От пръв поглед ( кино), брой 37 (2610), 29 октомври 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Кризата и краставите магарета
Български  |  English

Кризата и краставите магарета

 

 
“Уолстрийт 2: Парите никога не спят” (Wall Street 2: Money Never Sleeps), 2010, САЩ, 127 минути, режисьор Оливър Стоун, продуценти: Едуард Пресман, Ерик Копелоф, Оливър Стоун; сценарий:Стивън Шиф, Алан Лоб; оператор Родриго Прието, музика Крег Армстронг, в ролите: Майкъл Дъглас, Шая Лебьоф, Кери Мълиган, Франк Лангела, Сюзан Сарандън, Чарли Шийн, Джош Бролин, Ванеса Ферлито, Мартин Шийн и др.
Разпространява Александра филмс
 
След като снима Джош Бролин като Джордж Буш-младши в „W.” - първият в историята филм за действащ президент (вж. “Култура”, бр. 24 от 2009 г.), сега 64-годишният предизвикател Оливър Стоун го е поканил в първия свой сикуъл. “Уолстрийт 2: Парите никога не спят” е продължение на “Уолстрийт” (1987), един от знаменателните филми на 80-те, а Бролин играе безскрупулната корпоративна акула през 2008 Бретън Джеймс, натопил навремето “на топло” за доста време знаменития финансов мошеник Гордън Геко (Майкъл Дъглас) и днес обект на крилатата му фраза (по време на благотворителен бал, организиран от него самия): “Престани да говориш лъжи за мен и аз ще престана да говоря истини за теб”. Прочее, във филма злодеят Бретън, действащ в топла връзка с правителството на САЩ, е показан като един от виновниците за световната финансова криза.
Седем години, след като излиза от затвора и никой не го чака, едновремешният гений на Уолстрийт издава мъдра книга и има шансове да се върне в играта. Но, макар старите пирани да са все още на власт, Геко открива съвсем пощурял свят – харченето на кредит се вихри в космически размери, банки се сриват, борси се люлеят, търсят се нови енергийни стратегии...
Дъщеря му (Кери Мълиган) не иска и да чуе за него, труди се над независим сайт и обича... инвестиционен банкер от Уолстрийт (Шая Лебьоф). А низвергнатият баща, въпреки напредналата възраст, си е същият сардоничен диагностик и предвижда кризата с примери за исторически “балони”. Пък и тя му идва дюшеш за нова измама, спекулация и печалба, но и за... благородна кауза.
Вместо Бъд Фок (Чарли Шийн), който се мярва на същия благотворителен бал, сега протеже на Геко е годеникът на дъщеря му, с когото сключва сделка. Именно с него споделя: “Парите са кучка, която спи с едно отворено око. А когато се събудиш на сутринта, тя може да е изчезнала завинаги”. И още: “Родителите са костите, на които децата точат зъбите си”.
Оливър Стоун, смятан (и смятащ се) за неизменно изопнатата съвест на Америка, отново бърка в гнойна рана – днешните параметри на “американската мечта” през Уолстрийт и собствеността, метастазите в системата, където, според негов израз, “алчността е шик”. На екрана това е показано, както обикновено при него, с безкомпромисно автентична атмосфера: умопомрачителната уникалност на Ню Йорк, корпоративните интриги, очарователното актьорско присъствие, отчетливият lifestyle, динамичната афористичност на диалога... Повече от хитовите реплики са изречени от Майкъл Дъглас, разбира се.
Няма какво да го увъртам - “Уолстрийт 2” е изтощително банален микс от финансов трилър и семейна мелодрама. За разлика от експлозивния “Уолстрийт”, продължението хем притежава екстремизма на стила “Стоун”, хем е нетипично за него сантиментално, а лигавият финал сякаш е на Джеймс Камерън.
Все пак е добре, че, след като “W.” мина у нас с една прожекция на “Киномания”, сега новият нравоучителен филм на Стоун може да се види в мултиплексите, където си му е мястото.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”