Реплика от ложата (театър), брой 33 (2606), 01 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Ким в супата
Български  |  English

Ким в супата

 

Томас Бернхард. Събрани пиеси в два тома. Превод от немски Владко Мурдаров. ИК Рива. София. 2010
 
В тази малка държава всичко е безумно, а духовните потребности са намалени до абсолютния минимум”.
Добре казано, биха си помислили мнозина, и точно изразява отношението на държавата към науката и изкуствата в момента! Казва го обаче професор Роберт Шустер, а малцина биха разпознали в тази извадена от тирадите на професора реплика иронично-унищожителния, красиво-безпощадния език на Томас Бернхард в една от най-известните и най-скандалните му пиеси - „Площадът на героите”(1988).
Това е може би първата пиеса на Бернхард, преведена на български. Александър Андреев я превежда още в началото на 90-те години и оттогава тя лежи в репертоарните чекмеджета на Народния театър. Не видя бял свят нито на сцена, нито в книга. Сега се появява в солидното двутомно издание на пиесите на Бернхард в новия превод на Владко Мурдаров. Той е и съставител на двутомника. Включените пиеси са вече познати благодарение на изданията отново на „Рива” и на неговата упорита работа в цялостното въвеждане в българската култура на един от ключовите за ХХ век австрийски драматурзи.
В „пакета Бернхард” Владко Мурдаров е превел и включил още три текста. Първият е „Невежият и безумният”, писан през 1972 г. - две години след „Празник за Борис” (първата пиеса на Бернхард), и представлява вариация върху „Вълшебната флейта” от Моцарт и влудяващо красив езиков танц върху чудовищната страна на австрийската култура, прочута със страстта си към музиката. Именно езикът е истинската театрална сцена, на която се разиграва уникалният Бернхардов театър. Ако чрез нейното включване в първия том началната фаза от драматургията му придобива по-пълно представителство, то чрез „Обновителят на света” (1980) и „Над всички върхове е тишина” (1981) Владко Мурдаров представя вече по-цялостно развитието на Бернхардовите теми от началото на 80-те - десетилетието, което представлява най-дълбокият, най-зрелият период от неговата работа. Тогава Бернхард пише едни от най-важните си пиеси, като „Театралът”, „Ритер, Дене, Фос”, „Видимото мами” или „Елизабет Втора”. Но за мен без никакво съмнение „Площадът на героите” е най-ценното в този том, досега липсващото произведение в пълноценната рецепция на български на Бернхард.
Има една изключително важна причина човек да постави в библиотеката си тези два тома с пиеси на Томас Бернхард. Дори да не е театрал. Това е дълбоката чуждост на българската литературна и театрална традиция на Бернхардовата естетика на чудовищното и на критиката му на австрийската култура. Дори Йелинек не достигна величието и дълбочината й.
За българския театрален опит Бернхард е като ким в супата, както казва госпожа Цител отново в „Площадът на героите”. Но именно чуждостта му ни дава уникалния шанс да познаем по-добре собствената си култура и да я държим в циркулацията на универсални идеи; да я обновяваме чрез преосмислянето й. Чрез двутомника на Бернхард българският читател и зрител получава шанс да я види откъм най-провалящото се в историята ни интелектуално усилие - критическото. За разлика от Австрия, тук трудно може да получи признание, камо ли популярност писател, който е подложил на такава унищожителна критика собствената си култура. Но онзи, който отвори двутомника на „Рива”, ще види веднага, че „книгата се издава с любезното съдействие на Федералното министерство за образование, култура и изкуство на Република Австрия”. Без подобна политика, която в България (особено в момента) се разглежда като луксозна прищявка, културата на една страна губи способността си да се развива и самоосмисля чрез погледа на Другия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”