Български  |  English

Гальовната тъга на Крищина Бранко

 

Концертът на фадо певицата, организиран от “Джаzz+” в зала „България”, надмина обичайното очакване за непознато преживяване. Нетипичната естественост и непосредственост на изкуството на Бранко и музикантите й Рикардо Диас - пиано, Жозе Мануел Нето – португалска китара-виола, Бернардо Куто – китара и Фернандо Майа - бас, прерасна в емоционално откровение.
Бранко представи проекта „Кronos” 2009 г., посветен на потока на времето, на неудържимото движение на образи и настроения. „Кronos” е десетият албум на родената през 1972 г. Крищина, чиято стремителна световна кариера започва в Амстердам през 1996 г. Разказът протича през различни настроения, които гласът представя с изключителна деликатност и лекота в почти неуловими придихания, но винаги сякаш обладан от една специфична възхита от съществуването, възторг от самата емоционална способност да изразява и дарява всичко това. Музика, която се втъкава в поезията, извирайки от отношението между мелодия, дума и смисъл.
Особеното отношение към вокализирането, което ту е шепот, бавен поток, ту сподавен вик, ридание, ту напевен наратив, пърхащо нетърпение или задъхан екстаз, прелива в не по-малко деликатните аранжименти на старите образци и на оригиналните композиции на Рикардо Диас, основани на клавир и китари – акустична, бас и португалска, чиито треперлив, вибрантен звук с почти мандолинен оттенък нюансира меката извивка на мелодичната линия. Много интересни са вътрешните интермедии, изпълняващи ролята на звуков пейзаж спрямо изповедта на гласа – “HistyriasDoTempo”, или пък се явяват някакъв негов коментар – както е в „O, MeoCalendario”. Палитрата на настроенията пътува от светла тъга през горчива носталгия до тихо разочарование, но и кратки мигове на безгрижна забрава – например в особено пластично иновативната пиеса „BombaRelygio”, въведена от палав, дрънлив мотив, който прераства в скоклива гласова скороговорка, успокоява се, а на финала се достига до безгрижие чрез специфичните фадо мелизми. Мъката тук обаче не е осъзната само като неизменна участ и трагически жребий, а напротив - като повод духът да разпознае своята сила и кураж да се опълчва чрез красота. В пиесите не рядко фадо се съчетава с елементи от танго и боса нова.
Целта на музикантите, свирещи в удивителен сговор, е да се съхрани лирическата непокътнатост на чувството и музиката да бъде извор на неговата спонтанност. Лирическото е част от интимността на изповедта, която е колкото споделяне-разказ, толкова и признание, молитва и неизречен копнеж. Фадо музиката на Бранко се съсредоточава в дълбочината на поетическото, което обобщава част от същността на Човека в онзи смисъл, за който говори Хосе Ортега и Гасет – „лирическо същество”. Музиката й изразява едновременно близкото и далечното, съдбата и копнежа, без това да поражда логическо противоречие. Младежкият й, но и меланхоличен глас, напоен с образи, умело търси тембрите, чрез който да въплъти разноликите емоции. Стилът й се характеризира със специфична сладостна мекота на звукоизвличането, пределна вглъбеност и техническа безупречност.
Fado (от лат. fatum) е не просто градската музика на Лисабон и начин да се изкаже човешката участ, но и средство да се намери инструмент за съпротива, за спасение. За разлика от фламенкото или тангото, тук страстта-съдба не е по-малко трагична или драматична, но е омекотена от носталгията, от нежността на копнежа, като овладяна от мъдрост мъка – saudade. Това е колкото несподелимата тъга, толкова и любовното влечение, колкото разочарование от действителността, толкова и жаждата по далечината. При Крищина Бранко saudade е сладостният спомен, присвиването на сърцето от тъга и милост, но най-вече докоснатото щастие, защото, което не е възможно в реалността, е възможно в музиката.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”