Български  |  English

От умрял писмо

 

През последните няколко години, срещна ли колега от Софийския, а и от друг държавен университет, разговорът бързо достига до поредната история на провала да се получат пари за финансиране на смислен проект чрез Фонд “Научни изследвания на МОНМ. Аз самата съм кандидатствала два пъти със скромната цел да бъде изготвена колективна история на българската литература, създадена от жени – разбира се, безуспешно. Никога не получих отговор, не видях рецензиите по проекта, нито някакво мнение или обяснение за крайния неуспех. Помислих си: явно, на българската наука не й е до литература, сто години не сме имали такава история, ще почакаме още стотина. Впрочем, същото е положението с всички останали пишман-кандидати. И навярно щеше да си остане такова, ако не се случи този скандал, за който нито една телевизия не направи дискусия или допитване – на фона на безкрайното шоу около един скромен опит за обир. Затова пък блоговете направо пращят от разговори и мнения; все повече си мисля, че те успешно заместват някогашния тоталитарен дискурс на шушукането край маса.
Малко преди средата на март в интернет се разпространиха крещящи надписи с големи букви: „СКАНДАЛ!”, и постепенно – „Най-големият корупционен скандал от последните десет години”. Те бяха провокирани от факта, че проф. Емил Хорозов, директор на фонда от края на 2009, напусна поста си, като публично сподели мотивите за тази постъпка. Появи се и резюме на „Доклад върху реализацията на конкурсните сесии на фонд “Научни изследвания” през 2008 и 2009 година”, изготвен от работна група под негово ръководство. Самият Хорозов даде обширно интервю пред електронния вестник “Всеки ден” на 18 март, а по-късно изнесе публична лекция; нищо чудно, че за него се заговори като за нов национален герой. Няма да преразказвам подробности около скандалната ситуация, те лесно могат да бъдат намерени, само ще припомня, че става въпрос за последователна, отработена, целенасочена и гладко действаща система за манипулиране и източване на т. нар. конкурси. Тя включва хаотично назначавани рецензенти без оглед на тяхната компетентност; лъжовност на твърдението за класация само над някакъв бал; укриване на положителни рецензии по проекти, които са останали отхвърлени, или обратно – главоломни рокади в полза на проекти с отрицателни рецензии (според Доклада половината от всички класирани през 2009 г. проекти „са съставени, без да се използват всички постъпили и заплатени рецензии, а неизползваните са укрити”); три четвърти от средствата са раздадени на шест проекта, които са се състезавали единствено със себе си в рамките на два конкурса. Разкритията за манипулация и корупция сигурно щяха да прозвучат интимно, „по нашенски”, ако сумите не бяха нахално големи, по-големи от едногодишния бюджет на цялата БАН и достатъчни, за да предизвикат продуктивно раздвижване в българската наука – става въпрос за сто милиона евро само в рамките на две последователни сесии. Но не само с парите е важен този скандал. Той ни кара да се замислим в две свързани помежду им посоки.
Първо: защо тъй наречената „четвърта власт” в България показва с голяма охота всякакви оперетни акции по залавянето на някой „бандит”, който после, в съда, се оказва невинен, а не проявява почти никакъв интерес към ощетяването на родната ни наука със суми в особено големи размери? Къде са агресивните интервюта, шумните допитвания до „граждани”, мненията на видни социолози и антрополози по този случай? Подобно мълчание има възпитателен ефект върху публиката, само че в отрицателен план: то я учи, че науката е разграден двор и бошлаф работа, която не заслужава внимание, освен като начин да се измъкне по някой и друг „европейски” милион.
На второ място и във връзка с първото: оказва се напълно възможно държавата (и особено МОНМ) да се преструват, че нищо не се е случило, да мълчат в кротко изчакване този скандал да бъде изместен от друг скандал, той пък – от още по-друг... Немногословната и неконкретна реакция на министър Игнатов не демонстрира готовност за предприемане на сериозни мерки. А е толкова ясно какво трябва да се направи, дори само ако се обсъди публично вече изготвеният и напразно предлаган от проф. Хорозов проект за управление на фонда: простички неща, като въвеждането на ясни правила и на механизми за тяхното спазване, учредяване на поне две инстанции, които да координират и направляват дейността на фонда вместо сегашната парадоксална ситуация едно и също ръководство да взема решения и само да се наблюдава; назначаване на големи комисии от утвърдени учени и преди всичко – публичност на дейността на фонда, на отчетите и рецензиите, изготвяне на „обратно мнение” с препоръки за всеки отхвърлен проект. Ако отново не се направи това, българската наука наистина ще се превърне в разграден двор – докато започнем да говорим за нея само в минало време.
още от автора


