Български  |  English

Хроника на изобретяването на съвременното музикално мислене

 

Себастиан дьо Бросар, Речник по музика (II, 1705) Ниба Консулт, София, 2010 г. Превод и коментари Явор Конов
 
Българският превод на „Речник по музика” на френския лексикограф и композитор Себастиан дьо Бросар[1] може да бъде наречен истинско събитие в родната музикална историография и книгоиздаване. Макар и с 305 години закъснение, този текст за нас е вече факт благодарение на колосалната преводаческа и научно- изследователска работа на проф. Явор Конов. Първото издание на речника, впрочем, е от 1703 година, а от обозначението на годината (II, 1705) в българското издание става ясно, че в случая това е превод от факсимилето на второто издание, „сходно с направеното Ин Фолио[2] в 1703”, издадено в Париж от Кристоф Билар – единствен Кралски Печатар за Музика. А от приложеното в началото на книгата - „Извлечение от привилегията”, става ясно, чe става дума за документ, подписан от краля Луи ХIV и министъра на финансите (Le contrôleur général des finances) Жан-Батист Колбер, регистриран съответно в Парламента на 16 април 1678 г. и потвърден от Частния съвет на Краля. Извлечение, достатъчно знаменателно като факт на отношението на просветената власт към изкуствата и музикалната култура. Би трябвало да се замислим дали това отношение не е доста позабравено или абсолютно загубено днес - от незнание или от удобство.
Текстът на Себастиан дьо Бросар е замислен като речник, „съдържащ обяснения” на най-употребяваните в музиката гръцки, латински, италиански и френски термини; за факти от историята и теорията, за старата и модерната практика на вокалната, инструменталната, грегорианската, простата или фигурираната музика. В речника има също така приложени азбучни таблици, трактат за произношението на термините и най вече Каталог на повече от 900 автори от всички „времена, страни и езици”, които са писали за музика.
Периодът, в който Себастиан дьо Бросар го сътворява, е знаменателен за развитието на музиката. Това е времето на написването на Musicae mathematicae hodegus curiosas oder richtiger musikalischer Weg-Weiser (1686) и въвеждането на термина wohltemperiert от Андреас Веркмайстер, на написването през 1722 и 1742 г. на двата сборника с 48 Прелюдии и Фуги за Добре Темперираното пиано[3]; това е епохата на сътворяването на съвременните струнни инструменти от фамилиите Амати, Гуарнери и Страдивари; това е и времето, предхождащо знаменателната среща на Бах с пруския крал Фридрих Велики през май 1747 г. в двореца Сан Суси, при която кралят представя и музицира заедно с Великия Маестро на закупените от него 15 еднакви прототипа на пианото Зилберман, описана детайлно в първата биография на Бах от Форкел[4]. Така погледнато, „Речник по музика” на Бросар е изключителен документ за тази знаменателна епоха на утвърждаването на европейските музикални „стандарти”, на установяването на единните норми и принципи в музиката, на общите понятия, реалии и факти. На цъфтящото начало на XVIII век, в което се случва изобретяването на съвременното музикално мислене.
Четейки текста, съставящ Речника и принадлежащите му, уникални по стойност, бележки на Явор Конов, и разлиствайки непрекъснато страниците напред – назад (а това желание бива естествено и неустоимо), си дадох сметка, че спокойно мога да оприлича тази Книга на едно абсолютно борхесово творение, една „пясъчна книга” с непрекъснато разклоняващи се и преплитащи се пътеки. Пътеки, който, благодарение на строгата прецизност на Конов, ни водят към възстановяването на паметта за изворите на днешната музика. Извори, показващи, впрочем, едно странно и неизчерпаемо богатство на безкрайните възможни интерпретации и изразности на знаците, обозначаващи, описващи и предпоставящи състоянията на звука и неговите многообразни и всевъзможни превъплъщения в богатството и чувствителността на музиката от тази епоха. Едно припомняне, абсолютно необходимо за претрупаното от излишна и некоректна информация, тълкувания и интерпретации днес.
Така ние си даваме сметка за реалното битие и за сътворението на основни понятия. За мрежата от връзки между различни европейски страни, създала днешната музикална система, мислене и чувствителност. За многообразието на смислите и техните възможни употреби - тогава и сега. За погледа на тази уникална с мощта на своята мисъл епоха към „Музиката на Старите” и „Модерната музика”; за музикалните родове; за това какво е COMPONISTA или COMPOSIZIO.
COMPONISTA, ще рече КОМПОЗИТОР, който създава хубави песни или хубава Хармония.
COMPOSIZIO, ще рече КОМПОЗИТОР. Това е, казва Царлино, да се съчетаят заедно Консонансите, които изграждат същността на Музикалните пиеси. Това е също и създаването на хубави песни.
В речника, в един голям материал от няколко страници, ние научаваме какво е MODO – с дванайсет основополагащи бележки, изясняващи споровете между различни автори по отношение на „Имената, Реда, Броя, Ефектите & Природата” на ладовете – с цитиране на стари таблици от предишни векове; какво е MUSICA:
този термин се използва ту за Науката за звуците; ту за творбите на някой Автор; ту за всички видове нотирани Песни, ту за Корпус или Ансамбъл от музиканти; ту за Концерт; ту за Науката за пропорциите на хармонията etc.
с представяне и обяснения на 47 от „всички видове” музика; за това какво е NOTA, PROPORTIONE или
STROMENTO, в мн.ч. Stromenti. Ще рече, ИНДТРУМЕНТ. Машини, изобретени и предоставени от изкуството, за да се изразяват липсващите звуци или за да се имитира естественият глас на човека;
или термина SYSTEMA – един уникален даже и за днешния ден текст, разположен в над петнайсет страници.
