От пръв поглед ( кино), брой 16 (2634), 29 април 2011" /> Култура :: Наблюдатели :: Чудото <i>Пина</i>
Български  |  English

Чудото Пина

 

“Пина” (Pina), 2011, Германия/Франция, 106 минути, сценарист и режисьор - Вим Вендерс, продуценти: Джан-Пиеро Рингел, Вим Вендерс, Крис Болдизили, Ервин М. Шмид; оператор - Хелене Луварт, музика – Thom, с участието на: Пина Бауш и солисти от Tanztheater Wupertal Pina Bausch: Реджина Адвенто, Пина Бауш, Рут Амаранте, Хорхе Пуерта, Райнер Беер, Андрей Березин, Пабло Аран Химено, Силвия Фариас Ередиа, Барбара Кауфман, Дамиано Отавио Биджи и др.

Показан ексклузивно от 15 до 21 април в Cineplex.
 
“Пина” обединява двете големи страсти на Вим Вендерс - френетичното търсачество на места и хора и експериментирането с филмовия език през технологиите.
Роден през 1945 в Дюселдорф като Ернст Вилхелм Вендерс и започнал да снима още на 12 години с 8-милиметрова камера, той няма спиране. Един от лидерите на Новото немско кино от началото на 70-те и днешен шеф на Европейската филмова академия, Вендерс е известен като независим стоик, трескав космополит, рок-фанатик, фотограф, мислител... С всичко това накуп, плюс пословичното му сложно любопитство към Америка, именно той узаконява road movie като артхаус подир изгубените личностни/социални координати. Дори да прави скучни филми, на него самия май никога не му е скучно. И това си личи не само в личен контакт, но и в книгите му: „Логиката на образите“ и “Усещане за място” (издадени са и на български от „Колибри”), и във фотоалбумите, изложбите...
След черно-белия прогностичен филм “Криле на желанието/Небето над Берлин” (1987), Вендерс заби в компютърните технологии за антиутопични цели, но от търсачествата му се пръкна любовно-глобалистичното недоразумение “До края на света” (1991). И започна да редува успехи и провали до кошмарния „Снимки в Палермо” (2007) с иначе ефектна цифрова визия.
Що се отнася до местата и хората, в “Лисабонска история” (1995) засне португалската група „Мадредеуш” заедно с един от верните си актьори Рудигер Фоглер. После “извади” за света кубинския състав „Буена виста сошъл клуб”. Отново са заедно с Рай Кудър, чиято китара навремето раздрънка емоциите в „Париж, Тексас” (1984). Всъщност, музикантът открива в Хавана тези омайни старци, свирили в клуба от миналото „Буена виста сошъл клуб”. И след като им продуцира успешен албум, поканва Вендерс да заснеме филм. И двамата създават класния лабиринт от музика, емоции, виталност, Хавана и Ню Йорк… И се ражда филмовата легенда „Буена виста сошъл клуб” (1999), изстреляла възрастните хора до глобални любимци. И, въпреки че някои от музикантите вече не са между живите, те живеят чрез филма...
И все пак “Пина” е друго нещо – това е може би най-отлежалият Вендерсов проект. Режисьорът се влюбва в пластическото тайнство на сънародничката си Пина Бауш още през 80-те. И оттогава мечтае да заснеме филм за нея, но се чуди как. Разбира го на фестивала във Венеция през 2007, когато гледа филма-концерт “U 2 в 3D”.
В „Пина”, посветен на великата хореографка, внезапно отишла си през 2009, Вендерс е вложил цялата си любов към нейното уникално изкуство, киното и експериментирането. Филмът пленително представя трупата на Пина Бауш из Вупертал – скучния рурски град, станал знаменит с нейния театър, колкото и с уникалния си швебебан (въздушна железница) и по-малко – като родно място на Фридрих Енгелс. И за пореден път Вендерс показва, че никой като него не умее да изцежда от индустриалните пейзажи пластични внушения и да превръща урбанизма в неподозирано пространство за копнеж. В този филм Вендерс експлоатира максимално 3D - мобилността на камерите и стереоскопичността на екрана, за да представи възможно най-адекватно и експресивно предизвикателствата на Бауш-танцуването – то връхлита през очилата като чувственост и предчувствие, болка и радост, полет и падане, бунт и апатия... Лица, ръце, крака, коси, рокли, токчета, панталони се вплитат, оттласкват, издигат се, падат, търкалят се - по сценичен под, трева, асфалт, вода, пясък, а отвреме навреме се мярва Пина Бауш с цигара, усмивка или танц... Ландшафтът в “Пина” е превърнат в дишащ декор на философичната танцувална стихия, в арена на страсти, майсторство и импровизация, където уж простите движения на мъже и жени от разни раси изглеждат като метафизичен водопад от стонове и екстази на отелесения хаос.
С “Пина” Вендерс прави чудо – филмът не само възкресява легендата Бауш, не само възсъздава радикалния й танцов стил като импозантен пъзел от солови и групови фрагменти, но и задава нови параметри за кинематографичната реалност... След този независим документален артхаус, 3D-параметрите вече няма да се асоциират само с комерсиалността на “Аватар” и епигоните му.
Не се лъжете да гледате филма без 3D-очила – магията ще изчезне.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”