Български  |  English

Докъде с Десетилетието на ромското включване?

 

 

Малцинствата заемат все по-голямо място в европейския дебат – обсъжда се степента им на интегрираност, а и нуждата от интегрираност; обсъждат се отношенията им с мнозинствата, които не винаги са гладки.
Политически коректното замазване на съществуващите проблеми постепенно отстъпва пред трезвия разговор, основан на обективна оценка на отношенията.
Разбира се, всяко посочване на трудното съжителство бива използвано от десните националисти и това прави обсъждането на проблемите още по-сложно – на някои малцинствени групи трябва да се напомня, че, освен права, имат и задължение, а на националистите - че малцинствата, освен задължения, имат и права.
К
 
 
Микеле Кънчев - син на лидера на Евророма Цветелин Кънчев - е задържан за кражба на метални тръби, съобщават преди няколко дни от МВР. Медиите мигновено разпространяват новината, като не пропускат да припомнят, че Микеле е завършил колеж в Лондон и по думите на баща му Цветелин Кънчев, учел в университета “Кеймбридж”. След тази новина естественият въпрос е защо образованието не е променило Микеле? Вероятно личният проект на Цветелин Кънчев (с бенефициент синът му) не е проработил. Затова пък ВМРО използват неуспехите в ромската интеграция, за да печелят съмишленици. По време на пресконференция в „София прес” на 14 ноември те обявяват, че са изпратили писмо до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, в което настояват основно да се преразгледат всички политики и практики по отношение на финансирането на проекти за вписването на така наречените несоциализирани общности. Отговорът, който получават, „е написан на типичния брюкселски език - на 2-3 страници, в които от Европейската комисия им благодарят, че ги има и че им задават подобен въпрос.” Освен това ги уверяват, че финансирането на съответните проекти ще бъде преразгледано и вероятно резултатите ще бъдат огласени още през април 2011 г. Тогава именно ще стане ясно дали финансирането на интеграционните процеси е било успешно или не и какви са резултатите, например, от проект, дофинансиран и от българска страна, за конкурс за рисуване на глинени чинийки и панички в Будапеща. Ще стане ясно и за какво и какви средства са похарчени до момента за инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 г. - 2015 г.”
Но нека напомним какво представлява десетгодишната инициатива. Тя има за цел да преодолее “неприемливата пропаст между ромите и останалата част на обществото” и във връзка с това на 2 февруари 2005 г. в София министър-председатели и зам. министър-председатели на девет страни от Централна и Югоизточна Европа (България, Унгария, Хърватия, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Чехия) плюс Джордж Сорос, като един от основните донори заедно с ЕС, подписват декларация, с която годините 2005—2015 са обявени за Десетилетие на ромското включване. Определени са четири сфери на необходима намеса: жилищни условия, образование, заетост и политическо участие. През април 2005 г., както си му е редът, българското правителство приема национален план за действие, свързан с инициативата, а от 1 юли 2006 г. поема нейното едногодишното ротационно председателство.
И пак, както си му е редът, първо трябва да се подходи научно. Затова на 18 и 19 януари 2007 г. в София се провежда академична конференция на тема „Интеграцията на ромите в българското общество", организирана от Института по социология при БАН със съдействието на Министерство на труда и социалната политика и Министерство на културата и с участието на институти по социални и хуманитарни науки при БАН. Първата цел на конференцията, както обяснява Алексей Пампоров[1], е да се съберат на един форум учени от БАН, които работят в иначе разпръснати академични звена със свои собствени научни кръгове, и така да се постави началото на формирането на единна общност от изследователи, ангажирани със сходна проблематика, макар и в различни дисциплини. Втората цел е резултатите от академичната работа да достигнат до по-широка аудитория от експерти и специалисти от държавната администрация, неправителствените организации и медиите и да се създаде основа за трайно сътрудничество. В началото на конференцията е представен реалният статус на циганското население (терминът е използван поради историческата му фактуалност) в Дунавския вилает посредством имущественото състояние и данъчната политика на Османската държава, а също е проследено развитието в броя на ромското население след 1989 г. Заключението е, че в повечето случаи експертните оценки - особено онези от началото на прехода - имат склонността значително да надценяват размера на възпроизводството на ромското население.
