Български  |  English

Телевизия на смисъла

 

Абсолютно безсмислено е БНТ да бъде защитавана публично. А ако го направя аз, е чак неприлично.
Безсмислено е, защото никой не иска да слуша аргументи. Там, където говорят главно парите, аргументите мълчат. Срещу БНТ пее стройният хор на лобистите, уж бизнесмените, пишман либертарианците, лично разочарованите и вечно недоволните политици („нали уж им плащаме, а те ни критикуват” – интимният поплак на всяка власт). Като говорим за бизнес интерес, впрочем, трябва да кажем, че именно той държеше БНТ сама и монополна през 90-те, възползваше се от нея – и после поиска да я захвърли като употребена носна кърпичка.
Аргументите, които подкрепят мисията на БНТ, са всеизвестни – и всеобщо неглижирани. Напротив, именно контрааргументите, които прилагам в скоби, дирижират онова, което от приличие се нарича „публичен разговор за БНТ” и се състои в крупно изливане на крокодилски сълзи в полза на „данъкоплатците”. Само че:
- Обществени телевизии, издържани от данъкоплатците, има навсякъде по света, включително в САЩ („Можем ли без нея”, пита хорът, разчитайки на това, че българите мразят да издържат каквото и да било). Впрочем, макар и непряко, данъкоплатците издържат и частните телевизии. В цената на всяка стока се калкулира реклама. Да кажеш „не искам да плащам за обществена телевизия”, е все едно да поискаш да не плащаш рекламната стойност на кренвирша или майонезата, които купуваш в магазина.
- БНТ е най-недофинансираната и затова най-бедната обществена телевизия в Европа, което е национален срам. Така е оценило обществото „своята” телевизия. Лесно можем да го обясним - ние, които се изуваме на черджето пред къщи, но иначе хвърляме боклука през прозореца. Такива са нашите представи за частно и обществено.
- БНТ е единствената българска телевизия сред „трите големи” от гледна точка на собственост (в очите на някои пазарни фундаменталисти това е сериозен недостатък).
- БНТ гарантира мирния преход с факта, че не се превърна в радиоточка в стил „Милошевич”. Още през ноември 1989 на нейния екран веднага се появи опозицията, всяка опозиция (срещу това ние напоително сме хранени с мита, че „властта натиска най-много държавната телевизия” – удобен начин да си затворим очите за другите видове натиск, особено икономическия).
- Много по-трудно е да уволниш журналист от БНТ, отколкото журналист от частна телевизия (естествено, обществото е системно убеждавано в обратното).
- БНТ дава подслон на сериозното, стойностното, българското. (Заради това БНТ често е наричана „скучна”, което, да бъдем честни, не винаги е невярно. Не можем обаче да отречем масово разпространеното убеждение, че „българското” няма как да бъде „качествено” – независимо дали става дума за дреха, филм или телевизионен формат).
В основата на всичко е нерешеният статут на БНТ. Задачата тук напомня квадратурата на кръга: Ако Националната телевизия продължи да се финансира пряко от държавния бюджет, тя трудно може да бъде наречена „обществена”. Да, Законът изисква лицензионни такси, но те не се събират – а и не биха могли. Никой няма да иска да ги плаща, особено в криза. БНТ няма решаващото предимство на западните обществени оператори: времето (60-те, 70-те), в което да плащаш за обществена телевизия, е означавало да плащаш за телевизия въобще; времето, в което BBC и ARD доказват ползата от своето съществуване.
Очевидно е, че въпросът с мисията е свързан с далеч по-големите проблеми със статута и финансирането. Ние лесно ще се разберем върху повечето от точките, които Георги Лозанов предлага – и за журналистиката, и за културата, и за спорта, и за малцинствата.
Искам обаче да поспоря върху следното. Обществените средства, предлага Георги Лозанов, трябва да отиват за мисията. Останалото, което телевизията прави, да бъде финансирано от нейните рекламни приходи. Не съм съгласен „останалото” да включва телевизионното развлечение. Предлагам БНТ да бъде видяна като едно цяло. Развлечението трябва да бъде част от мисията.
Развлечението, и по-точно „интелигентното” развлечение – разбрано като алтернатива на пошлостта и чалгата – е част от общото тяло на Националната телевизия. Не можем да храним само мозъка, а мускула да оставим на диета. Ако не развиваме развлечението, сериозната част ще се маргинализира и гетоизира; ще потъне в безразличие. Едно силно шоу или гледан филм след новините ще вдигне рейтинга на новините; ще увеличи значението и силата им. Да, шоуто трябва да може да се издържа само. Но то не трябва да се отделя от сериозното съдържание нито в символичен, нито във финансов смисъл. Сигналът за дуализъм в мисията на Националната телевизия е лош сигнал.
Защото има хора (Георги Лозанов не е сред тях), които направо искат БНТ да остане само със сухоежбината. Да прави единствено това, което те разбират като „обществено” – нишови формати, малцинствени предавания, държавна политика. И да остави голямото шоу – и покрай него големите пари – на търговските оператори.
Стигнем ли дотам, създаваме гето. Набутани в него, сериозните предавания ще загубят, ще загуби и обществото. Нещо повече, именно мисията налага БНТ да създаде „умното развлечение” на утрешните българи. Да оформи вкус, който ще превъзхожда нашия. Да задава тенденции и да води – в новините, но и в шоуто; в технологичното обновление, иновативността и изобретателността. От опит знам: всяка промяна в БНТ амбицира и мотивира конкуренцията, от което в крайна сметка печели зрителят.
Тъкмо затова смятам за първостепенна друга от тезите на Лозанов – политематичният облик на Националната телевизия. В бъдещия свят на цифровизацията тя трябва да изгради БНТ 1 като силен, безкомпромисен, рейтингов, политематичен, извинете за чуждицата – mainstream – канал. Негов принцип трябва да бъде не дуализмът, а хармонията. Със силна комбинация от качествени новини и първокласно развлечение той ще се превърне в локомотив на обществено съдържание, изтегляйки напред бъдещите (нишови или не) БНТ 2, БНТ 3, БНТ 4 и т.н. Именно политематичният лидер трябва да гарантира, че сериозното е интересно; че сериозното и интересното не са две далечни планети. Простете силните думи, но това е единственият начин да бъде спасен българският публичен разговор.
Винаги съм казвал, че свободната и силна обществена телевизия е белег на силно, свободно – и богато общество. Направете си експеримент и назовете страните със силни обществени телевизии. Ще изброите най-добрите и най-щастливите. Само че трябва да ги има и свободата, и силата.
Знам, че това, което написах, някому може да прозвучи наивно, дори смешно. Както казах още в началото, безсмислено е да се защитава БНТ. Но може би е време да се заемем с безсмисленото, за да стигнем до някакъв смисъл. Да покажем ангажимент – не само ние вътре, но и тези отвън, дори конкуренцията. Националната телевизия е тест за това как българското общество вижда себе си – и дали ние можем да измислим нещо свое, неформатно, ценно и стойностно. БНТ трябва да бъде българската крачка към смисъла.
още от автора


Да поговорим за обществените медии
Мисията
За медийните овощари
Диагноза и реформи
Медията като пазител
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”