Български  |  English

Сънища и мечти в 1908

 

Неотдавна в сравнително новата за столичното културно пространство галерия за съвременно изкуство “1908”, беше открита самостоятелната изложба на Пенка Минчева, озаглавена „Сънища”. 1908 е годината, в която е основана фирмата на първия български индустриален печатар Стефан Минков Стайков, построил сградата на "Ангел Кънчев" 1, където сега се намира галерията, разположена на две нива.
Още при първия поглед отвън зрителят е изкушен да влезе и да разгледа изложбата. Това до голяма степен се дължи на обърнатото усещането за интериор-екстериор. През витрината във вътрешното, донякъде интимно пространство на залата, вниманието първо бива привлечено от въже с опънати на него чаршафи, което поражда асоциации за чист въздух, слънце и пране в задния двор. Това усещане се подсилва от експонираното към улицата видео “Въздух/Air”, където се ветреят ефирни материи, но показани само в черно и бяло, които са и основните цветове за цялата изложба. При влизането вътре и при по-близко вглеждане установяваме, че спалното бельо далеч не е просто бяла материя, която е простряна да се “суши” върху въжето. Тя е семантично натоварена, утежнена от многобройните ръчно поставени печати, представляващи думите “my mind” (моето съзнание, ум), които я обрамчват в долния й край. Множеството карфици, които пробождат кръглата дупка в един малък горен чаршаф, засилват усещането за болезненост. Те са основен смислов елемент и в няколкото фотоса, показващи нагънати текстилни материи. Самите снимки са промушени от остриетата на иглите, което поражда илюзията, че всъщност това се случва с материите, заснети върху тях. Тази двойственост създава у зрителя усещането за известна несигурност кое всъщност е действителност и кое илюзия.
Важна част от изложбата заемат автопортретите. Печатът с “my mind” служи и за изграждането на няколко образа, в които разпознаваме авторката, като акцентът пада върху различни състояния на духа, но по-скоро в миньорната гама на усещанията. Една от най-въздействащите работи в експозицията, която също представлява автопортрет, е видеото, озаглавено “Заспиване/ Falling Asleep”. В него периодично се сменя визията на спокойно спящото лице с рязкото, дори невротично отваряне и премигване на очите. Тревожното събуждане е подсилено от загадъчната и тревожна музика.
Голямоформатните принтове на второто ниво на галерията с нищо не допринасят за качеството на експозицията. Създава се впечатлението, че те не са самостойни произведения, а само дигитални копия на вече съществуващи оригинали. Присъствието на тези принтове в изложбата би могло да бъде разглеждано само като част от желанието на авторката да експериментира с различни техники и похвати, за да открие, според думите й, “нива на чувствителност на материята и представите за нея”.
Изложбата “Сънища” на Пенка Минчева е интригуващ поглед към нейния вътрешен свят и лични преживявания, изразени със средствата на съвременния визуален език.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”