Български  |  English

Токийски поглед върху редкоземни елементи

 

Китай все повече набира мощ – и, естествено, проправяйки път на интересите си, се сблъсква с интересите на останалите страни. Понякога - както личи от публикувания тук текст на бившия министър на отбраната на Япония и председател на изпълнителния съвет на Либералнодемократическата партия, проправяйки път за интересите си, предизвиква и подозрения, и скрит страх от очертаваща се китайска доминация...
К
Кокка но Хинкаку - “Достойнството на държавата” – така се нарича последната книга на японския математик Масахико Фудзивара, от която бяха продадени три милиона екземпляра. Дебатът около нея беше бурен, терминът „достойнство” (хинкаку) стана модна дума.
Никой не се учудва, че за Япония днес достойнството се явява основен проблем. Защото сега настъпи моментът, в който Япония трябва да намери своя път – или упадък, или достойнство в отношенията си със своя гигантски съсед – Китай.
Проблемът с отношенията с Китай кристализира през септември, когато японската брегова охрана арестува капитана на китайски траулер, след като корабът му удари два японски патрулни катера около островите Сенкаку, които се намират в японски териториални води. Напрежението между Япония и Китай, който има претенции върху островите, веднага нарасна.
Дълги години японското правителство игнорираше периодическите провокации от страна на Китай (и Тайван) във връзка с териториалната полемика около островите, като използваше подхода „не разбунвай кошера”. Това, обаче, приключи след изборите през септември 2009 г., когато на власт дойде прокитайската администрация на премиера Юкио Хатояма.
Хатояма бе достатъчно наивен да обяви публично намерението си да превърне Източнокитайско море в „море на братски отношения” под егидата на Китай. В същото време, той предизвика недоверието на САЩ, най-важния съюзник на Япония, като държеше на извеждането извън страната на американската база в Окинава.
Връщане към дипломатическия реализъм не се наблюдава и след отстраняването на Хатояма от властта. Новият министър председател Наото Кан продължава да смята, че Япония ще се измъкне някак от зоната на турбулентността. Говорейки пред ООН през септември т.г., Кан съобщи, че неговото правителство се опитва да построи „общество, в което човешките страдания ще бъдат сведени до минимум”. Националната сигурност се разглежда като въпрос, който не е от първостепенно значение.
В същото време, Китай следва собственото си определение за „достойнство”. Което на всички в Азия (с изключение на правителството на Кан) изглежда като право на доминиране. Всъщност, Китай даже вече не се опитва да крие желанието си да господства в Тихия океан.
Изглежда Китай вижда в безизходното положение по въпроса с островите Сенкаку тест. Тест за силата на волята, на който правителството на Кан се провали напълно. Като отговор на отказа на Япония да освободи капитана на траулера, Китай намекна, че може да отзове посланика си от Токио, да прекъсне двустранния обмен на ниво министерства и да отмени пътуването в Япония на 10 000 китайци.
Като жест на заплаха, китайците арестуваха по обвинение в шпионаж четирима служители на японската строителна компания “Фуджита”. Те бяха в Китай и работеха по проект, организиран от правителството на Япония за ликвидирането на химическото оръжие, изоставено от японските военни след Втората световна война. Китайските ръководители споменаха и възможността да забранят износа в Япония на редкоземни елементи - жизненоважна суровина за много японски производствени процеси – и като че ли неофициално вече са го направили.
Неопитната и некомпетентна администрация на Кан отстъпи и твърде рано пусна капитана на свобода. След това правителството се опита да прехвърли обвиненията на местния прокурор, който формално е арестувал капитана. Тази демонстрация на слабоволева дипломация шокира мнозина японци.
Фактическата забрана за износ на редкоземни елементи („промишлени витамини”, както често ги наричат) се превърна в страшен удар за японските компании, които зависят на 97% от доставките на тези елементи от Китай. Сред рядко срещащите се елементи - например, ниодим и диспросий, се използват като материал за двигатели на безвредни за околната среда транспортни средства, ербий се използва като легираща съставка при производството на оптични влакна, а церий се използва като шлифовъчен материал при полирането на стъклото на екраните от течни кристали.
На „редкоземна заплаха” е изложена не само Япония, защото в Китай е съсредоточено 90% от световното производство, около 120 000 тона. Това не би трябвало да е заплаха, защото в света съществуват излишни запаси от тези елементи. Всъщност, редкоземните елементи са „редки” само в смисъла, че те са отложени в малки количества и трябва да бъдат извличани от рудата, което е дълъг процес. Рудници за такива елементи има по целия свят – Китай доминира на световния пазар само защото неговите находища са близо до повърхността на земята.
Разбира се, в Китай има също изобилие от евтина работна сила, която да обработва тази руда. Редкоземните руди в Южен Китай (с изключение на тези във Вътрешна Монголия) съдържат радиоактивни вещества, които представляват сериозна заплаха за здравето на човека и окръжаващата среда. Някои други страни може би са загрижени за здравето на работниците при обработката, но това, струва ми се, не може да се каже за Китай.
Сблъсквайки се с агресивния дъмпинг на китайските производители, много рудници за редкоземни елементи в САЩ и по света бяха закрити през последните години. Дори преди инцидента с траулера, Китай се опитваше да регулира износа на редкоземни елементи, характеризирайки ги като стратегически ресурс. Китайските ръководители твърдят, че безпокойството по повод хищническото използване на природни ресурси и незаконният износ на редкоземни елементи им подсказало, че отрасълът може да бъде регулиран по-прецизно. Но това регулиране, прибавено към агресивната китайска ценова политика, води към мисълта, че Китай се стреми към монополен контрол, а де факто забраната за износ на тези елементи за Япония изглежда като пробване на предимствата на този монопол.
Обаче с тази си стъпка Китай разтревожи целия свят. Много страни вече планират да разработят свои нови или алтернативни източници за редкоземните елементи, както и да насочат усилия в разработването на технологии, които не се нуждаят от тях.
Но Китай има друг мотив да затегне износа на редкоземните елементи - той се стреми да накара високотехнологичните компании да работят в Китай, за да могат местните компании да усвоят техните технологии. Един директор на китайска компания заяви, че въпреки ограничаването на износа на редкоземните елементи, японските компании могат да осигурят доставките си, като организират производството си в Китай.
Дори да съществуват ответни мерки за такъв шантаж, които биха могли да запазят достойнството на Япония, малко е вероятно, че правителството на Кан ще успее да се възползва от тях.
Юрико Коике
Busines World online


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”