Косъмче от четка (изкуство), брой 12 (2630), 01 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Минута мълчание
Български  |  English

Минута мълчание

Обща изложба на Секция 13, Шипка 6, 16 – 30 март 2011

 

Обичайната изложба на секция 13 продължава да се открива редовно като годишен салон на всичко “неконвенционално” в българското изкуство. Колкото и да роптая срещу анахронизма на това определение, то е единственото, с което секцията може да се охарактеризира достоверно.
Осъзнавам все повече, че тези изложби не са само плод на нечия носталгия, но и на необходимост, която още не си е намерила алтернативата. Мнозина от конвенционалните съвременни автори показват редовно свои нови работи тук. Явно средата ни е толкова спечена и централизирана, че може би не намират друг начин да се представят. Тези наблюдения са провокирани от факта, че освен редовните членове на секцията, в изложбата участват мнозина от представителите на новото поколение в изкуството ни. Значителна част от тях, разбира се, го правят без ни най-малка представа или интерес към контекста, в който попадат, други чрез това участие съвсем целенасочено реализират своя малък протест срещу лагерния модел на художествения ни живот и разпределението на пространства. Инерция е може би думата, която най-успешно изчерпва мотивите на всички тях. Защото ОХИ е и явно ще си остане завинаги най-удобният формат, който хем ти дава възможност да се изявиш относително свободно, хем прехвърля отговорността върху някой друг. А този друг не е конкретна фигура, ами неопределена съвкупност от институция, жури, едно цяло административно звено. И все пак е интересно как от протеста срещу традиционните форми на изкуството, който я е създал, Секция 13 пак е в състояние на опозиция, но сега изглежда тя е насочена към всичко, що е “съвременно” и държи да определя себе си като такова.
Ако някой “отвън” прочете горното, със сигурност ще изпадне в тежък конфуз, тъй като този текст, както и част от произведенията в самата изложба, боравят с една толкова дълбоко локална диалектика, че са почти невъзможни за превод.
Така беше до вчера, когато изложбата напълно се преобрази и влезе в глобалния разговор за кризата, която разтърси всичките ни представи за мирно ежедневие. Като жест на съпричастност и молитва за жертвите и пострадалите от земетресението в Япония, за два дни, на 25 и 26 март, всички произведения в изложбата бяха покрити с черни, сиви и бели платна. Този траур превърна шарения сбор в една масивна минималистична инсталация, която, освен състраданието на художниците, успя да пресъздаде и почитта към влиянията на японската култура върху разбирането за модерно. Самият вход на изложбата е оформен от Продан Марков като „тории” – традиционна врата към шинтуиските храмове в Япония, който символично бележи прехода от профанното към сакралното. Знакът е универсален за будистки храм и е приет като една от емблемите на Япония. Контурите на „тории” са очертани с черна лента върху стъклените врати на залата. Авторът не за първи път прави подобни графити с изолирбанд по мрамора на Шипка 6. Материалът, който ползва, сам по себе си е достатъчно красноречив, а в случая, прехвърлен директно върху вратата, подчертава още по-силно границата, създадена от символа.
Стратегията на Марков в този случай е чудесен начин да се „присвои” една цяла изложба и да се постави в изолация, „под карантината” на неговата собствена рефлексия от трагедията. Колкото и брутален да е този акт на присвояване, той всъщност осмисля много по-убедително работите, поставени на осветената от него територия. Красивата акция с отдаване на трибут, наречена „Мълчанието на една изложба”, е подписана вече от целия Съюз на българските художници, което може да се приеме и като форма на колективно съгласие с това преосмисляне в полза вече не на самодостатъчното боричкане между конвенцията и нейните противници, ами на автентичното отношение със съвременността. Инициативата на СБХ е единствената до момента реакция на сцената ни, адресирана специално към голямата трагедия, която с минимални средства постига убедителна артистична стойност на жеста и пределно хуманно съдържание.
още от автора


1 - 01.04.2011 17:45

Продан Марков Aknowledgements
От: yovo
Продан Марков би искал да благодари за подкрепата за тази акция на СБХ, а най-вече и за физическата й реализация на Димитър Грозданов и мотивираните му помощници. Изкахме да останем анонимни съавтори, но се надяваме публичността на събитието само да усили символичния ефект на акцията. "Мълчанието на една изложба" подписахме като "Българските художници" без да сме се допитвали до Гершон, АФБ, Зам-министър Чобанов или членовете на секция 13, като благодарим за тяхното разбиране пост-фактум.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”