Български  |  English

Два концерта. Контрасти

 

 
Първи концерт – зала „България”, 4 ноември, Софийска филхармония
Хлад в залата. Хлад, от който потръпваш, вееше и от сцената. Потискащо слаб концерт на Филхармонията под диригентството на Никола Близнаков, гост от Швейцария. Немска програма и немска певица – Бетине Камп, която, според написаното в програмата, пее с успех Вагнер и Рихард Щраус „по сцените на големите оперни театри на Австрия и Германия”. Може и да е така, макар да не е посочена поне една от тези големи сцени, но изпълнението й на Четирите последни песни на Щраус бе абсолютно безлично и скучно! Нима е възможно музикант да не направи емоционална, респективно драматургично-темпова разлика в характера на песни, като ”Пролет” и „По залез”, например?! И четирите инак толкова красиви миниатюри звучаха монотонно, еднакво, без тонус, а в гласово отношение изпъкваха няколко по-високи тона, останалото се давеше безпомощно в мощната оркестрация на Щраус. Всичко в тази вечер на скука и безсмислено музициране се дължеше предимно на диригента – той очевидно има нужда вече от „заслужена почивка”. Имах впечатлението, че съм на коректна репетиция на третодивизионен немски оркестър. Но, за да не обиждам немските оркестри, ще добавя, че и там щеше да има емоция и интерпретация, а не свирене на ноти. Нито увертюрата „Манфред”, нито Четвъртата симфония на Брамс можаха да променят заспалостта и немощта на изпълнението. А пък голямата част от малобройната публика като че ли бе току що събрана от улицата. И горките хора се отплащаха за пропуските с ръкопляскания след всяка част на симфонията. Как и защо е поканен Никола Близнаков, не знам, но като в стария анекдот ще завърша рецензията си: „Снощи се състоя концерт. Защо?”
 
Втори концерт. Симфоничен оркестър на БНР, 5 ноември
Пълен контраст. Пълна зала. Задъхана от преживяното публика, която аплодира в такт, спонтанно и с удоволствие - и солиста Светлин Русев, и оркестъра с диригента Емил Табаков. Топлина, не, горещина от високия емоционален градус. Още с увертюрата „Крал Лир” от Берлиоз беше ясно, че концертът ще е особен. Написана в италианските му години по любимите шекспирови сюжети, творбата не е репертоарна, може би защото е сложна за организиране форма, съставена от няколко контрастни, различни по характер епизоди. Трябва също много деликатно да се осъществи съотношението на трагично-възвишеното у крал Лир с нежно-лиричното у Корделия. Увертюрата прозвуча великолепно, а оркестъра, воден майсторски от Табаков, показа класата си на ансамбъл от музиканти - чувствителни и вдъхновени. Много пластичност в образите и ефектност във фрагмента, разкриващ душевната катастрофа, стихиите и изоставения Лир в пустинята.
Светлин Русев прелетя от Бразилия, за да ни дари естетическото съпреживяване на Концерта за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус. Безупречен в текста, овладял партията с всичките й проблеми (сложни), той интерпретира забележително музиката, изобилстваща от прекрасни, проникнати от финския епос и фолклор мотиви, написана с толкова чувство и полет на въображението. След широкото дихание на речитативно-импровизационната и виртуозно-капризна първа част, Русев ни въвлече в поетиката на втората, за да завърши пътешествието в света на финландеца с игривите ритми и мелодии на финала. Светлин Русев свири с въображението и вдъхновението на голям артист, с великолепен тон, без маниерност, силно емоционално и с финес в лиричните места. Един забележителен инструменталист, който върви напред в кариерата си – вече е и професор в Парижката Консерватория. Имаше и два биса – Изаи и Бах, които отново показаха майсторската класа и висотите, които е достигнал в интерпретацията.
Звук – емоция, звук – картина, звук – песен, звук- танц. Може би това е най-лаконичната характеристика на изпълнението на Втората сюита от балета на Прокофиев „Ромео и Жулиета”. Още самото начало с контрастните фортисимо-пианисимо, направени блестящо, бе поразяващо като изказ. Сюитата бе един съвършен симфоничен разказ на историята, който наелектризира аудиторията, прикова вниманието и показа, че хората винаги са чувствителни към голямото, искреното, вдъхновеното изкуство. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”