Български  |  English

Десет аргумента срещу приватизацията на Калифорнийския университет

 

Реч на форума „Спасете университета”, посветен на кризата във финансирането му[1]
 
Професор Уенди Браун преподава политически науки в университета Бъркли, Калифорния. Тя е автор на книгите „Мъжественост и политика: феминистки прочити на политическата мисъл”, „Наранени състояния. Власт и свобода през късната модерност”, „Политики от историята”, „Ляв легализъм/ лява критика” (съвместно с Джанет Холи), „На ръба. Критически есета в областта на познанието и политиката”, „Регулиране на отвращението. Толерантността през епохата на идентичността и империята”.
 
Знам как да държа реч като Роб Райх. Но няма да го направя. Всъщност, знам как се прави всичко това, но няма да го направя. Смятам да ви отведа за малко в страната на мрака, защото активно се обсъжда приватизирането на Калифорнийския университет и бих искала да говоря за това какъв е залогът на възможното му бъдеще, което ни заплашва много сериозно. Бъдеще, което всъщност до известна степен вече ни е застигнало, но ако бъде оставено да се разгърне без лечение, без препятствия, без протести, ще доведе до много дълбока промяна в това, което сме, което правим, което представлява тази институция.
Приватизацията означава много неща, но очевидно предполага заместване на публичното финансиране със студентски такси, нарастване на тежестта на корпоративното спонсориране на академичните изследвания, увеличаваща се зависимост от дарения, обвързаност с фондовите и стоковите пазари. В основата си, обаче, приватизацията означава трансформиране на институция, финансирана публично и служеща на публична цел, в институция, предназначена да продава продукти на потребители, независимо дали това са студенти, които купуват образование... или инвеститори, които купуват изследователски резултати. Приватизацията води до превръщането на институция, основана върху принципите на публичното благо, равенството, включването, самоуправлението и некодифицируемостта на определени видове човешко развитие и знание, в институция, характеризираща се с нарастваща обвързаност с предприемачеството и капитала, ръководена от организационните принципи на йерархията, неравенството, непосредствената приложимост на дейностите й и незабавното им превръщане в стоки.
Сега искам да посоча някои от механизмите и да идентифицирам някои от ключовите ефекти на тази трансформация. Както знаете, приватизирането не е ново за пазарните общества, но къде лежи вододелът при неговото ускоряване и широкото му приемане?
Калифорнийците десетилетия наред са подкрепяли с ентусиазъм публичното образование и други публични блага. Това се промени фундаментално по времето на губернаторството на Рейгън (1967-1975 г.), от което покълнаха т.нар. бунтове на данъкоплатците, впоследствие издигнали Рейгън до президент. Важното е, че това, което тогава се наричаше рейгъномика, което днес се нарича неолиберализъм и чието измерение е приватизацията, не се състои само в отслабване на икономическото регулиране, намаляване на данъците и т.н. В основата си то се състои в разпростиране на пазарните стойности върху всяка сфера на човешката дейност. В рамките на неолиберализма пазарните принципи буквално напускат пазарната сфера, за да организират и управляват всяка област на човешкото съществуване. Това означава, че неолиберализмът в частност и особено приватизацията предполагат непосредствена атака срещу самата идея за публични блага и ценности. Както гласи известната реплика на Маргарет Тачър, един от най-разпалените и неприкрити неолиберали в света, няма такова нещо като общество, има само индивиди. Това би могло да бъде мото на тази лекция.
Умален модел на въпросния процес може да бъде видян в Предложение 13[2], поправката в Конституцията на Калифорния от 1978 г., която продължи политиката от годините на Рейгън като губернатор. Обикновено Предложение 13 се разглежда като популистки данъчен бунт. Това, което е важно да се помни за него, обаче, е, че в действителност то бе реакция на прокарваното от съда равенство във финансирането на училищата. С други думи, Предложение 13 бе отговор на решенията на Върховния съд на Калифорния, изискващи преразпределение на приходите от имотния данък по начин, даващ на училищата в богатите и в бедните квартали еднакъв достъп до финансиране. Това, което Предложение 13 направи срещу тази изключителна идея, бе, че гарантира, че няма да остава приход, който да бъде разпределян. Така че, то представляваше, съвсем буквално, бунт срещу равенството в името на хората, останали без домове заради силно нарастващите цени на жилищата (макар в действителност нещата да не стояха така). Предложение 13 беше бунт срещу равенството, срещу самата ценност на качественото публично образование, достъпно за всички. Освен това, то беше бунт срещу демокрацията. То превърна правото на малцинството в закон, подкопавайки драматично народния суверенитет посредством пазарния принцип, че можеш да запазиш, каквото си спечелил, и никаква демокрация не може да казва друго.
