Български  |  English

Информационните орки | Wikileaks

 

През февруари т.г. на Cryptome, един американски сайт, посветен на новости от областта на криптографията, свободата на словото и кибер-надзора (а често и на критики към Wikileaks) се появи линк към либертарианския наследник на разорилия се Living Marxism, Spiked.  Там бе публикувано съобщение за книга със заглавие „Wikileaks: тайната война на Джулиан Асандж отвътре”, обговарящо я като най-великолепната сатира, която някога ще прочетете, и която ще ви накара да се смеете с глас на самозванците от Wikileaks и журналистите, които е всмукал в орбитата си. Като автори на това изтънчено британско издевателство бяха споменати двама разследващи журналисти от „Guardian” - Дейвид Лейг и Люк Хардинг, вече нашумели из мрежата, макар и не точно с професионализъм. В случая с Хардинг - с плагиатство и изгонване от Русия.
В началото на януари на сайта на радикалния американски двуседмичник Counterpunch тези имена се появиха в статията „Сделката на Асандж с дявола“.  Статията коментираше като неизбежен и обречен на провал компромис опитите на основателя на Wikileaks да се възползва от влиянието на старите медии, за да достигне информацията от каблограмите до огромната им аудитория. Неизбежен, защото суровата информация от каблограмите се нуждае от привеждане в годен за консумация вид. И обречен, защото екипът професионалисти (в чийто състав са и Лейг, и Хардинг), акредитиран от Wikileaks да направи това, най-вероятно вече е имал собствено мнение по въпроса как точно да го стори. Така че уговорката на Асандж с „Guardian” да редактират информацията от „Кейбългейт“ съгласно един-единствен критерий - предпазване на хора от несправедлив арест или всякакъв друг вид наказание... и по никакви други причини, относително безнаказано е могла да бъде погазена, а отговорните за грубото фалшифициране на стотици Wikileaks документи Лейг и Хардинг да направят всичко възможно да злепоставят запознатия с автентичното им съдържание Асандж в опит да се застраховат от изобличение.
Ето, че напоследък имената на Лейг и Хардинг отново изплуваха на повърхността на информационния океан, при това във връзка с публикация, касаеща ситуацията в страната ни.
На 17 март на сайта WL Central сътрудникът на Balkanleaks Атанас Чобанов пусна съобщение  за цяла една непубликувана българска грама от септември 2009 г. и за една особено грубо „редактирана“ грама от юли 2005 г., представляваща в автентичния си вид  дипломатическия уж доклад на посланик Пардю за българската организирана престъпност. От файла, публикуван в мрежата, може да се види как точно е била „сготвена“ грамата в кухнята на „Guardian”. По чий вкус, можем само да гадаем, защото тя съдържа информация, „поверителна“ точно толкова, колкото и една публикация в официалната преса.
И все пак, от първоначалните 5226 думи са оставени 1406. Параграфите, в които подробно се анализира кой кой е в българската престъпност, старателно са сведени до общи приказки без индикация, че нещо е било променено. След съкращенията, обаче, документът звучи така, сякаш делата на българската престъпност са дела на руската.
Това вече не е "цензура" и "редакция", а клони направо към „лъжата“, в която редакторите на „Guardian” обвиняват Wikileaks. - пише в коментара си друг сътрудник на Balkanleaks дни по-късно и допълва: ...защо Guardian пази българската мафия и пречи на хората да научат истината? Под тази дискусия можем да прочетем и реакцията на Лейг:
„Guardian” няма никакви земни причини да предпазва българската мафия от изобличение. Процесът, през който преминават нашите автори при публикуване на информацията от грамите, е да се привлече вниманието към руската мафия. Ние прекалихме, защото нашият московски кореспондент Люк Хардинг бе изхвърлен заедно със семейството си. Ние публикувахме текстовете на грамите там, където можем: другите бяха преценени от нашите юристи като клевета или пък обвинения срещу хора, които не могат да бъдат доказани.
Това не ви ли кара да се смеете високо на глас?
Всъщност, никой не обвинява „Guardian” в съчувствие към родната мафия. Работата е там, че наистина се питаме: „Guardian” уважавана международна медия ли е или е кухня, в която редактори приготвят информационните си бъркочи, докато „стоката“ от Wikileaks отлежава в очакване на най-добрия пазарен момент. 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”