Ходене по буквите , брой 39 (2612), 12 ноември 2010" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Георги Тенев. „Господин М.” Роман. Издава „Алтера”. С., 2010, цена 11 лева
До „Госпожа Г.” от Емилия Дворянова се нареди и „Господин М.” от Георги Тенев. Ако съвсем опростя новия му роман, става дума за следното: Георги Марков е принуждаван от властите да напише филмов сценарий за избавлението на българските евреи, като за техен спасител да наложи Тодор Живков - и това сервилно фабрикуване на историческа „истина” да аргументира партийното предложение първият секретар на ЦК на БКП да получи Нобелова награда за мир. За целта бъдещият задочен репортер се среща с живия още Димитър Пешев, който пък има непубликувани спомени. Всичко това обаче не се нрави на вътрешния министър – и така пътят на Марков към емиграцията и смъртта е открит... Неизвестният убиец се появява още в самото начало, пресрещайки Марков и дъщеря му на прага на лондонския му дом: „Аз трябваше да те убия, затова съм тук. Ама как да те убия с това дете на ръце?”
Всъщност, приятно ме раздразни възможността да отгатвам кога и доколко господин М. е именно Георги Марков – типичен похват на Тенев е постоянното сближаване и раздалечаване на фикционалния персонаж от действителното лице. По този начин писателят изгражда нееднозначен романов свят, в който се конкурират разнородни рационални обяснения на действителността. Тяхната безстрастност парадоксално е компенсирана от врязващите се объркващо в действието сънища и научно-фантастични теми. Има и още едно конструктивно предизвикателство: Георги Тенев създава сензационен сюжет, използвайки безчувствени словесни автоматизми, стереотипи, щампи, които по-скоро ще намерим в упътване към технически уред... Така той възпроизвежда „дървения език” на тоталитарното общество и автоматизацията на човека от държавната машина. Тенев разказва равно и хладно, но всъщност винаги пита кой точно е Георги Марков. И въпросите в романа са по-важни от отговорите, получавани от всевъзможните слухове. ”Господин М.” е поредната политическа мистерия на Георги Тенев, която иска да предизвика морално смущение у читателя. Този път тя размесва силни исторически алкохоли в опасен коктейл. И прибавя много лед.
 
Юлий Розентал. „Недопети песни”. Издателство „Астарта”, Пловдив, 2010, без отбелязана цена
Поредното литературно лакомство, представено с любов и вещина от д-р Радка Пенчева. Известната изследователка попада на Юлий Розентал (1872-1903), проучвайки връзката между „Иван Кондарев” на Емилиян Станев и историята на българския анархизъм. Бащата на Юлий Розентал е полски барон с демократически убеждения, който след заточението си в Сибир идва в Пловдив. Самият Юлий учи в Априловската гимназия, влага будния си ботевски ум в темелите на българския анархизъм, а впоследствие загива в бой с турците в бунтовническата македонска чета на Никола Дечев. След смъртта му Антон Страшимиров събира стиховете и преводите на Розентал в сбирката, чийто тъжен аромат Пенчева събужда за нов живот.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”