Български  |  English

Раят и Пери от Роберт Шуман

 

Юбилейната година на голямото име на немския музикален романтизъм Роберт Шуман (1810-1856), която светът чества с многобройни концерти, конкурси, записи, бе отбелязана подобаващо и у нас с представянето на ораторията “Раят и Пери”. Под диригенството на Емил Табаков Симфоничният оркестър на БНР и Смесеният радиохор заедно с грижливо избран – и чудесно сполучен – солистичен състав построиха звуковата архитектура на тази предявяваща високи интерпретационни изисквания композиция - едновременно с широк замах и с детайлно осмисляне на щриховата артикулация. Това е поредният репертоарен удар на Табаков, чрез който оркестровият организъм поема живия дъх на истинското музициране.
Жанрът оратория, чието начало съвпада с ранната опера в бароковия ХVІІ век, обкновено се представя като нейния църковен аналог (oratorio – параклис, място за молитва). За разлика от нея, обаче, тя съхранява по-старите полифонични традиции, които градят основата на Баховите и Хенделовите големи хорово-инструментални творби.
Именно тези традиции са преоткрити в “Раят и Пери” на Шуман. За романтичната музика те не са стилово определящи, а когато тя ги привлича, то е по-скоро с архаизиращо значение (както е в “Немски реквием” на Брамс или в ораторията “Христос” на Лист, например). За Шуман романтическите идеали имат значение не само в “естетиката” му, но и в реалния му живот. Като композитор, който води битка за тях с музика и слово, той избира текст, адекватен на неговия актуален свят, облича го музикално с нежност и плам, присъщи на стила му. Творбата е основана литературно върху поемата “Лала Рук” на ирландския романтик Томас Мур (1779-1852), смесваща източни легенди и християнска етика (“източният мотив”, както е известно, чертае видима нишка в и немската литература от Гьоте до Херман Хесе). Адаптацията на текста и превода на немски осъществява самият композитор заедно с приятеля си от детинство Емил Флехсиг – и в тази адаптация е създаден свят от символи и алегории, в който личностните дилеми се разрешават чрез религиозните императиви: трите части на ораторията представят три нравствени хипостази: героична смърт за свобода, любов, покаяние – и чак последното отваря повторно вратите на рая пред изгонената заради грях Пери (Пери е същество от персийската и ислямската митология).
Разказът е воден от характерния за ораториалния жанр Historicus или Narrator, разпределен между традиционната тенорова партия (в изпълнение на Анжело Симос) и женската мекота на мецосопрана (Валентина Куцарова, изпълняваща и партията на Ангела); към тях към повествованието се включва и баритонът (Венцеслав Анастасов). Тези партии-разкази не са третирани речитативно (с псалмодично рецитиране върху един тон), а са мелодически развити, но със запазена декламационна артикулация (подобно на мелодиката на Шумановото песенно творчество, отношението е силабично – тоест, на всеки тон се пада сричка и така текстът става чуваем). В интерпретацията си солистите предадоха този специфичен вокален език на композитора с усетено равновесие между кантилена и словесна артикулация.
При осъществяването на “драматическата” част, също характерна за жанра, Шуман е изключил формата на арията, вплитайки сред разказа монолози, диалози и реплики в пряка реч, сред които главната “роля” – на Пери –  бе поверена на сопраното Дарина Такова. Нейният лиричен и същевременно богат тембър бе умело насочен в звуковото русло на големия майстор на поетико-музикалната форма. Второто сопрано - Милена Георгиева, пресъздаде Шумановата изразителна музикална реч с вокален финес, с едновременно отчетлива и омекотена артикулация и с чистота на звучността. Темброво подходящи, технически изработени и стилистично адекватни бяха и партиите на тенора Георги Султанов и баса Петър Бучков. Изявата на всички солисти в ансабловите номера заслужава специално да се отбележи като високо постижение на изпълнението: квартетите, наситени с имитационни встъпления и ритмически сложна тъкан, прозвучаха с хомогенизиран тембров спектър, с пластична вокална жестика.
При хоровете, “носещата колона” на ораториалния жанр, Шуман е съчетал по неповторим начин своя, оцветен с тънки модулации и хроматика, хармоничен стил с полифоничните техники на старинната музика – хорални сегменти, имитации, фугови дялове. Те бяха технически изработени (диригент на хора до смъртта си е Методи Матакиев, настоящият ръководител е Румен Райчев), звучаха в ансамбъл и баланс и, подкрепени от оркестъра, създаваха пространственост и обемност на музикалната постройка.
Когато пиша тези редове, в главата ми звучи изумителният линеарен контрапункт, започващ в корната и продължаващ в щрайха, в партията на Пери, в кларинета, фагота... Покаяние и смирение, преди опрощението и радостта. Благодарна съм за възможността да чуя това на живо...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”