Български  |  English

Съпротивата се проваля от глупост и недисциплинираност

 

Глупостта често се проявява сред бунтовниците, участващи в конфликта в Либия. Не за първи път те не успяват да се възползват от слабостите на войските на Муамар Кадафи и много често се разбягват, изпречи ли се на пътя им някаква опасност.
Нека си припомним следния пример: Въздушните атаки на западните сили, които унищожиха танкове и артилерийски части, намиращи се пред Бенгази, и принудиха войниците на Кадафи да отстъпят към близкия град Аджабия, предоставиха големи възможности на бунтовниците, но те, вместо да отблъснат своите противници и да превземат Аджабия, бяха твърде заети да се снимат на фона на разрушенията и да плячкосват, каквото е останало в камионите на противниците им.
По-късно през деня единичните им атаки бяха безпроблемно отблъснати от силите на Кадафи, които започнаха отново да се разполагат около града.
Въздушните удари на САЩ, Франция и Великобритания имаха за цел да пречупят войниците на Кадафи и да насърчат бунтовниците. Удивителното обаче бе, че действията им сякаш имаха обратния ефект, защото през следващите 48 часа бунтовниците само отстъпваха.
Трудно може да се говори за лидерски фигури сред позициите в политическата йерархия на опозицията в Бенгази – тамошната временна администрация, която съществува благодарение на международното признаване, прави каквото е по силите й, но е видно, че тя е силно зависима от сложните взаимоотношения на вътрешно съперничество.
Махмуд Джибрил (назначен на 23 март за ръководител на временното правителство в Либия – бел. ред), който е заемал висок пост на икономически експерт при Кадафи, изглежда е спечелил в конкурентната битка с бившия правосъден министър Мустафа Абдел Джалил. Досега Джибрил оглавяваше “кризисния комитет”, отговарящ за военните и външнополитическите отношения, факт, който, може би, не дава големи надежди за бързото и съществено подобряване на начина на водене на войната.
Западните сили са изправени пред четири избора. Те могат да продължат да бомбардират военните части на Кадафи, докато ги обезвредят напълно (вариант, който американските командващи отхвърлят); могат да изпратят сухопътни войски; могат да обучат и тренират бунтовниците; или пък могат да ги въоръжат с нови и модерни оръжия. Бунтовниците настояват най-много на последния вариант, но местният опит показва, че именно той не е най-правилният избор.
До този момент бунтовниците най-малко три пъти произведоха безсмислен артилерийски огън, стреляйки във въздуха от гняв заради липсата на военни успехи. На няколко пъти те повредиха пушките си, използвайки неподходящи боеприпаси; техни танкове се сблъскаха един в друг, а два от самолетите им бяха свалени от техни хора.
В същото време по улиците на Бенгази, както и в други градове на “Свободна Либия”, все още могат да се видят плакати с надписи: “Не на външната намеса – либийците могат да го направят сами.” Но, както знаем, опозицията беше принудена да поиска въздушни удари, а сега ще приеме и чуждестранни инструктори.
Може би някой ще попита: “А какво се случи с онези членове на либийската армия, които бяха обвинени, че са изменили на дълга си и са се присъединили към революцията на тълпите?” Те, особено офицерите, много рядко могат да се видят в първите редици на бунтовническите групи. Обвиненията срещу тях, от страна на непрофесионалистите, са, че твърде бавно напредват, докато самите “изменници” недоволстват от липсата на дисциплина сред бунтовниците – доброволци.
Освен това има и допълнителен фактор, който подкопава действията на бунтовниците, и това е липсата на единно командване и контрол. Преди няколко дни двама мъже – “капитан” Джалал Идриси и “майор” Адил Хаси, стояха на около стотина метра един от друг и всеки от тях твърдеше, че е натоварен със задачата да командва атаката срещу Аджабия.
В един момент малкото предимство, което имаха бунтовниците, се превърна в хаотично отстъпление. Майор Хаси обвини капитан Идриси, че идеята за погрешната нападателна тактика е била негова. На естествения въпрос на журналистите защо не са влезлие във връзка, отговорът беше “Нямахме комуникационна техника.” “Но капитанът не беше никак далеч”, учудиха се репортерите и получиха от майор Хаси следния отговор: “Аз не си говоря с него.”
The Independent, 24 март 2011
Превод: Росен Асенов
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”