещенията на всяко заглавие и чрез гласуването за всяко заглавие.
- Оценява чрез писане на читателски отзив и рецензия.
- Умни роботи събират и поддържат списък с цитиранията на всяко произведение.
- Умни роботи вмъкват заглавията по препоръчителните списъци за всеки конкретен посетител.
- Поправяне на всяка печатна грешка, както е в онлайн информационните агенции – работи се с читателя посредством опция за взаимоспомагателно редактиране със съобщение: Ако забележите грешка в текста, маркирайте я и натиснете Ctrl-Enter, за да изпратите информацията на редактора.
Ще стане интересно, ако Chitanka.info или която и да е виртуална колекция с книги се регистрира като организация и се узакони като частна общодостъпна библиотека. И ако с точни наукометрични, пийпълметрични и статистически методи докаже, че сайтове като „Моята библиотека” са провели рекламна, агитационна и PR дейност безвъзмездно. И че са активирали продажбите, че са оптимизирали цитирането, че са вдигнали рейтинга на автора и издателя, че са увеличили показателя за видимост (Visibility Index) на самото произведение в интернет, че са отворили пътя на оферти за преводи от чужбина. И че са подарили на авторите ново вдъхновение, нови форми на изкуство и сътворчество, нови канали за популяризация, нови аудитории и нови приходни потоци. И че с труда си по цифровизирането на аналоговите хартиени книги са дотирали бизнеса на праводържателите. Да не се окаже, че „нарушителите” всъщност са инвеститори и кредитори с множество длъжници, изписани върху издателските карета на книгите? Само питам.
 
Трезво за бъдещето на книгата
Марк Бут, дългогодишен издателски директор на лондонското Century (към Random House), а от 2009 г. управител на издателство Hodder&Stoughton, написа безпощадно обръщение към колегите си: Някои хора от бизнеса не искат да признаят какво се случва, а аз с очите си виждам, че собствената ми, наскоро издадена книга ще бъде една от последните хартиени книги. Нещата, които ще променят света, ще бъдат публикувани през интернет[2].
Да, това е бъдещето. И то няма никакви симпатии към нечии банкови сметки. Масови ще бъдат интернет книгите. И няма начин да бъде спряно интернет четенето. Интернет библиотеките са неописуема благодат. Естествено, не е невъзможно тази благодат да секне. Но трябва внезапен метеоритен дъжд да удари животоподдържащите й системи. Или магнитна буря да срине сателитите. Или да спре токът на земята.


[1] Аулета, Кен. Публикувай или умри // Либерален преглед, 15 July 2010 23:42. http://www.librev.com/index.php/prospects-technology/967-2010-07-15-22-49-50?lang=en
[2] Марк Бут е и авторът с псевдоним Джонатан Блек (Jonathan Black), чиято книга "Апокрифната история на света" ("The Secret History of the World") излезе и у нас. Виж: Mark Booth: The book is dead. Long live Facebook! // The Independent, 13 January 2008. http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/mark-booth-the-book-is-dead-long-live-facebook-770010.html

 

още от автора


На дебат като на дебат
Отговор по същество
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”