Български  |  English

Справедлива и опасна операция

 

Операция “Зората на Одисеята” – операция “Зората на странстването”: още в американското наименование на международната военна интервенция срещу Муамар Кадафи се усеща скептицизъм – и то в предостатъчна степен. Той се подхранва и от случилото се след първите дни от въздушните удари на западните сили: засега град Бенгази е запазен от влизането на военните сили на Кадафи, но краят на гражданската война остава все още неизвестен. Никола Саркози, охулен заради подмазваческата си политика спрямо арабските тирани, изведнъж се превърна в герой на арабската пролет; Америка се държи като колебаещ се следовник, а Ангела Меркел, след като Германия се въздържа по време на гласуването в Съвета за сигурност на ООН, е като нескопосан виц, при който смехът идва със закъснение.
Политическият театър, разиграващ се около войната, заплашва да замаже въпроса за нейната легитимация и легитимност. Справедлива ли е войната, за която беше взето решение с резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН? В сравнение с нейното начало, краят й ще може да даде по-изчерпателен отговор на този въпрос.
Рядкост е една международна военна интервенция да е толкова детайлно политически и международноправно обоснована така, както се случи с войната в Либия. Бунтовниците, които се бият срещу Кадафи, помолиха за помощ. Арабската лига даде благословията си за интервенцията - акт, заслужаващ внимание. Китай и Русия се въздържаха по време на гласуването в Съвета за сигурност на ООН, вместо да наложат вето на една многостранна интервенция, чието хуманитарно намерение е много по-ясно, отколкото връзката с някакви национални интереси от страна на участващите в коалицията. Още по-учудващо е, че резолюция 1973 е много по-обхватна в сравнение с всички досегашни решения на ООН. С резолюцията 1973 се разрешава не само установяване на зона, забранена за полети над Либия, но също се предвиждат да бъдат взети “всички необходими мерки” за “предпазване на гражданите и на териториите, населявани от тях.” С подобно решение се подкрепя и краткосрочно нахлуване на сухопътни войски, като изрично се изключва единствено изпращането на окупационни сили. За ООН това е революционен акт! За първи път се допуска да се извърши международна интервенция в гражданска война с хуманитарен мотив. И нещо повече: някои от западните страни, които в момента водят войната, разбират под този мотив и опцията “смяна на режима”, въпреки че тя не е ясно формулирана в мандата, даден от ООН.
Какво всъщност представлява резолюция 1973? Е ли това една “важна победа” за доктрината “Отговорност за защита” на международната общност, както допуска Ромео Далер, канадският представител в ООН, който напразно призоваваше за военна интервенция, която да спре гражданската война в Руанда през 1994 г.? Или пък това е грехопадение на “международното право, неотговарящо на международното право”, защото в случая тъкмо Съветът за сигурност на ООН, без да има достатъчни основания за това, отменя забраната по отношение на ненасилието между отделните държави? Критиците на подобни действия казват: “Кадафи е лош, но недостатъчно, за да бъде оправдана една военна интервенция с цивилни жертви. Подобна намеса на страната на бунтовниците пък съвсем не е оправдана, защото съществува възможността при победа те да решат да си отмъстят по възможно най-кървавия начин.”
Светът би бил прекрасно място за живеене, ако се пишеха точни сценарии за мир и за война. За съжаление, обаче, такива жанрове не съществуват.
Според доктрината “Отговорност за защита” – и забележете, в случая говорим не за задължителна, а за “произтичаща” в международното право норма, международната общност може да пренебрегне суверенитета на дадена страна и да нахлуе в нея, за да предотврати най-жестокото посягане върху човешките права.
Като се приема, че нахлуването се извършва, защото заплахата е наистина сериозна, мотивите са добронамерени, както и прилаганата сила съответства на извършените беззакония. Приема се също така и че всички други възможни начини за справяне с проблема са изчерпани. Приема се също така и че интервенцията няма да влоши ситуацията. Е ли войната на Кадафи срещу собствения му народ престъпление срещу човечеството? По всяка вероятност – да. Бихме ли предпочели да изчакаме, докато научим със сигурност как стоят нещата? По-скоро не. Представлява ли Кадафи заплаха за международния мир? Разбира се, че да – дори и само заради нестабилността на целия регион. Изчерпани ли са всички невоенни инструменти? Не, но ако трябваше да се изчака резултатът от санкциите, за хората в Бенгази щеше да стане прекалено късно. Съответстват ли предприетите военни действия от страна на коалицията на извършените беззакония? До този момент – да. Но беше много възможно невинните жертви да са много повече, а освен това най-вероятно те тепърва ще се увеличават. Защото “хирургически прецизните” военни удари се срещат само в учебниците по пропаганда. Освен това от намерението да използваме сила, за да предотвратим нещо по-лошо, не следва, че онези, които я прилагат или пък я одобряват, биват задължително оневинени. Въпреки това, обаче, тази военна интервенция си остава, на първо място, правилна и справедлива.
Но не трябва да се забравя, че и една легитимирана и легитимна, според международното право, война може да завърши, потопена в кръв и беззакония.
И тъй като решението за операция “Зората на Одисеята” се взе твърде набързо, но и твърде късно, тя страда от сериозна липса на стратегия: няма единодушие за целта на интервенцията, както и няма никаква стратегия за “излизане” от операцията. Участието на НАТО би изложило на риск сдържаните позиции на арабския свят. Освен това, ако Кадафи укрепи позициите си, едни следващи въздушни удари могат да доведат до голям брой цивилни жертви. Тогава едно разделяне на Либия с въвеждането на една постоянна зона за сигурност в източната част на страната – така, както се случи при кюрдите в Северен Ирак, би бил един възможен, но и скъп сценарий за международната общност.
А кога Кадафи ще падне? Дали когато неговият властови апарат се разпадне под силата на въздушните удари? Но дори и тогава, след краткото радостно замайване, международната общност ще трябва да се изправи пред следващото предизвикателство: на практика, със своята интервенция тя е блокирала възможността да защити цивилното население от възможни отмъщаващи акции на бунтовници. Веднъж вече тя отказа подобна защита: това стана след войната в Косово, когато военните части на НАТО и на ООН наблюдаваха безучастно прогонването на сърбите от вече освободените косовски албанци.
И накрая би било хубаво да кажем още една дума за искреността в мотивите на страните, участващи във войната. Франция и Великобритания, например, запознати в детайли с това как Кадафи нарушава човешките права, ускориха неговото завръщане на международната сцена, продадоха му оръжие и му осигуриха военни инструктори. Никола Саркози пък с готовност би му осигурил атомна електроцентрала. ЕС, като цяло, а и някои страни членки, в това число и Германия, редовно са ухажвали диктатора, когато все още е ставало дума за петрол и за отблъскване на емигрантски вълни. Така че, ако някой съд, независимо кой е той, стигне до разглеждане на престъпленията на Кадафи, то е добре да знае, че не трябва да приключва случая с делата на клана на либийския диктатор. Този съд трябва да се разпростре и върху всяка страна, която е сключвала сделки с Кадафи, особено когато те са били свързани с доставки на оръжия, които той в момента насочва както към бунтовници, така и към невъоръжени цивилни граждани.
 
Die Zeit, 24 март 2011 г.
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”