В това отношение Предложение 13 бе груб микромодел на онова, което предстоеше - постоянно ерозиране на самата идея за публични блага, ерозиране на стойността на финансиращото ги прогресивно облагане, ерозиране на равенството като образователна ценност, ерозиране на принципите на демократично управление и разпределението на властта между федералните и щатските власти. Днес всяка от тези идеи се бори да запази останките от своята жизнена сила. Тук не можем да кажем просто да или не на приватизацията. Звярът е вече в дома ни. Това, което можем да направим, е да приведем най-силните възможни аргументи за подновяване на публичното финансиране, така че да опитаме да го удържаме малък, обезопасен, може би дори опитомен. С тази цел във времето, което ми остава, искам да изброя десет неща, които приватизацията поражда, въвеждайки пазарните принципи в самото сърце на университета. Всяко от тях в някаква форма е вече налице, но тези тежки следствия ще бъдат разширени от интензивната и рязка приватизация, която ни заплашва днес.
И тъй, приватизацията води на първо място до отслабване на ангажимента към образованието на най-добрите калифорнийски студенти, води до преход от меритокрация към плутокрация, до обръщане на гръб на равните възможности. Както показва устремът за набиране на студенти извън щата с цел печалба, приватизацията ще направи достъпа на студентите все по-зависим не от това кой е част от тази общност или на кого трябва да служи една публична институция, а от покупателната способност. Да не говорим за ангажимента да се допринася за социалното равенство посредством образование. Така че, приватизацията означава на първо място това.
На второ място, тя означава нарастващо неравенство по всички линии и във всички слоеве на университета, както и намалено усещане за обща цел вътре в него. По-конкретно, това неравенство придобива формата на огромни и безпрецедентни разлики в заплащането между академичния състав във и между департаментите. То означава огромни и безпрецедентни разлики в ресурсите на департаментите и пакетите за финансиране на магистратурите, както и в цената на бакалавърските курсове и степени. Неравенството означава също изоставянето на принципа, че различните изследователски и преподавателски нужди и различните възможности да се реализират приходи за университета като цяло неизбежно допринасят едни за други. Някои типове изследване и преподаване изискват скъпи лаборатории и теренна работа, други - само голяма библиотека, за някои типове изследване вече съществуват схеми за външно финансиране, за други не; някои предмети като езиците могат да бъдат преподавани само в малки зали, други - в големи аудитории. Тези разлики могат да бъда уравновесени и примирени само когато целият университет има обща цел. И тъкмо тази обща цел бива напълно премахната от разпростирането на предприемаческите принципи върху университета.
Трето, приватизацията означава намалена подкрепа за всички университетски елементи, които не са, както често се казва, предприемачески. Това означава намалена подкрепа за всички аспекти на учебната и изследователската програма, които нямат непосредствена приложна стойност или не могат да бъдат непосредствено превърнати в стоки. Това очевидно засяга преди всичко хуманитаристиката, изкуствата, критическите и качествените социални изследвания, но не само тях.
Защото приватизацията означава, четвърто, влошаване на подкрепата за фундаментални изследвания за сметка на приложните. С други думи, тя означава не само привилегироване на бизнеса пред изкуствата или на техническите науки пред Шекспир. Тя означава намаляваща подкрепа за новаторски и теоретични изследвания във всички области, а тъкмо това са изследванията, в които много учени виждат фундамента на знанията, от които израства всяка приложна работа. Казано по друг начин, приватизация означава да кажем вън на Айнщайн, вън на Дарвин, вън на Аристотел; вътре на Бил Гейтс, вътре на ГМО, вътре на стратезите на кампании.
Пето, приватизацията означава, че полето на изследванията ще бъде очертавано все повече от и към корпоративните и държавните институции, предоставящи финансиране, тоест, тя означава не просто уклон на изследванията в полза на спонсорите им, но и често поемане на риска от открит компромис или корупция, породен от самата нужда да се обслужват или привличат спонсори. Това, разбира се, е доста позната картина в точните науки и корумпиращите ефекти на големите фармацевтични и медицински училища представляват все по-голям скандал не само в Харвард, макар скандалът да е особено голям тъкмо там. Също както признанието на Департамента по отбрана, че антропологията може да бъде полезна в кампаниите срещу бунтовници, предизвика поток от пари и същевременно поток от противоречия, заливащи покоите на тази дисциплина.
Шесто, свързано с предното - приватизацията означава ограничаване на академичната свобода на много нива. От стесняване на пространството за въображение и иновации в резултат на натиска да се кандидатства, за да се получава корпоративно финансиране, до това буквално да бъдат накарани да замлъкнат факултети, които пречат на привличането на големи частни донори. И нищо не илюстрира последното по-плашещо от един мъничък инцидент отпреди няколко години по време на споровете около Института за енергия и бионауки на Бритиш Петролиъм, когато нашият ректор, официално доста горещ привърженик на академичната свобода, неофициално предупреди смел млад учен от областта на точните науки, че ако упорства в своите възражения срещу сделката с Бритиш Петролиъм, това ще го дискредитира и ще навреди на неговото бъдеще.
