Български  |  English

Медията като пазител

 

Каква е мисията на БНТ и БНР ли? Може да бъде формулирана в едно изречение. Ето го: националните радио и телевизия трябва да пазят обществото. Смисълът от съществуването на БНТ и БНР е да не допуснат в нашето общество окончателно да възтържествуват простащината, мутризацията, политическият слугинаж и вулгарната меркантилност. По принцип такава трябва да е мисията на всички медии. Те би трябвало да работят за това България да е цивилизована държава. Само че повечето българските средства за информация или отдавна са се отказали от тази мисия, или винаги са гледали на нея с насмешка.
Какво представляват българските медии днес? Те са или перачници на пари, или развъдник на най-низък вкус, или откровени политически метреси. А най-често - всичко това заедно. Сещате се какво имам предвид, нали? Как да наречем онези вестници, които до 5 юли 2009 г. „клаха” Бойко Борисов така, „както турчин не го е клал”, а от следващия ден, т.е. деня, след като ГЕРБ спечели изборите, започнаха да се отнасят с него като с митично божество? Що за телевизии са тези, в които дебилните риалити-формати се редуват с малоумни сапунки, водещите на предавания са магарета, чалгаджийки, провалени политици, а дамите, представящи новините, са като от каталог за компаньонки на повикване? Да, знам, знам. Това били търговските телевизии. Те трябвало да печелят. Ами хубаво, но като са търговски, това задължително ли означава, че трябва да са и тъпи? Явно в българските условия е точно така. О, извинете, забравих, че в тези търговски телевизии има и публицистика. Страхотна им е публицистиката, а и водещите им са още по-страхотни. Един такъв наскоро произведен публицист до неотдавна водеше предавания, от които научавахме невероятни неща – примерно, дали един дядо е блудствал с внучето си или внучето е блудствало с дядото. Колежката му също е много добра. Тя съвсем доскоро коментираше футболни мачове и около футболни пикантерии. Днес такива лица са водещи публицисти. И водят стратегически разговори за фискалния резерв, световната криза и мултикултурализма. Няма лошо. Хората не са виновни. Предложили са им, приели са. А защо предлагат точно на такива лица? Защото те се манипулират по-лесно. Защото с тях няма проблеми. Ще направят каквото им кажеш. По всяко време.
Ето такава е българската медийна действителност. Е, има тук-таме хубави изключения от грозното правило, но и те лека-полека биват отстрелвани. Както вървят нещата, в някое ново издание на Българския синонимен речник за синоними на думата „медиа” ще бъдат посочвани думи, като „простащина”, „слугинаж”, „безпринципност”.
Колкото повече наблюдавам падението на търговските медии, толкова повече ми се струва, че БНТ и БНР са единствените, които могат да се противопоставят на повсеместната пошлост и тоталната продажба на съвести. Опазил ме Бог от твърдението, че националните радио и телевизия са идеални и че там не можеш да се разминеш от професионалисти и принципни личности. Но поне в тези медии все още има хора, които нещо знаят и нещо умеят. Освен неизбежните връзкари, има и личности, които са застанали пред камерите и микрофоните благодарение на труда си, а не защото са ги харесали в някой чалга-клуб или гей-бар. Срещат се в двете национални медии журналисти, които при споменаването на името Берлиоз могат да се сетят за двама души – един реален и един друг, напълно фикционален. (Може и странно да ви звучи, обаче не се шегувам. Имам такива досетливи колеги.)
Тези неща са важни. Няма как да правиш професионални предавания за развитието на гражданското общество, за правата на малцинствата, за проблемите в държавните институции, за корупцията по високите властови етажи, за процесите в изкуството и културата, тоест, не е възможно да отстояваш обществената мисия на медиата, ако си прост. А в настоящия момент БНТ и БНР май са единствените места, където се правят програми, занимаващи се с нещо различно от циците на поредната поп-фолк звезда или възможността да спечелиш голяма парична сума, ако познаеш коя е столицата на Русия (а. Москва или б. Вашингтон). Е, едва ли някога предавания като „Панорама” или „Библиотеката” ще имат по-голям рейтинг от този на „Сделка или не” или на „Листопад”, но пък е хубаво в българския ефир да има и нещо смислено, а не само кретенски формати.
Разбира се, никак не е лесно да правиш програми, които развиват добрия вкус, противопоставят се на популисткото говорене или са критични по отношение на значими властови фигури. Авторите на такива програми, а и медийните ръководители, които позволяват излъчването им, могат да си навлекат сериозни неприятности. И далеч не само в България е така. Ето един показателен случай от съвсем близкото минало на BBC. Да, става дума за британската обществена медиа, която всички ние обичаме да цитираме като пример за професионализъм и независимост. В средата на 2003 г. в програмата Today на BBC Radio 4 журналистът Андрю Гилиган излъчва репортажи, в които твърди, че правителството на Тони Блеър съзнателно е излъгало британската общественост, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово поразяване, които може да активира в рамките на 45 минути. Целта, естествено, е била да бъдат убедени хората, че е необходим спешен удар срещу Ирак. Настава огромен скандал, който взима жертви. В метафоричен, а и в съвсем буквален смисъл. Доктор Дейвид Кели, източникът на информацията, излъчена по BBC, е открит мъртъв. Официалните заключения говорят за самоубийство, но неофициално се говори, че с изнесените данни д-р Кели е станал твърде неудобен за властта, която се е разправила с него. Проведено е „независимо” разследване на целия скандал. След неговото приключване се стига до оставки. Не на Тони Блеър, разбира се. Постовете си напускат председателят на BBC Гевин Дейвис, генералният директор Грег Дайк и журналистът Андрю Гилиган.
След като такива неща се случват в родината на съвременните демократични процедури, какво да кажем за България? Когато генералните директори на БНТ и БНР започнат да напускат предсрочно постовете си не поради извършени нередности, а защото са станали неудобни на мощни финансови или политически кръгове, тогава ще можем със сигурност да кажем, че двете медии успешно са изпълнили обществената си мисия. Между другото, едно от значенията на латинската дума missio е уволнение.
още от автора


Да поговорим за обществените медии
Мисията
За медийните овощари
Телевизия на смисъла
Диагноза и реформи
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”