Български  |  English

Кънчо Цанев (1934-2011)

 

Кънчо Цанев е личност и творец, оставил ярка и запомняща се следа в българската дърворезба. Първите му вълнения, свързани с това изкуство, се проявяват в средното училище по резба в Трявна. Там той се приобщава към продължаването и развиването на тревненската резбарска школа, внасяйки нови насоки. Началният етап на творчеството му се развива през 60-те години на XX век, когато проличава неговото силно чувство за пластичност и скулптурно извеждане на формата. Завършва (1960) дърворезба във ВИИИ “Н. Павлович”, София, при проф. Асен Василев. От 1975 година е доцент, а от 1984 – професор в Националната художествена академия. Участва в ОХИ през 60-те – 80-те години в България и в изложби в чужбина. Изпълнява обществени поръчки за синтез на дърворезбата с архитектурата, като осмисля възможностите на традиционната възрожденска архитектура и резбования детайл. Той създава много предмети и мебели за интериорна среда, като се съобразява с функционалната страна на произведението, а резбата изпълнява идейното му допълване.
Кънчо Цанев е автор на някои от емблематичните за българската дърворезба произведения, създадени през 70-те-80-те години: кавалетните дървопластики “Слънце” (1979) и “Самодива” (1980), стенната декорация “Пролет” в НДК (1981), с които очертава своя стилистичен почерк.
Художникът развива и запазва характерен стил във времето, характеризиращ се с едро и обобщено третиране на дървопластиката, оформящ индивидуална орнаментална система. Изграждането на композициите му е подчинено на ритъма и принципите в природата.
Многобройни са творбите, които големият български резбар остави като наследство, изразяващи неговия дух и любов към това изкуство. През последните години той работеше и църковна дърворезба, внасяйки нови композиционни елементи в иконостаса.
Неизменно голямо е значението на творчеството на Кънчо Цанев за българската дърворезба, очертаващо период, когато това изкуство има своя важна стойност. Големи са усилията, ентусиазмът и желанието му да се развива и популяризира резбата, за което той има огромна заслуга, както и за утвърждаването на специалност „Резба” в Художествената академия.
Той неуморно работеше за внасяне на нови пластически елементи, осмисляйки възрожденското ни наследство в дърворезбата. Неговата доброта, естественост и спонтанност в общуването са главните качества на този запомнящ се човек, който ще остане в сърцата на учениците, студентите и хората, които го познаваха.

Вероника Якимова



  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”