От пръв поглед ( кино), брой 2 (2620), 21 януари 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Facebook: новата шизоидност
Български  |  English

Facebook: новата шизоидност

 

Социалната мрежа (The Social Network), 2010, САЩ, 120 минути, режисьор - Дейвид Финчър, сценарий -Аарон Соркин (по книгата на Бен Мезрих “Милиардер по неволя: Основаването на Фейсбук, История за Секс, Пари, Гений и Предателство”), продуценти: Дана Брунети, Кевин Спейси, Майкъл Делука, Аарон Соркин, Скот Рудин, Майкъл де Лука, Кеън Чафин; оператор - Джеф Кроненует, музика: Трент Резнър и Атикъс Рос; в ролите: Джеси Айзенбърг, Джъстин Тимбърлейк, Андрю Гарфийлд, Рашида Джоунс, Руни Мара, Макс Мингела и др.
Разпространява “Александра филмс”
Прожекции в Евро-българския културен център
 
Facebook пандемично се намърда в живота ни. И аз съм в кюпа, макар и разсеяно, но познавам юзъри, зомбирани от виртуалното контактуване. Въпреки че вече практически няма събитие, ако не попадне там, лавинообразната facebook-ексхибиция ми изглежда опасно-гротескна. Анализите за ползата и вредата от социалната мрежа, изобретена от Марк Елиът Едуърд Цукенбърг, е работа на психолозите и социалните антрополози. Важното е, че Дейвид Финчър е отново ехидник от класата на “Боен клуб” или “Зодиак”.
„Социалната мрежа” показва генезиса и експлозията на facebook. Прочее, атмосферата в този филм на Финчър е много по-фицджералдовска, отколкото в екранизацията му по „Странният случай с Бенджамин Бътън” (вж. „Култура, бр. 7 от 2009). За първи път Харвард, смятан за най-престижния университет в света, е показан като потискащо унило място - развъдник на снобизъм, комплекси, реванши.
В евтино заведение през 2003 смотанякът второкурсник Марк (Джеси Айзенбърг) се пъне пред невинната първокурсничка Ерика (Руни Мара). Той си пада по Китай, тя – по гребци. От словесните откоси помежду им разбираме още, че според него “има разлика между обсебен и мотивиран”, а според нея - “да излизам с теб е все едно да излизам с тренажор”. Зарязва го. Съкрушен, но с нагъл поглед, той тътри джапанки и раница из празния вечерен кампус в дълъг епизод. И щом се прибира, грабва бира, натаралянква се, поства в блога си “Ерика Албрайт е кучка”, измисля сайт за сравнение на студентки www.facemach.com, срива университетската мрежа... И от невзрачник се превръща в знаменитост.
Като изключим експозицията, до 35-ата минута филмът ми се видя твърде вял, въпреки виртуозните диалози на Соркин. Но постепенно набира скорост. Както винаги при Финчър, е решен в отривисти флешбеци с хипнотичен звуков дизайн. И филмът подскача, в унисон с маниакалността на Марк, между онази паметна нощ, университетското разследване, приятелската „завера” с Едуардо Саверин (Андрю Гарфилд), карибската вечер на еврейското братство, предложението на баровските близнаци-гребци Камерън и Тайлър Уинкълвос (и двамата изиграни от Арми Хамър, внукът на Армънд Хамър), срещата с харизматичния тарикат плейбой Шон Паркър (Джъстин Тимбърлейк) и неговия хит „Милион долара не е супер. Знаете ли кое е супер? Милиард.”, преместването в Калифорния, феноменалното глобално зарибяване с facebook, съдебните дела...
За разлика от „Боен клуб” или „Странният случай...”, тук са важни не спецефектите, а специалното внимание към думите и лицата в тревожна полифония от мотивации, инжектирана от маниашкия саундтрак на Трент Резнър от Nine Inch Nails и Атикъс Рос. Всъщност, единственият спецефект е „раздвояването” на близнаците”. Прочее, с тях е свързан и най-ослепителният епизод във филма, режисиран с мащаб а ла Лени Рифенщал – регата, весла, вода, арийските им лица и мускули, обтегнати до краен предел, зад кадър звучи “В пещерата на планинския цар” на Григ, а на финала ги побеждават невзрачни холандци и те се срамят пред принц Албърт. Този клип нарушава визуално-ритмичния баланс на филма точно така симпатично, както появата на Тимбърлейк затъмнява великолепния Айзенбърг – не съм допускала, че тийнейджърският идол би могъл да бъде магнит на филм. Прочее, неслучайно без героя му Шон Паркър, facebook нямаше да е това явление.
След като е успял, прецаквайки всички, и си е платил за низостите, Цукенбърг дори не проумява, че младата му адвокатка е Ерика. Отново сам пред компютъра, той предлага на онази, неговата Ерика приятелство във facebook. Момчето е фрустрирано до степен да не знае какво е нито усмивка, нито радост. Единствен обект на топлотата му е компютърът. И Бил Гейтс – мимолетно в кадър. И звучи парчето на Бийтълс „Baby, You're a Rich Man”...
Както през 1999 „Боен клуб” артикулира търсенето на отдушник от просперитета през ъндърграунд-профилактиката на утилитарността в края на ХХ век, така и сега “Социалната мрежа” е дяволски значим с експонирането на новата шизоидност - сблъсъка между Аз-а и виртуалния Аз, но в най-престижната университетска среда. Не смятам филма за новаторски, но се радвам на издевателската му отстраненост. В крайна сметка, „Социалната мрежа” представя комплексарството като мотор на откривателството. Когато не си поканен в престижен харвардски клуб, не си живял с кокошка един месец и дори нямаш гадже, какво ти остава, освен да създадеш сайт, да промениш света, да спечелиш милиарди...
Прочее, подобно на facebook, и „Социалната мрежа” по света има як финансов резонанс. У нас, обаче, филмът мина доста вяло, а сега е сврян само в едно кино. Моята прогноза е, че „Социалната мрежа” ще бъде следващият „Оскар”-победител.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”