От пръв поглед ( кино), брой 39 (2612), 12 ноември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Оклахома и Уитман
Български  |  English

Оклахома и Уитман

 

“Стръкчета трева” (LeavesofGrass), 2009, САЩ, 104 минути, сценарист и режисьор – Тим Блейк Нелсън, продуценти: Илай Кон, Кристина Дъбин, Джон Ленгли, Бил Мильоре, Тим Блейк Нелсън, Едуърд Нортън; оператор – Роберто Шейфър, музика – Джеф Дана, в ролите: Едуърд Нортън, Сюзън Сарандън, Ричард Драйфус, Кери Ръсел, Мелъни Лински, Тим Блейк Нелсън, Люси Де Вито и др.
 
След страхотното парче на Чарлз Мак на откриването на So!Inedependent,пълната зала 5 на Cineplex бе “дрогирана” от шашаво-интелигентно приключение подир идентичността сред марихуана, древни философи и Уолт Уитман.
С не особено оригинален сюжет, но с въодушевяващо независим хъс, в “Стръкчета трева” Тим Блейк Нелсън се връща към еврейските си корени и родната Тулса, за да изследва кризата - финансова и екзистенциална - през комплексите на две поколения. Брейди и Били (Едърд Нортън) са близнаци на хипита от 60-те. Бащата е загинал млад във Виетнам, а майката (Сюзън Сарандън) възпитава децата си, пушейки трева и купонясвайки с тях. Заварваме я в старчески дом, където продължава да търси волността.
В началото е университет от Бръшляновата лига, където Брейди е бляскав професор по философия с магнетично сексапилна ерудиция – до степен, че грозновата студентка (Луси Де Вито) му се разголва на латински... Били пък е сладък нехранимайко в Оклахома, където пуши на воля с приятеля си от затвора Болджър (Тим Блейк Нелсън), отглежда хидропонна марихуана (със заем от евреин-наркотрафикант), посещава всяка седмица майка си, чете всичко от/за брат си (макар и да не го разбира), очаква дете от приятелката си... Последното смята за граница в битието си, но оттеглянето от бизнеса не е лесна работа... И тъй като с близнака не са се виждали отдавна, решава, че може да го върне у дома. А когато това се случва, настава въртележка от съдбоносни събития.
Филмът е и лирично комичен, и остроумно безмилостен. Опитва се да хване обществената обърканост през детски фрустрации, поколенски бездни, травматични сублимации... Разсъждавайки върху измеренията на успеха, Тим Блейк Нелсън пронизва с културни референции насред примитива (в компанията на куршуми и стрели), а диалогът е изящно лаконичен. Екранът се задъхва от цитати, сред които и стихове от „Стръкчета трева”, но връзката с Уитман бълбука и в самия ритъм на филма, вълнуващо свободен и свежарски. Що се отнася до марихуаната, изборът й като своеобразен фабулен мотор се оказва още по-актуален в контекста на днешния американски дебат за легализирането й и лицемерието на отказа.
Честно казано, и този филм трябваше да е по-кратък, но класните актьори са щедра компенсация, а Едуард Нортън е наистина гениален в раздвояването между Брейди и Били. Да не говорим, че не става дума за план-контраплан, а за «събиране» в кадър.
С идиотизма на герои и нрави „Стръкчета трева” препраща към братята Коен (най-вече „Фарго”), но е по-нежен и душевен. Прочее, те са на първо място в благодарствените титри. Вероятно този филм, взрян в нравите на югозападния американски щат днес, ще остане като легендарно изследване на житейския абсурда, подобно на уестърна “Оклахома – такава, каквато е” (1973) на Стенли Крамер.
Тръгвам за поредното предизвикателство от So! Indepenedent, а когато вестникът излезе, ще е почнала Киномания. Какво да се прави – есен във фестивален режим.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”