Български  |  English

Ходене по буквите

 

Димитър Зашев. “Образи и образци”. Конфигурации на безформеното. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 2010, цена 12 лева
Това е втората, след “Естетически отклонения”, книга на известния преподавател по история на културата и естетика Димитър Зашев, уважаван автор и на “Култура”. Неговите проучвания върху новоевропейската философия, представени в “Образци и образци”, неизбежно са осветени и от изумителната работа на Зашев върху превода на “Битие и време” на Мартин Хайдегер. Лутер, Декарт, Хюм, Кант, Хегел, Ницше, Кроче, Лукач, Хабермас са предмет на проучване тук, а за себе си (като поет) ще отнеса преди всичко ценните тълкувания на Бенямин, според които критиката на изкуството е само частен случай на самопознанието или, с други думи казано, частен случай на рефлексия върху рефлексията. В този план дори скромна рецензия като тази би следвало да прави рецензираното произведение от само себе си „опрозрачнено”, видимо като рефлексивна структура; не да добавя критика отвън, а да предизвиква самокритика у произведението чрез пробуждане на рефлексивността му. Че не се справям с това предизвикателство, е очеваден факт – но пък ще се утеша с наблюденията на Зашев върху Кроче: всъщност, като поет от мен не се очаква дори тук да се ангажирам с процедури по различаването на реално от нереално. И в тези бегли бележки мога само да препратя към иреферентните си чувства и вълнения, предизвикани от загадъчното докосване на една философска книга. Другото е конвенция, благовъзпитаност, литература, ще ми отвърне Зашев.
 
Радка Пенчева. “Сюжети на забравата. Реванши на паметта”. Литературнокритически статии и документални изследвания. ИК “Астарта”, Пловдив, 2011, цена 10 лева
Текстовете на Радка Пенчева са увлекателни, защото доказват своите твърдения с четене отблизо на извори и претегляне на документи. Разбира се, фокус и на тази книга са студиите за Емилиян Станев, които внасят здрав разум в разроилата се юбилейно книжнина върху класика. За мен, обаче, не по-малко важни са реваншите на паметта – Пенчева връща в обращение Змей Горянин, Чилингиров, Николай Дончев, Димо Минев. Как обаятелен е образът на Александър Дзивгов (1895-1936) в изследването “Аз обвинявам!” или “Аферата Драйфус по български”. Към несправедливо осъдения, въдворен в затвора и починал от пневмония образцов интелектуалец Пенчева потегля от посветената му от Емилиян Станев статия “Аристократът”, публикувана в издадения през 1937 г. от Д.Б.Митов паметен сборник. Високообразованият Дзивгов има наивността да защити непозната нему вдовица на индустриалец и децата й от машинациите на корумпираните съдебни власти, та дори да напише брошурата “Покушение върху българското правосъдие”, заради чието “обидно” съдържание влиза в затвора. Ала преди това бляскавият Дзивгов е осмислял в статии делото на д-р Кръстев, П.П.Славейков, П.Ю.Тодоров, помагал е на Бунин и Балмонт, съчетавал е пиетета към френското просвещение с руския религиозен месианизъм... Дали всяка борба с пошлостта завършва така...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”