След това се отделя внимание на най-важния проблем - (ре)интеграцията на ромите в образователната система. Откроява се необходимостта от десегрегация на т. нар. “ромски училища” и се акцентира върху факта, че социалните нагласи на ромските жени към образованието се оказват един от най-ключовите фактори за образователното развитие на по-младите поколения от ромското население в страната. Отделя се внимание и на взаимоотношенията между ромските групи и обществените институции, като се разкриват механизмите, поради които официалната статистика - както на МОН, така и на НСИ, не отразява реалния брой на децата, отпаднали от училище. Демонстрира се как социални програми — например инициативата, позната като „Чаша топло мляко и закуска"- могат да се окажат неадекватни и практически да се провалят, независимо от отчитаните официални резултати. Посвещават се доклади на ромската култура и на културните приноси на ромите – акцентира се на развитието на ромската поезия от първите работи на Усин Керим до получилите международно признание творби на Сали Ибрахим, както и на факта, че ромските музиканти са допринесли в голяма степен за трансформациите на фолклорната музика в България. Причината е, че популярността и виртуозността на някои от ромските акордеонисти им дава възможност да записват с различни оркестри в страната, пренасяйки фолклорни орнаменти и мотиви от една фолклорна област в друга. Изследователката Лозанка Пейчева посочва, че много от ромските музиканти осъществяват записи в съседни балкански страни, което именно допринася за допълнителното разнообразяване и своеобразната „бриколажност" в балканската музика.
Разглежда се проблемът и с обобщаващото понятие “ромска култура”, като се представят резултати от теренни изследвания и исторически извори от Старозагорско, които доказват колко различни могат да бъдат ромите в своята идентичност, език, религиозна принадлежност, занаяти и историческо присъствие и, съответно, колко разностранни могат да бъдат взаимоотношенията им с другите етнически групи.
Последният доклад на конференцията поставя въпроса за подхода при изграждането на социална политика и решаването на социалните проблеми на етническите общности, като се подчертава, че е необходимо да се намери балансът между “позитивната дискриминация” и целевото финансиране на етническото включване. Изследователят Николай Тилкиджиев предупреждава за опасността от подмяна на социалната политика с етническа, което само би увеличило социалните дистанции между отделните групи.
Какво обаче се случва след конференцията и дали резултатите от изследванията помагат за провеждането на различни политики спрямо ромите в образователната, културната и социалната сфера? За съжаление, документиралият конференцията Алексей Пампоров отбелязва само следното: Партньорите от държавната администрация благодариха за предложените решения и поставените проблеми и декларираха своята готовност да финансират по-широка национална конференция, а в по-далечна перспектива - и международен форум.
Както става ясно, част от парите за десетилетието на ромското включване отиват за конференции, на които отделните представители на заинтересованите министерства само присъстват, без по никакъв начин да проявят желание да използват резултатите от изследванията. По-лесно се работи по европейски програми със зададени общи рамки, отколкото с разработени собствени програми на база научни изследвания. Предпочитат се европейски проекти, като например курс в област Монтана за компютърни специалисти, по време на който са обучавани роми, които нямат завършен трети клас; или пък проекти, като този за събарянето на ромската махала “Максуда” във Варна и изселването на нейните жители в село Каменар, по който усвоените пари изчезват, а нови къщи за ромите така и не се построяват. Разбира се, това са крайни примери, но заради тях от Европейската комисия не могат да отчетат много положителни моменти по отношение на интеграцията на ромите у нас. А проблемът с ромските гета е изключително сериозен и застрашава националната сигурност. Защото гетата са естественото място на редица престъпления. През 2005 г. в квартал “Захарна фабрика” в район “Илинден” роми пребиват до смърт проф. Калоянов. Тогава районната администрация излиза със становище, че