От въздуха подхванато (радио), брой 39 (2612), 12 ноември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Самота по наследство
Български  |  English

Самота по наследство

 

Активните публики у нас са леко странни. Лошо е да се говори така, но вече е нетърпимо. Бегъл поглед из форумите, коментарите под статии в онлайн изданията могат да доведат читателя до когнитивен дисонанс. Горещите телефонни линии в радио и телевизионния ефир звучат като екзотична призма към сериозна тема. Вероятно заради това и проф. Вучков е гениалният комуникатор със странните активни публики. 20 години след началото на прехода енергията им е неизчерпаема, а именно преходът е най-невротичната тема за тях.
Събота по обед, Хоризонт. „Деконструкция“ с Петър Волгин. Темата на предаването: гражданската инициатива, проектът на Георги Първанов. Волгин е дисциплиниран в общуването със слушателите, той има дългогодишен опит със странните публики. Навремето, в „Без контрол“, недоволството на консервативния „редовен“ слушател срещу модерната представа за радио беше най-крещящо. Рационалните аргументи на журналиста нямаха нищо общо с емоцията, с навика от радиоточката. Затова най-активните радиопублики получиха нова роля – на убедителна илюстрация, която обяснява защо политиката, обществото, публичните ни дебати са такива.
Но дори и любезното припомняне, че в „Деконструкция“ предимство имат слушателите, които са се обаждали по-рядко, не е преграда за словоохотливите: Добър ден. Така средно интелигентен, възпитан човек, 20 години се нагледах на всички простотии. И така като така интелигентен човек, ще ви кажа – освен да се вземеме в ръце и да мастурбираме, нищо друго не ни остава / Здравей, мойто момче...Защо като отида в Германия, Франция и т.н. турците си слагат лещи и от Хасан става Ханс? Друг слушател говори за художествената интелигенция, двама предлагат у нас да се създаде бъдеща силна комунистическа партия.
Наследствена самота. Една значителна група млади и на средна възраст юзъри изгубват живота си в мрежата, радиоточката е дългогодишна биография за много възрастни хора. Изразните средства са различни, но посланията - идентични. Животът в България е твърде скучен, властта не ни вдъхновява. Но този невидим генератор на енергия - да се обаждаш десетки пъти „по радиото“, да хулиш и хвалиш комунистите, да „дискОтираш“ за Бойко, Първанов и другите в стотици постинги – вероятно е непреодолим. А когато изчезнат медиите, свърши ефирното или финансовото им време, болката от тях възкръсва. До „следващия слушател, моля“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”