2 - 04.04.2011 12:01

За лустрация на агентите
От: Иван Пожарлиев
текст пратен на bulgarianscinceproblems

Повикът на г-н Стойчев (постинг в bulgarianscinceproblems)по повод статията на Милена Кирова ме провокира да кажа няколко думи за лустрацията на агентите на ДС. Забравя се, че насочването на гнева към тях е част от манипулацията на бившите управляващи да се забрави главният виновник - БКП сега БСП, която управляваше и използваше благата на тоталитарния режим. По правилата членове на БКП не се вербуваха за агенти, защото по презумпция бяха длъжни да бдят и докладват на партията за околните - най-мека форма на влияние бе, че заявките за командировки в чужбина се парафираха от партийния секретар след обсъждане в бюрото. Да не говорим за всяко повишение. Агентите на ДС бяха само част от пейзажа на милата ни родина преди 89.

Адмирирам Дими Паница, че върна почетното си членство в БАН заради агентите в ръководството - някой от ръководството беше възразил, че ако се махнат, кой ще управлява БАН. Но Паница е свободен човек, живял от другата страна на железната завеса, а всички ние по-старите българи сме били част от системата - не случайно наречена тоталитарна.

Единствената проведена у нас лустрация бе законът Панев (правителството на Филип Димитров) - за прах в очите само в институциите на БАН и ВУЗ. Тогава бях на работа в У-тета на Торонто и новините за България научавах от електронно издание на "Свободна Европа" На някакво департаменско парти така възбудено разправях за нелепостта на закона, че един от събеседниците ме попита: Ама Вие член ли сте на партията? No, never been! Признавам въпросът ме стресна.

Защо бях против? На 45-та година от "народната" власт животът по принуда бе сложил основните неща по местата им: в ПРИРОДО-НАУЧНИТЕ институти основната част най-добрите учени на 40-50 години бяха членове на БКП, защото само така се ставаше "някой" и ходеше лесно в чужбина и така бяха попадали в позиции, уязвими от закона Панев. Медалът имаше и друга страна, разбира се. Напр. един от най-добрите химици в нашия институт бе имал неблагоразумието да се роди в"лошо" семейство и то в консулството ни в Бомбай - 4 години морски трудовак преди университета и никаква преспектива за началнически пост в БАН. Смятах законът за глупав, защото лиши научните съвети от водещите учени и второ вината е лична - в Нюренберг не съдеха за членство в Националсоциалистическата немска работническа партия. Някой да е осъден за Ловеч, Скравена, Белене? Ами за възродителния процес, доста пресен случай?

Както казва много хубаво Милена Кирова, "простички неща, като въвеждането на ясни правила и на механизми за тяхното спазване, учредяване на поне две инстанции, които да координират и направляват дейността на фонда вместо сегашната парадоксална ситуация едно и също ръководство да взема решения и само да се наблюдава; назначаване на големи комисии от утвърдени учени и преди всичко – публичност на дейността на фонда, на отчетите и рецензиите, изготвяне на „обратно мнение” с препоръки за всеки отхвърлен проект".

Но всички правила се пробиват, когато няма силно обществено мнение и наказания за провиненията.
Не че имам нещо против Молдова, но идеята да се търсят чуждестранни рецензенти от там е достойна за възхищение - нали номерата минават.
ИП
ПС. Пиша за наука в англосаксонската употреба - хуманитарните arts по начало имаха за основна задача да обслужват БКП и там лустрацията има не само личностен смисъл. БАН не е случайно крепост на националшовинизма, пардон патриотизм. Все пак, обаче, БАН не е само ръководството, а хилядите учени с голямо У.
1 - 03.04.2011 14:58

по този повод
От: В. Петкова
виж: Декларация на Гражданското движение за защита на науката и образованието на страниците
http://nauka2007.org/web/ и
http://www.science.nauka2010.com/dokumenti/deklaracia.html

Декларацията беше гласувана и приета единодушно от присъствалите на втората публична лекция на професор Емил Хорозов за ФНИ, проведена на 24 март 2011 г. в Големия салон на БАН. Поради проявения интерес на български учени в чужбина, лекцията и последвалата я дискусия бяха предавани на живо по Скайп. Декларацията и резюмето на доклада на работната група на професор Хорозов са внесени в МС и в НС.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”