ромското гето е незаконно и че трябва да бъде премахнато. За съжаление, обаче, по-нататъшни действия не биват предприети. В момента, благодарение на Закона за референдумите, общината може да бъде принудена да си свърши работата. В началото на 2010 г. в район Връбница се започва събиране на подписка по гражданска инициатива за премахване на ромското гето, разположено до метростанция „Обеля”. След приключване на подписката тя е връчена на районния кмет и той, бидейки задължен по силата на закона, започва премахването на част от постройките. Подобна подписка се събира и за премахване на ромско гето в район „Орландовци”. Това място е избрано заради възможностите за препитание, които дават гробището и северната индустриална зона със складове и открити площи, пълни с различни метални части. За да се справят с набезите на ромите, в някои от предприятията е въведен денонощен режим на работа, тъй като собствениците не могат да рискуват да оставят през нощта само няколко души охрана. При друг случай по средата на дворната площ на предприятие бива изкопана дълбока яма, която след това се пълни с вода, за да се попречи на преминаването на циганите с каруца. В същото време, за задълбочаване на проблема с незаконните гета имат дял и електро- и водноразпределителните дружества, които разкриват партиди на имоти и територии без съгласието на собственика им, който в повечето от случаите е общината. Пример за това е местността “Градините” в район “Орландовци”, където има електрифицирани постройки, макар че по план съществува само ливада. По-тежък е случаят със сливенския ромски квартал “Надежда”, където живеят между 25 хил. и 32 хил. цигани, които плащат месечно за вода общо 42 лева. За всички е ясно, че разликите по сметките са покривани от дружествата посредством надписване на сметките на останалите граждани, така че основният въпрос е кой е дал съгласие да бъдат разкривани партиди без изразено желание от собственика.
За решаването на проблема с намиране на място, на което да се преместят ромите, чиито незаконни постройки ще бъдат или вече са разрушени, се очаква отговор от Министерството на отбраната. Там е депозирано предложение армейците да прехвърлят на Столична общината терени, на които някога е имало казарми, но вече не се използват. На тези терени се предвижда ромите, обитаващи бившите виетнамски общежития и “Захарна фабрика”, да имат възможност чрез заеми и личен труд сами да си построят къщи.
Тази инициатива в известен смисъл би могла да се допълни и от европейската програма "Джесика", представена от главния архитект на София Петър Диков, по която ще се отпускат кредити на частни фирми за изграждане на производствени площадки и малки фабрики в ромските квартали "Христо Ботев", "Филиповци" и "Факултета". Частниците ще бъдат стимулирани с предоставяне на общински терени или чрез облекчени административни процедури, а отпуснатите средства ще трябва да се върнат най-късно до 31 декември 2015 г.
Дали обаче тези намерения ще се реализират, е трудно да се прогнозира, защото живеещите в гетата са най-верните гласоподаватели и заради това няма да бъде взето никакво генерално решение. Известен е примерът с ромската махала “Нов път” във Видин, където на местните избори през 2003 г. са били подадени само 10 гласа за ДПС, а през 2005 г., по време на парламентарните избори, партията на Доган е събрала над 8000 гласа. Самите ромски фондации също нямат сметка от решаване на проблема с гетата, защото печелят много от позицията си на посредник между ромите и съответните партии. МВР също не улеснява решаването на проблема, след като в информациите, разпространявани от пресцентърът му, не се споменават причините за конфликтите в граничните зони с ромските гета. Реално те най-често са битови – на етническа или кланова основа. Ето защо пред Министерски съвет се настоява да се регламентира законово сформирането на доброволчески отряди, които да осигуряват защитата на населението, още повече, че има множество случаи, в които един полицай отговаря за реда в няколко села. Такива доброволчески отряди има и в Испания, които служат не само за защита на определена територия от грабителски набези и незаконна сеч, но и за преодоляване на последствията от бедствия и аварии.
Повечето от мерките около сформирането на доброволческите отряди няма да струват нищо на българската държава, а ще помогнат за създаването на чувство за отговорност у ромите за постъпките им, ще ги накара да се съобразяват не само със собствените си закони.
 