Седмо, приватизацията означава увеличаване на експлоатацията на работещите. Приватизираните институции и особено приватизиращите институции са по традиция по-враждебни към профсъюзите, способни са да ги разрушават по-ефективно, зависими са по-малко от регулации на труда и от договори и са по-склонни да използват труд на непълно работно време, отслабвайки сдруженията на служителите и техните позиции при колективното договаряне.
По-общо, осмо, приватизацията означава отдръпване от всички публични ценности и публични проблеми. Например Университетът в Орегон се обвърза с агенция за контрол, която просто наблюдаваше отблизо трудовите условия в американските компании, опериращи в третия свят, а всъщност най-вече се интересуваше от формите на тежък полулегален и детски труд. Но президентът на Найки тихо оттегли дарението си от 30 милиона долара за университета в Орегон. Тази история има много вариации и повторения в последните години. Колкото повече научните и особено медицинските изследвания се финансират от корпорации, толкова по-видимо намаляват стимулите за изследвания, които обслужват обществени интереси. Да вземем като пример Медицинския факултет на Харвардския университет. Понастоящем той има три професури, финансирани от водещи производители на сънотворни лекарства, и, разбира се, нито една, ориентирана към разрушителните ефекти на маларията или СПИН-а в третия свят. Тази история също се повтаря отново и отново.
Девето, приватизацията означава заместване на общото управление от принципите на бизнес мениджмънта. Тя означава увеличено влияние и въвлеченост на не-учени в научни въпроси. Това влияние придобива конкретната форма на участие на спонсорите и департаментите в предприемачески институти и ние видяхме какво означава то при събитията с Бритиш петролиъм и Новартис. Но този процес се въплъщава и в мениджърски настроени ректори, създаващи университетски стандарти и изнесени кампуси, които се изплъзват от властта на академичния състав.
Накрая, десето, приватизацията означава образованието да бъде организирано така, че да произвежда все повече ефективни системи за доставяне на обучение - такива системи сме ние, преподавателите, и ние трябва да пораждаме човешки капитал, а този капитал сте вие, студентите. Така е формулирана работата на Калифорнийския университет и това, което той предлага на щата. Макар че не мисля, че това предложение е проблемът, то е симптом на този език на следствията от приватизацията.
Ефективните системи за доставяне на обучение, пораждащи човешки капитал, не представляват образование в смисъла на развиване, задълбочаване, разширяване на перспективите, проницателността, историческото съзнание, различните познания и компетенции. Ефективните системи за доставяне на обучение, пораждащи човешки капитал, не произвеждат мислители, способни да схванат самия процес, който описвам, способни да проследят неговата история, да изградят теория на властта му, да оценят разрушителността му, да ограничат щетите му в изкуството или в поезията. Системите за доставка на обучение, пораждащи човешки капитал, по-скоро произвеждат буквално болтове за машината или – за да осъвременим тази метафора – нови битове от взаимосвързан човешки капитал.
Ще обобщя тези десет пункта с една дума – това е моментът, в който заспалият студент се надига и вади химикалка – приватизацията в университета означава стеснен достъп до образование, разширяване на неравенствата, разрушаване на общите цели, обезценяване на знанието и изследванията, които не са предприемачески или приложни, насочване към изследвания, ориентирани към корпоративни цели, отдалечаване от публичните цели, ограничена на академичната свобода, ерозия на колективното управление и радикално избягване на богатото, дълбоко и критическо образование. Това е бъдещето на Калифорнийския университет, освен ако не успеем да убедим ректора, управителния съвет, губернатора, парламента и преди всичко калифорнийските гласоподаватели да го предотвратят. Това ще е голяма битка и си струва да вложим всичко в нея.
 
Аудитория „Уийлър”, Университет на Калифорния в Бъркли, 23.09.2009
 
Превод от английски Тодор Христов 


[1]Речта на Уенди Браун е редактирана, така че да бъдат отстранени препратките към речите на предходните лектори, чийто контекст трудно може да бъде разбран откъм речта на самата Уенди Браун. Пълният текст на речта й, както и линкове към останалите презентации на форума, могат да бъдат открити на http://www.youtube.com/watch?v=aR4xYBGdQgw - б. пр.
 
[2]Става въпрос за народна инициатива за ограничаване на данъците върху собствеността, поправка в конституцията на Калифорния, приета през 1978 г., предвиждаща данъците върху имотите да не надхвърлят 1% от стойността им. Обаче, данъкът върху недвижимите имоти е основният източник на финансиране на социални и образователни политики на щата, изискващи значително по-големи нива на преразпределение. Ефектът на Предложение 13 върху образованието води до това, че то е обявено за противоконституционно от Върховния съд на Калифорния в делото Serrano vs. Priest и получава пълната си сила едва след референдум, утвърдил Предложение 98, гарантиращо отделянето на определен процент от бюджета на щата за образование. Б. пр
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”