Тук спирам с изброяването, за да оставя на четящите удоволствието от потъването в неизбродимата гора от обозначения и смисли и преминаването по нейните разклоняващи се пътеки.
След края на азбучната част, следва Каталог на авторите, които са писали на всички видове езици, времена, страни etc. Разпределени в три части – съответно първа с 230 автори, които Бросар е прочел и проучил, една втора част с около стотина, които той не е имал време или случай да прочете, и най-многобройната трета част с най-малко 600 автори, които са били трудни за намиране и които той не познава. Тук не мога да не отбележа цялата, представена от Бросар, изворна изследователски работа.
Азбучната част на българското издание на Речника е последвана от знаменателна част, дело на колосалната изследователска работа на проф. Конов, част, съдържаща над сто страници детайлни Бележки и Коментари. И в случая не мога да не подчертая абсолютната му прецизност и методология, проявена, от една страна, в потъването в детайла и неговите познавателни стойности, а от друга - в енциклопедичното обемане на епохи и факти.
Българското издание на „Речник по музика” на Бросар съдържа и една пространна и изчерпателна студия на Явор Конов, озаглавена „За Себастиан дьо Бросар и неговото дело” – впрочем, това е изключително стойностна втора книга от близо двеста страници, правеща преглед на текстовете за Бросар и разглеждаща неговата естетика, методология при съставянето на речника, изворната му работа (описана доста прецизно и от самия Бросар в неговия Каталог), изданията на Речника, плеяда от факти за автора. В тази студия не мога да не отбележа и най-вече разглеждането, от една страна, на социалния и културен контекст във Франция, отношението на кралете към изкуствата и в частност към музикалното, отношение, плод на което, впрочем, са и редица реалии, създадени именно там; и най-вече огромната роля за развитието на музикалната теория и наука – не само за Франция, но и за цяла Европа, на прочутия викарий и енциклопедист през епохата на Краля Слънце - Себастиан дьо Бросар.
В случая не може да не бъде отбелязано странното подменяне и деформиране на информацията за тази блестяща епоха на Просвещение в цяла Западна Европа, началото на която, кой знае защо, понякога се датира у нас пределно неточно с годината на смъртта на Луи ХIV. Иначе, доколкото ми е известно, по света началото й се свързва по-скоро с издаването през 1637 г. на "Разсъждение за метода" („Discours de la m?thode”) на Рене Декарт или с това през 1687 на „Математически начала на натурфилософията” („Philosophi? Naturalis Principia Mathematica”) на Исак Нютон. Българското издание на „Речник по музика” на Бросар в случая е незаменим документ именно за тази епоха в интелектуалния, научния и културен живот на континента.
Оставих за края кулминацията (поне за мен) на българското издание на Речника. А това е предхождащото финалната студия есе на проф. Конов, озаглавено „Опит за историко-теоретично нареждане на пъзела”. Двадесетина страници, разглеждащи основополагащи за съвременното музикалното мислене понятия и категории. Есе за полаганията на терминологии и тяхното практическо приложение, за историята на тези полагания и за тяхното ново осмисляне днес - така необходимо за всички ни. Става дума за съчетаването на звуците, за осмислянето на многогласието, за стандартизирането на музикалните системи, за същността и практиката на basso continuo или за относителното и абсолютното означаване. Разрешаването на пъзела е изключително интересен и ценен въпрос, който ни отнася към същностни за съвременното теоретично мислене аспекти. Аз искрено се надявам, че както това блестящо есе, така и гореспоменатата студия „За Себастиан дьо Бросар и неговото дело”, ще имат своя съотносителен превод на други езици.
И като стана дума за превод, не бих могъл да не изкажа възхитата си към цялостния труд на Явор Конов като преводач, изявил в това издание перфектното познаване на езика в неговите най-тънки детайли и особености от епохата, прекрасния стил на превода, както и цялостната му ерудиция и мощно универсално музикантско и философско мислене, съчетано с перфектна научна и изследователска методология. Мислене, дълбаещо в детайлите, в тоталното вникване в значението и смисъла на речта, в създаването не на буквален превод, а на български израз и културен смисъл на Речника на Бросар и духа на неговата епоха. И без да се страхувам да се повторя – в представянето ни на едно изключително ценно издание, пясъчна книга за музика, потъването в която ни води до нови и нови осмисляния на словото за музика.


[1]Себастиан дьо Бросар (1655-1730), френски композитор, теоретик, лексикограф и библиограф. Завършва философия и теология. От 1687 г. е Викарий на Катедралата „Света Богородица” в Страсбург, а от 1698 - Капелмайстор на Катедралата в Мо.
[2]Ин фолио (от лат. in folio), формат на книга, при който листът хартия се сгъва един път, в резултат на което се получават два листа с отпечатани върху тях 4 страници от текста.
[3]Озаглавен, впрочем, като „Добре Темперирано Пиано, или Прелюдии и Фуги във всички тонове и полутонове, касаещи както мажорните терци, така и минорните. За полза и употреба на жадното за учение музикално юношество, така и за забавно времепровождение на тези, които вече са преуспели в това учение; съставено и изготвено от Йохан Себастиан Бах — понастоящем на великия княз Анхалт — Кьотенски капелмайстор и директор на камерната музика”
[4]Йохан Николаус Форкел, Ueber Johann Sebastian Bachs Leben, Kunst und Kunstwerk („За живота, изкуството и произведенията на Йохан Себастиан Бах”), Лайпциг, 1802 г.
 
още от автора
Георги Арнаудов е доцент в НБУ


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”