Мешерето
Точно мешерето е един от факторите, затвърждаващи живеенето на част от ромската общност по нейни си закони.
В свое изследване[2] Алексей Пампоров пише, че мешерето се свиква при вътрешни недоразумения сред калдерашките групи златари, нямцове и ловари, като например клевета, измама, сбиване, убийство - казуси, които в държавата са от компетенцията на съдебната система. Така мешерето функционира като прецедентен арбитражен трибунал, санкциониращ придържането към обичайното право в калдерашките групи. По време на социализма мешеретата стават част от кварталните "другарски съдилища", създадени от Отечествения фронт. В началото на 60-те години тези „другарски съдилища” поемат част от преписките на районните прокуратури, свързани с дела за обида, клевета, неизпълняване на родителски задължения и семейни недоразумения в ромските квартали, а налаганите наказания са предупреждение, мъмрене, обществено порицание. Любопитното е, че за доказване на истината, понякога служи полагането на клетва от обвиняемия. Но е важно да се отбележи, че калдерашките групи в България принадлежат към православното християнство, в резултат на което вричането става над конкретен свещен предмет - кръст, икона, Библия.
Приемането на решенията, взети от едно мешере, зависи от участниците в него. Те трябва да се ползват с доверие и да бъдат избрани от голям брой хора, тъй като едно от условията е в състава на мешерето да няма роднински връзки със спорещите страни.
На пръв поглед, мешерето изглежда съвършената институция за малцинствено самоуправление сред ромите и дори някои изследователи го сочат като идеална отправна точка за ускоряване процеса на интеграция. От друга страна, обаче, Алексей Пампоров смята, че въпреки мащаба на своята дейност - от Силистра до Петрич и от Монтана до Бургаско, мешерето е орган, свързан най-вече с ежедневието на калдерашките групи, а те са само около 1,6% от ромите в България.
Към момента за негов председател се обявява Йордан Илиев от Костинброд - чичо на лидера на ромската партия ДРОМ Илия Илиев, който е общински съветник от ГЕРБ в София. Преди време се появиха информации, че мешерето не се занимава само с решаване на проблеми, като разводи и родови разпри, а и с организиране на кражби, трафик на наркотици и проституция. Тогава се появиха и защитници на тезата, че ако се премахне мешерето, ще изчезнат гетата и традиционните ромски проблеми.
Мнения – разни. Както виждаме, и самите учени не са единни в позицията си за ролята на мешерето. То обаче би могло да окаже сериозно влияние, ако Министерският съвет постанови ромите да получават социални помощи само срещу участие в строителството или в поддържането на инфраструктурата - “все сфери, където държавата преди 1989 г. беше намерила начин да ги обучава и да ги вписва в обществото, като им дава възможност да си намират работа”, припомня по време на пресконференцията зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки.
Засега министър-председателят не е взел отношение по ромския въпрос, но предвид изказването му, че „Една стотна от това, което е построил Тодор Живков за България и което е направено за тези години, да направим... би било огромен успех за всяко едно правителство” и амбициите му в инфраструктурните проекти, реакция може и да има. Дали обаче това ще допринесе за интеграцията на ромите?
На този етап едно е сигурно - и без Европейската комисия да прави ревизия на приключилите програми, европейските пари са потънали в дълбока яма. Също както и средствата (най-вероятно пак европейски пари), вложени от Цветелин Кънчев в образованието на сина му, са били погълнати от черна дупка.
 


[1]Пампоров, Алексей. Научна конференция “Интеграцията на ромите в българското общество”, сп. Социологически проблеми, 1-2, 2007
 
[2]Пампоров, Алексей. Мешерето – структура и социална функция, сп. Балканистичен форум, кн. 1-2-3/2002.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”