Български  |  English

Диагноза и реформи

 

За последните няколко години ми се наложи да изслушам десетки пророчества, обявяващи края на Българската национална телевизия. Всички те се свеждаха до едно: БНТ няма бъдеще и ще изчезне, понеже е стар модел медия, не отговаря на изискванията на времето, не е ефективна и се задушава от собствените си проблеми. Тези гласове, макар и в една тоналност, всъщност имат специфични нюанси поради изначалния си генезис.
Ценности и вопли. Едни страдат и звучат пораженски, виждайки, че влиянието на „Сан Стефано” 29 не е онова, което беше в зората на промените, когато хората гледаха денонощно, водени от надеждата да се уверят, че нещо наистина и завинаги се променя след 45 години пропаганда и цензура. Други пък (това е въпрос на ценности) предпочитат по-леките формати, определящи профила на конкурентните частни канали, защото бремето на безкрайния преход им идва в повече и просто бягат към релаксиращия ефир. И така, до пълната победа на чалга съзнанието! Трети, заемайки позата на ментори, клеймят и бълват обвинения, чиято едничка цел е обслужването интересите на големите търговски канали. И няма нищо чудно в това, защото, след като се води жестока пазарна война, обработването на аудиторията по всички възможни начини е неизбежно, друг въпрос е дали винаги е цивилизовано. Наскоро известна телевизионна дама от голям частен канал дори издигна призив за пълното отрязване на рекламата от БНТ, защото „тя никак не можела да разбере” смесеното финансиране! Въпрос на обществена поръчка, а по-важното - на мисия, уважаема госпожо....
Голямото кастрене. За последните два мандата на Уляна Пръмова се случи така, че тогавашните правителства орязаха държавната субсидия с 18 милиона, но в същото време сателитният канал удвои часовете ефир, регионалните центрове - също. И най-неграмотният ще ви предскаже какво се случва, когато една телевизия, поддържаща шест програми едновременно, увеличи излъчването с 28 часа на денонощие, срещу което получава „награда” от само 60 вместо предишните 78 милиона субсидия... До момента този лекомислен акт на предишните управляващи си остава загадка, имайки предвид, че самият бивш премиер до последно ни окуражаваше как в България няма да има криза! И ако е било така, кое е наложило въпросната санкция? Отговорът оставям на политическите анализатори, защото стратегическото омаломощаване на единствения обществен телевизионен оператор за дните, когато властта ще е друга, едва ли е невинна грешка...
Демокрацията - майка на монопола. Не беше невинно, впрочем, и насилственото прекрояване на рекламния пазар, настъпило в края на предишното хилядолетие, когато със златна лъжичка в устата на един монополист беше сервиран мощен поток от приходи, при това с глупавото обяснение, че така се стимулирали външните инвеститори в медийния бизнес. Няма цивилизована страна, където една национална институция да бъде пожертвана в угода на някакви офшорки. Но у нас се случи... Европейска България е уникална и в още един аспект - драматичното несъответствие между възлагането на обществената поръчка за програма на БНТ, което е вменено от парламента и президента, определящи регулатора - Съвета за електронни медии, това от една страна, а от друга - обезпечаването на финансиране от държавния бюджет, зависещо изцяло от Министерство на финансите. Казвал съм го и пак ще го кажа: къде се е чуло и видяло един да поръчва музиката, а друг да я плаща? Какво пречи да има пълноценна синергия между волята на законодателя, приемащ, разбира се, че обществото трябва да има своята обществена телевизия, а от друга страна - реално разполагаемия ресурс на данъкоплатеца за това? Оставям за предстоящите дискусии любопитния въпрос за фонда „Радио и телевизия”, неотменна част от ЗРТ, който хем реално съществува в правното пространство, хем никога не е действал. Кой носи отговорност за неизпълнението на закона в една европейска държава? Бяха ли възможни някои други поправки? Бяха, но за да се донабута лесна свежа пара в джоба на който трябва! Все някой ден някой ще трябва да понесе отговорност за това.
Последен шанс? Предстои приемането на нов медиен закон и затова на бъдещите законотворци ще напомня любимия си пример как това се прави в страните с утвърдена демокрация. Докато у нас рекламното време за обществените оператори се намалява до уклон нула, в братска Великобритания Би Би Си изобщо няма подобна забрана, дори напротив, увеличава присъствието си на пазара. Да не би английските лордове да са по-глупави от нашите депутати, или пък да обичат по-малко народа си?
Ето затова правилният ход на родния законотворец в предстоящото доизковаване на медийни норми трябва да бъде реалистичен. Да се даде толкова, колкото общественото задание изисква. Да се изисква толкова, колкото е предоставено. Един път завинаги трябва да се гарантира институционалната свобода на БНТ от всевъзможните партийни, корпоративни и лобистки кръгове, които, както е добре известно, не подбират средства при прокарване на антиобществените си интереси.
Какво трябва да предприеме новото ръководство на националната телевизия?
На основата на оценка на актуалното финансово състояние, контролът върху паричните потоци трябва да бъде свръх затегнат, което вече предизвиква известен вътрешен отпор, но с глезотиите - дотук.
Необходимостта от чисто нова структура на БНТ е приоритет. Ако не се направи и задейства до седмици, нито ще може да се извършва ефективен контрол, нито да се планира каквото и да било. Сегашното агрегатно състояние на телевизионното тяло е аморфно и немощно. Няма функциониращо предприятие с подобна антиструктура.
В съзнанието на всички работещи за БНТ трябва да изкристализира простата мантра: „Работя качествено и много - получавам достатъчно и достойно”. Това, както и неизбежните съкращения, е болезнено, но всичко останало е социализъм и уравниловка от най-долна проба. Тук, впрочем, бих отбелязал следното - свиването на щатовете може да се извърши само и единствено на базата на основен анализ за натовареността на работещите (или на неработещите), на преглед и оценка на всички структурни звена. Не е било тайна за всички досегашни ръководства, че има напълно излишни, кухи „кутийки” в системата. От друга страна, обаче, редукцията на щатовете няма да доведе автоматически до финансова стабилизация - който си представя така нещата, ще сбърка. Справедливо би било освободеният ресурс да се преразпредели в заплатите на най-добрите професионалисти, които ще останат, защото действащите изкуствени тавани са обидно ниски и неминуемо водят до демотивация, апатия и бягство. Общоизвестно е, че стотици кадърни колеги си взеха шапките и отидоха на добре платени позиции в търговските медии; че само БНТ е все още ковачницата на свестни кадри у нас. Сам по себе си, този факт напълно опровергава предубедените критикари, че в обществената телевизия всички са некадърници...
Към изхода на проблема. На управляващите им предстои важно за съдбата на обществените медии решение. Позволявам си да отправя един съвет: Изисквайте тотална реформа, не козметични промени. Проявете политическа воля и смелост, защото няма да мине без сътресения и вопли. Това е неминуема част от цената, защото никой не се опита да го направи цели 20 години и натрупаната инерция е страшна. Цена е формирана и в самата инвестиция за реформа - промените ще струват пари. Ще бъде настъпен нечий частен интерес, но кранчето не може да остане в една единствена ръка завинаги, нали?
Свободната конкуренция е дясна ценност, доколкото си спомням от предизборните програми...
още от автора


Да поговорим за обществените медии
Мисията
За медийните овощари
Телевизия на смисъла
Медията като пазител
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”