Косъмче от четка (изкуство), брой 13 (2631), 08 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: По диагонала
Български  |  English

По диагонала

 

Викенти Комитски, No Image Available (Без изображение), куратор: Владия Михайлова, The Fridge, 30 март – 4 април 2011
Всеки, който е прекарал часове, закован пред мигащия курсор в началото на белия лист, ще разпознае тази работа като своя. Един компютър, притиснат с дърводелска стяга на “Enter”, с отворен на 25% Word, който бавно зарежда страница след страница, до безкрайност. Състоянието, което понякога те кара да забиеш отчаяно глава в клавиатурата, се мултиплицира автоматично, но изчистено от запотената емоция на усилието да започнеш текста, сякаш пресмята сложния алгоритъм на празното. С това действие го насища и пълни.
Изложбата на Викенти Комитски в The Fridge изглежда позната, сякаш съм я виждала някъде. Но в добрия смисъл. Отдавна свикнах да приемам почти всяко “déjà vu” като знак за успешно скачване с големия кораб “Универсализъм” (минималистичната празнота най-спонтанно ме провокира да бъда толкова образна). Друг такъв знак е моментът, когато спра да търся сходствата нарочно, а те сами се появят в главата ми. В белия лист, текста, неона, малко по-подготвените сензори веднага ще идентифицират фундаментите за концептуалното изкуство. Оттук нататък всичко вече е въпрос на преконфигуриране, но тези “фундаменти” са тежки, понесли са смислите и значенията, стойността, дарена им от десетилетна история. Така че разместването важи и за товара им, сменя позициите, пренася го буквално от лъскавия музей в ъндърграунда на алтернативата.
“No image available” обикновено е точката на отказа, в която системата спира да ти съдейства по една или друга причина, но ти го съобщава хладно, само със заключението, че изображение не е налично. Сега вероятно е настъпил решаващият момент на отказ от страна на художника да борави с образи в полза на тоталната безплътност. Изложбата може би е повратна за него, но по-важното за общата картина е, че в тези работи се появява един много съществен проблем. И това е парадоксът в подчертано формалистичната изява на българския неоконцептуализъм. Викенти Комитски като че ли му търси отговор. Всички технически, културни и исторически несъответствия на средата тук в последните 20 години превърнаха манията по съвършеното техническо изпълнение, материала, равните краища и повърхнини, правите ъгли във важен, структуроопределящ и най-значим признак на качество и стойност в съвременното ни изкуство. С други думи, то взе да се определя най-вече формално. А оттам се явиха и немалко чисти формалисти.
Затова си мисля, че понякога копчето “Enter” действа и като “Return” (пак образно казано), което може да опресни схващането за смисъла на произведението като основополагащ в изкуството и в “политическото устройство на настоящето”, каквото Викенти Комитски цитира в изложбата си.
В този контекст художникът се движи по диагонала - и преносно, и буквално: “Диагонал на личния екстаз” по Дан Флавин; диагонал като идеалната ъглополовяща на пространството от цветни неонови тръби; диагонал като видимо водещ мотив на неговата инсталация, дори в диагонално подпрения на стената текст; диагонално отместената граница между образа и липсата му, между текста и “печатната грешка” и т.н. В цялото това повторение на диагонали се натрапва дилемата кое е първо – липсата на изображение, празното или диагоналното му композиране. Дълго време не можах да се отърся от въпроса защо този компютър е поставен така издайнически и маниерно килнат настрани. Едно е сигурно обаче - Викенти Комитски се бори за чист концептуализъм.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”