Български  |  English

Музикални страсти на Разпети петък

 

През последните години в България се утвърди традицията на тематичните фестивали в навечерието на големите християнски празници. Така в Страстната седмица отново се концентрираха множество инициативи, посветени на Великден – концерти, спектакли, изложби. На Разпети петък в тази поредица се вписа Стабат матер на Джоакино Росини (22 април, зала „България”). Изпълнители бяха Симфоничният оркестър и Смесеният хор на Българското национално радио под палката на маестро Веселин Байчев, певците Лилия Кехайова (сопран), Галя Павлова (мецосопран), Георги Султанов (тенор), Калоян Христов (бас).
Росини получава своята слава главно като оперен композитор. Стабат матер за солисти, хор и оркестър напомни за една друга, по-малко позната страна в творчеството на именития италианец – за неговата религиозна музика. Това е творба върху каноничен църковен текст, която още в периода на създаване и редактиране предизвиква много страсти и противоположни реакции. Сред причините са светското звучене и връзката с оперната стилистика. Именно затова изпълнението на Стабат матер може да срещне много подводни камъни при интерпретация в оперен стил с пищност на звука и външно драматизиране. Но това не се случи тук. Музикантските качества и солидният опит на диригента, както и професионализмът на изпълнителите са проработили в полза на един по-труден път за реализация, но несъмнено печеливш.
Диригентският прочит на Веселин Байчев разтърсва с многостепенната градация на идеята за страданието, с умелото дозиране на вътрешен драматизъм и лирика, с баланса на музикалните пластове и линии. Това не беше интерпретация на кантата в стил опера, както може да се чуе в много други изпълнения, включително и на знаменити музиканти. Беше достигната духовната същност на творбата. Красивото пеене и оркестровият звук бяха подчинени на сакралното съдържание. Въпреки характерните средства на белкантото, които сигурно изкушават към бляскаво и дори фриволно изпълнение (както и евтин слушателски успех), в случая се чу дълбоко вникване в духа на кантатата, цялостно моделиране на произведението, устремено към грандиозния хомогенен финал без никаква бъбривост. Диригентът много добре знаеше какво иска от изпълнителите и го постига.
Слушайки хоровата част Quandocorpusmorietur си припомних искреното възхищение от българското хорово изкуство, което неотдавна изразиха мои холандски и белгийски колеги. Въздъхнах с облекчение – все още го има. Ако с перфектен инструментализъм не ще учудим света, то тембристите гласове, хоровите партии с много цветови нюанси, балансирано звучащи като единен организъм, засега се приемат като български запазен знак (тук трябва да отбележа и важната роля на диригента на хора Румен Райчев). Не без значение бяха постиженията на солистите – балансираното ансамблово звучене при твърде различни като характеристики гласове в SanctaMater, великолепният дует сопран – мецосопран Quisesthomo. Висока оценка заслужава Facutportem на Галя Павлова с вкус към детайла, музикален изказ с множество фини емоционални нюанси, предаващи широк спектър на мъка и печал, както и мощният кристален глас със сила и дълбочина на Лилия Кехайова с различни отсенки на сдържана страст. И сега Веселин Байчев подкрепя развитието на млади изпълнители – в случая Георги Султанов и Калоян Христов. В заключение – чухме завладяваща интерпретация на Росини и възторгът на публиката потвърждава тази констатация.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”